Решение № 6575 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6575 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100510900 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20119834/04.04.2024 г., постановено по гр.д. № 10670/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ за осъждане на ответника „Моба“ ЕООД, ЕИК 131340055, да заплати на ищеца Г. Н. И., ЕГН **********, сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания, и сумата от 757,76 лв., представляващи имуществени вреди за закупуване на феморален пирон по Фактура № 2000017216/26.10.2018 г. за потребителска такса по Фактура № 2000017246/29.10.2018 г., за транспортни услуги (линейка до болницата) по Фактура № 2000017247/29.10.2018 г., които вреди са настъпили от трудова злополука от 21.10.2018 г. вследствие претърпяно от ищеца пътнотранспортно произшествие на път към работното му място при управление на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „Либерти“, рег. № ******** на път II-37 на км. 99+400, ведно със законна лихва върху главниците от датата на настъпване на инцидента – 21.10.2018 г., до окончателното им плащане.

1

С решението са отхвърлени исковете за горницата над 16 000 лв. до претендираните 50 000 лв. и за горницата над 757,76 лв. до претендираните 1967,80 лв.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. А. Д., ЕГН **********, сумата от 1 908, 20 лв. Ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сума в размер на 670,31 лв., представляваща дължима държавна такса, и сума в размер на 128,99 лв. – възнаграждение за вещо лице. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1710,78 лв.

Срещу така постановеното решение в уважителната част е депозирана въззивна жалба о т ответника в първоинстанционното производство – „Моба“ ЕООД.

Във въззивната жалба, уточнена с молба от 10.06.2024 г., се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост.

Справедливият размер на обезщетението бил определен неправилно, като не били взети предвид констатациите в съдебномедицинската експертиза и в писмените доказателства, че ищецът е изписан в добро състояние, както и не било отчетено старото счупване на крака на ищеца. Дори да не е допринесло пряко за счупването, старата травма била допринесла за ускорения дегенеративен процес в ставата. Не били взети предвид и моментът на настъпване на увреждането, възрастта на ищеца и действително претърпените болки и страдания. Ищецът самоволно бил нарушил установеното с трудов договор работно време, тръгвайки на работа по-рано, проявил груба небрежност при управлението на МПС, а претърпените болки и страдания се градели само на показанията на съпругата на ищеца в нарушение на чл. 172 ГПК. Оспорва извода на съда, че съпричиняването е само 60 %, счита, че следва да бъде поне 90 %, като излага подробни съображения. Възражението за прихващане неправилно било оставено без уважение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете или да намали обезщетението при съобразяване на 90 % съпричиняване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на 2 въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу аргументите на насрещната страна по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от районния съд. Оспорва твърденията, че 60 % съпричиняване е в занижен размер. Счита решението на районния съд за правилно в обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в отхвърлителната част за разликата над 16 000 лв. до претендираните 50 000 лв. – за обезщетение за неимуществени вреди. В тази част решението било незаконосъобразно, неправилно и неаргументирано, противоречащо на материалния закон. Ищецът счита, че размерът на определеното обезщетение – 40 000 лв., е занижен още преди отчитането на съпричиняването. Оспорва извода на съда за проявена груба небрежност. Оспорва и процента на съпричиняване. Недоказан бил приносът на ищеца в причиняването на вредите. При доказване на съпричиняване, моли да бъде определен по-нисък процент. Не било анализирано бездействието на работодателя по отношение на транспорта до работното място. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба по чл. 263, ал. 3 ГПК (насрещната въззивна жалба е връчена на 23.08.2024 г., като в съобщението е посочено, че може да се депозира отговор в двуседмичен срок, който изтича на 06.09.2024 г., петък, празничен ден, а отговорът е подаден на 09.09.2024 г. – първият работен ден след 06.09.2024 г.) е депозиран такъв от ответника по исковете, с който я оспорва като неоснователна. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от 3 легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията за неимуществени вреди. В частта, с която районният съд се е произнесъл по претенцията за имуществени вреди, решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 30.10.2019 г., депозирана пред СГС, където е образувано гр.д. № 14183/2019 г. по описа на СГС, I-5 състав, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ за осъждане на ответника „Моба“ ЕООД, ЕИК 131340055, да заплати на ищеца Г. Н. И., ЕГН **********, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания, и сумата от 1967,80 лв., представляващи имуществени вреди за закупуване на феморален пирон по Фактура № 2000017216/26.10.2018 г. за потребителска такса по Фактура № 2000017246/29.10.2018 г., за транспортни услуги (линейка до болницата) по Фактура № 2000017247/29.10.2018 г., които вреди са настъпили от трудова злополука от 21.10.2018 г., вследствие претърпяно от ищеца пътнотранспортно произшествие на път към работното му място при управление на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „Либерти“, рег. № ******** на път II-37 на км. 99+400, ведно със законна лихва върху главниците от датата на настъпване на инцидента – 21.10.2018 г., до окончателното им плащане.

4

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) че съществува трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2) че през времето на трудовото правоотношение – при или по повод изпълнение на възложената работа, в частност на път за работа – е настъпила сочената в исковата молба трудова злополука, надлежно установена от НОИ; 3) вид и размер на вредите (при неимуществените вреди – интензитет и продължителност, при имуществените – стойност на разходи за лечение), причинени от трудовата злополука; 4) причинно-следствена връзка между трудовата злополука и причинените вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си – това по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ – проявена груба небрежност от страна на ищеца, както и възражението си за прихващане – 1) наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, прекратено чрез дисциплинарно уволнение, като заповедта е влязла в сила; 2) размер на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца; 3) срок на предизвестието. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да установи, че е платил претендираното обезщетение, ако твърди такъв факт, както и останалите си възражения за недължимост на сумата.

В настоящия случай страните не спорят по отношение на три от четирите елемента от фактическия състав на основната претенция на ищеца – за обезщетение за неимуществени вреди – че е съществувало валидно трудово правоотношение между страните, че на път за работа е настъпила сочената в исковата молба злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ, както и че претърпените вреди са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Тези факти се установяват и от представените по делото доказателства – Трудов договор № 1198/30.11.2015 г. (л. 39 от делото на СРС), Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2016 г.

(л. 21 от първоинстанционното дело на СГС), Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2017 г. (л. 22 от първоинстанционното дело на СГС), Длъжностна характеристика на длъжността охранител въоръжена охрана (л. 23 от първоинстанционното дело на СГС), Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36/21.10.2018 г. (л. 10 от първоинстанционното 5 дело на СГС), Епикризи от октомври 2018 г. (л. 11 и сл. от първоинстанционното дело на СГС) и от януари 2019 г. (л. 14 от първоинстанционното дело на

СГС), П р о т о к о л с резултати от рентгенологично изследване от 25.03.2019 г. (л. 15 от първоинстанционното дело на СГС), Протокол на медицинска комисия от 15.10.2019 г. (л. 16 от първоинстанционното дело на СГС), Амбулаторен лист от 15.10.2019 г. (л. 17 от първоинстанционното дело на СГС), Експертно решение № 1623/22.04.2019 г. (л. 18 от първоинстанционното дело на СГС), Експертно решение № 2463/19.06.2019 г. (л. 19 от първоинстанционното дело на СГС), Експертно решение № 3140/19.08.2019 г. (л. 20 от първоинстанционното дело на СГС), Експертно решение № 4907/09.12.2019 г. (л. 22 от делото на СРС), Производствена характеристика от 08.04.2019 г. (л. 25 и сл. от първоинстанционното дело на СГС), Декларация за трудова злополука от 07.12.2018 г. (л. 27 от първоинстанционното дело на СГС), Обстоятелствени пояснения към декларацията (л. 28 от първоинстанционното дело на СГС), Разпореждане № 22862/13.12.2018 г. на НОИ за признаване на злополуката за трудова (л. 29 от първоинстанционното дело на СГС); Обяснение от 06.11.2018 г. на ищеца за претърпяното ПТП (л. 13 от делото на СРС), Епикриза от ноември 2019 г. (л. 26 от делото на СРС), заключение по съдебномедицинска експертиза и показания на разпитаните свидетели.

Спорни в настоящото производство са въпросите за вида и размера на претърпените неимуществени вреди, дали е налице груба небрежност в поведението на ищеца и, при положителен отговор, какъв е процентът на съпричиняване. Такива са оплакванията на страните както във въззивната жалба, така и в насрещната въззивна жалба. По тези въпроси съдът намира следното: