Определение № 14284 от 02.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14284 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505224 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 108757 от 06.04.2026 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт С. С., срещу определение № 10460 от 16.03.2026 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставено без уважение искането да бъде изменено решение № 22967/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че в настоящето производство съдът е бил сезиран с обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2024 г., както и осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което не представлява правна и фактическа сложност. Поддържа се, че предявените при условията на обективно кумулативно съединени искове се основават на един и същ правопораждащ факт – недействителността на договора. Сочи се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, като размерът на последния следва да изхожда от критерии за разумност и пропорционалност. Моли да бъда изменено съдебното решение, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в справедлив размер, което да бъде и под минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Адвокат М.М. пълномощник на И.Г.-Д. сочи в отговора на частната жалба, че същата е неоснователна, като справедливото адвокатско възнаграждение за извършената работа съответства на определеното от съда. Поддържа, че при преценка на размера на възнаграждението, съдът следва да съобрази извършената от адвоката работа, при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

Частните жалба е в срок и е допустима, а по същество неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. №№ 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, е образувано по искова молба от И.И.Г.-Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2024 г., видно от който, е договорено оказване на правна защита и съдействие на ищцата И.И.Г.-Д. безплатно, на 1 основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, на материално затруднено лице.

С решение № 22967/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, е прогласен за недействителен договора за поръчителство от 10.08.2024 г., сключен между И.И.Г.-Д. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и е уважен изцяло осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 119,17 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.03.2025 г. до окончателното изплащане; съответно е осъден ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати адвокат М.М. сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ.

С обжалваното определение № 10460 от 16.03.2026 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставено без уважение искането да бъде изменено решение № 22967/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав намира определението за правилно, по следните съображения:

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, е договорена безплатна правна помощ, като съобразно обема и характера на извършената правна защита, съдът приема, че определеното възнаграждение е справедливо и не следва да бъде намалявано.

Действително, съгласно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С248/2016 г., сезираният съд е овластен да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели. В случая присъдените сума е съобразено с извършените правни действия по предоставяне на правна помощ – изготвяне на искова молба, процесуално представителство и депозиране на уточнителна молба, становище и др., поради което присъденото възнаграждение не следва да бъде намалявано /Така определение № 1071 от 04.04.2025 г. по ч.т.д. № 2022/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II отделение./ Следователно обжалваното определение се правилно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 108757 от 06.04.2026 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт С. С., срещу определение № 10460 от 16.03.2026 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставено без уважение искането да бъде изменено решение № 22967/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14259/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3