Решение № 36 от 15.03.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100476 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя С. П. П. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит – Договор за кредит „Violeta” от 28.02.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 3000 лева.

Според чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора тя е поела задължение да заплати и такса ангажимент на кредитора, в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, за да не променя последният лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според чл. 20, ал. 4 от договора В. е поела и задължение при забава от нейна страна за плащане на текущо задължение по договора да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява приложение към договора (Tарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIP ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие), до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита, като такива са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитора, за да събере последният извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания oт 1 кредитополучателя по договора. В исковата молба се излага, че клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3, както и на чл. 20, ал. 4 от договора са нищожни, тъй като противоречат на закона – чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК или ги заобикалят, както и накърняват добрите нрави, а също така са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се от съда да прогласи нищожността на горепосочените клаузи на договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорените клаузи не са нищожни, защото са съобразени с разпоредбите на ЗПК и с правилата за защита на потребителите. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

На 12.04.2023 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано преобразуване на основание чл. 264 и сл. от ТЗ на ответника „Вива Кредит“ ООД във „Вива Кредит“ АД. С определение от 28.12.2023 г. по делото, на основание чл. 227 от ГПК, като ответник в производство вместо „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 , е конституиран универсалният правоприемник „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

„Силвър център“, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор С.

П. П.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени становища пълномощниците им подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора. Изложеното в писменото становище на ответника относно предявени претенции с насрещна искова молба не може да бъде взето предвид, доколкото такава не е подавана по настоящото дело. В писмения отговор изрично е посочено, че ответникът ще предяви осъдителен иск срещу ищеца в друго производство.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца, които не са оспорени от ответника, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 28.02.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД, чийто универсален правоприемник е ответното дружество, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Violeta” от 28.02.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 3000 лева. В чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от договора е предвидено, че кредиторът се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитора такса 2 ангажимент. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.3 от договора, таксата по т. 2.2 е в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. В чл. 20, ал. 4 от договора е уговорено, че при забава за плащане текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора (Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIP ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие), до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитора, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по договора.

Предявени са отрицателни установителни искове за нищожност на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3, както и на чл. 20, ал. 4 от Договор за кредит „Violeta” от 28.02.2022 г., сключен между ищеца и „Вива Кредит“ ООД, чийто универсален правоприемник е ответното дружество. Според ищеца оспорените клаузи противоречат на закона – чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК или ги заобикалят, както и накърняват добрите нрави, поради което са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а също така са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и доколкото не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на част от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК (ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон и се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП (чл. 24 от ЗПК).

По действителността на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от 3 процесния договор:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2 на същия текст е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно е, че принципно такса може да се дължи за конкретна услуга/действие на кредитора. В процесния случай обаче, е предвидена дължимост на такса срещу бездействието на кредитора, който следва да не променя лихвения процент, който е уговорен като фиксиран годишен лихвен процент от 15% в чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора. Следователно, на уговореното задължение на кредитополучателя за заплащане на „такса ангажимент“ кореспондира насрещно поетото задължение от кредитора да изпълни вече договорените условия по договора. Оттук е видно, че срещу тази такса кредиторът не предоставя никаква услуга. В случая нормата на чл.

10а, ал. 1 от ЗПК, на която се позовава ответникът и която допуска събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима, тъй като „такса ангажимент“ се начислява след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора – предоставяне на кредит, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.

Изложеното води до извода, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с ал. 1 от ЗЗП, тъй като срещу заплащането на таксата потребителят не получава услуга. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, неизчерпателно (примерно) са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая, както се посочи, клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2. и т. 2.3 от процесния договор са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с ал. 1 от ЗЗП , доколкото поставят условие за заплащане от потребителя на суми, срещу което последният не получава услуга, като това води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя, и клаузите са във вреда на последния. Като неравноправни, същите са нищожни поради противоречие на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т.е. на закона, доколкото въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест, ответникът не доказа същите да са уговорени индивидуално.

По действителността на клаузата на чл. 20, ал. 4 от процесния договор:

4

Тази уговорка в процесния договор, предвиждаща заплащането от потребителя на разходите за действия по събиране на задълженията и таксите за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие е в противоречие с правната норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае именно за действия по управление на кредита, за които не може да се възлага в тежест на потребителят да заплаща каквито и да било такси.