Решение № 1105 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500693 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 04.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 18.09.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 285606/18.09.2023 г. Решение № 261100/24.08.2023 г. по гр.д.№ 9918/2018 г. по описа на СГС, І-25 състав, в частта, с която съдът е уважил исковата претенция на ищеца за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над 25 000 лв. до присъдената сума от 45 000 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ч. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.30 от първоинстанционното дело, а държавна такса е внесена с вносен документ от 26.10.2023 г., представен с молба вх.№ 289136/30.10.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие 1 с нормата на чл.236, ал.2 от ГПК, както и по отношение приложението на чл.52 от ЗЗД, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД.

Поддържа се, че присъденото обезщетение е в прекомерен размер, който не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вредивъзстановяване и без нарушение на обичайния бит на пострадалия. Твърди се, че съдът не е съобразил поведението на ищеца, респ.на неговите родители за упражняване на родителски контрол.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Претендират се разноските, съобразно изхода на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на тази въззивна жалба не е постъпвал.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен редовно на 12.12.2023 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 19.12.2023 г.) е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца по делото К. Ю. В., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ю. К. В., чрез процесуалния му представител адвокат Й.

В. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно приложени на л.17 и л.18 от първоинстанционното дело пълномощни.

Страната е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса с определение на първоинстанционния съд от 21.02.2024 г.

С оглед на горното насрещната въззивна жалба е редовна.

Въззивникът-ищец обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 45 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Счита, че му е присъдено занижено обезщетение с оглед на съдебната практика за претърпените увреждания и възрастта на пострадалия. Твърди, че решението в обжалваната му част е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди пълния размер на претендираното обезщетение от 150 000 лв. Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор, с който оспорва като неоснователна насрещната въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение по подробни аргументи развити в отговора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 261100/24.08.2023 г. по гр.д.№ 9918/2018 г. по описа на СГС, І-25 състав, в осъдителната му част за иска за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2017 г. и в отхвърлителната част за законна лихва за периода от 16.04.2017 г. до 14.05.2017 г., е влязло в сила на 19.09.2023 г., поради необжалването му.

В съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.

Претендира разноски по списък. Моли съда да остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника ищец по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от К. Ю. В. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 25 000 лв. застрахователно обезщетение за 3 неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 16.04.2017 г. около 17,30 часа в с.Юруково, общ.Якоруда, обл.Благоевград, на около 5 м в дясно от десния бордюр по посока на път ІІ-84 към центъра на село Юруково, изцяло върху тротоарната площ, пред магазин за хранителни стоки настъпва удар между товарен автомобил «Мерцедес Спринтер» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000814230, с период на валидност от 14.03.2017 г. до 14.03.2018 г. и пешеходеца К. Ю. В. на 9 г. Ударът настъпва при предприета от товарния автомобил маневра на заден ход. Преди настъпване на произшествието, процесният автомобил е бил спрял, а след като потеглил е реализирал удара с пешеходеца, като е изминал около 1-2 метра.

Вина за настъпване на произшествието има водачът на товарния автомобил, който нарушил задълженията си вменени му с нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно: преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Непосредствено след ПТП ищецът постъпва за болнично лечение в Хирургично отделение на МБАЛ гр.Разлог в увредено общо състояние, но контактно, адекватно с оплаквания от болки в гърба, корема и таза, без възможности за движение на долните крайници, поради силни болки. В болницата в Разлог ищецът провежда лечение два дена с поставяне на строг постелен режим с включена инфузионна и обезболяваща терапия, но по желание на родителите на 18.04.2017 г. детето е транспортирано за продължаване на лечението в Клиниката по детска травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където пролежава четири дни, до 22.04.2017 г. На 20.04.2017 г. е осъществена оперативна интервенция под локална анестезия и рентгенов контрол, като е извършено „закрито наместване на счупената тазова кост“. Детето е поставено на строг постелен режим. Проведена е инфузионна и 4 обезболяваща терапия. След изписване от болничното заведение, ищецът е продължил с амбулаторно, домашно, като оздравителният период е приключил за общ срок от три месеца. Вещото лице установява, че получените травматични увреждания са довели на ищеца болки и страдания за срок около три месеца, като най-интензивни болките са били през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката, както и в продължение на 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. През останалите периоди ищецът е търпял само спорадични болки, налагащи прием на обезболяващи средства. Два месеца детето е било на постелен режим, без възможност за движение и обременяване на долните крайници. Към момента детето няма болки в травмираните области и е напълно възстановено.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от гореописаното произшествие, ищецът е получил контузия на гърдите и корема, закрито двустранно счупване на лонните (срамни) кости на таза, навяхване на прешлените от гръдния отдел на гръбначния стълб. Навяхването на прешлените е било от втора степен, тъй като детето е имало интензивни болки и ограничени движения в зоната на гръдните прешлени. Полученото двустранно счупване на срамните кости на таза са причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни, а именно-три месеца.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първостепенния съд, са събрани свидетелските показания на неговия баща Ю.

К. В.. Свидетелят установява, че синът му трябвало да лежи два месеца в къщи, през което време той и баба му се грижели за него, тъй като ищецът не можел да се обслужва сам. Започнал да се изправя след тези два месеца, като четири месеца след инцидента можел да ходи сам и да се обслужва. Сега е напълно възстановен, но го е страх, когато пресича улица.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 45 000 лв., отхвърляйки въведените с отговора на ответника възражения за принос от страна на пострадалото дете и неговите родители.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени съответно в 5 срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ответник и ищец в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 15.05.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 15.08.2017 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 20.07.2018 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск:

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.