Решение № 196 от 13.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500565 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Калипсо ДВ“ЕООД, гр. Варна, ЕИК 103945556, представлявано от управителя Д. Н., срещу решение № 250/10.03.2025г., постановено по в. гр. д. № 1604/23г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, насочена срещу разпределение от 31.05.23г., извършено от ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна, по изп. д. № 20157120401392, по което жалбоподателят е длъжник. Счита се, че решението е неправилно, тъй като по изпълнителното дело няма доказателства за заплащане от страна на взискателя по делото на дължима такса за опис на недвижимия имот, предмет на публична продан, поради което и е неприложима разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и т.34 ТТРЗЧСИ, поради което и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Твърди също, че от представените доказателства, вкл. и заключението на ССЕ, прието по делото се установява, че с обжалваното разпределение в полза на Община Варна неправилно е разпределена сумата от 883,65лв. за ДНИ за продадения имот и лихви, а не в действително дължимия размер от 2 633,16лв. Посочва се, че ВОС необосновано е приел, че разпределението в тази част не следва да ес променя, с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, като делото се върне на окръжен съд Варна за изготвяне на ново разпределение.

1

Въззиваемите страни не са депозирали отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че жалбата изцяло повтаря оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОС-Варна и се изразява несъгласие с мотивите за отрицателен отговор по същите.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното: С постановеното по в. гр. д. № 1604/2024 г. решение ОС – Варна се е произнесъл по подадена от „Калипсо ДВ“ЕООД въззивна жалба срещу извършеното по изп.д. № 20157120401392 на ЧСИ с рег. № 712 разпределение от 31.05.23г. на сумата от 31 000 лева, представляваща постъпила сума от ПП на имот, собственост на длъжника „Калипсо ДВ“ЕООД. Оплакванията досежно законосъобразността на оспореното разпределение са идентични на изложените в жалбата, по която е образувано настоящото производство и са относно неправилно определени по основание и размер такси и разноски, като жалбоподателят счита че СИ неправилно е разпределил суми за направени разноски от взискателите и за такси по т.26 ТТРЗЧСИ. Твърди, че разпределената по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД сума е неправилно изчислена.

Видно от материалите по изп.д. № № 20157120401392 на ЧСИ, рег. № 712 е, че същото е образувано по молба на Община Варна и въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ1276/15.12.2014г., влязъл в сила на 18.03.2015г., Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ1283/15.12.2014г., влязъл в сила на 18.03.2015г., Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ1286/15.12.2014, влязъл в сила на 18.03.2015г. за заплащане на посочените в актовете суми, представляващи неизплатени данъци и такси общо в размер на 64 403,36лв.

Като присъединен взискател по делото е конституиран „Одисейстил“ ООД, въз основа на издадено удостоверение по чл.456 ГПК с изх.№ 993/12.02.2021г. на ЧСИ Румяна Тодорова по изп. д. № 20207170400515/2020г. Като взискател е присъединен и „Кейрос“ ЕООД, съгласно удостоверение изх. № 7203/27.04.2023г., издадено от ЧСИ Надежда Денчева по изп. д. № 20178070400340.

Съдебния изпълнител е наложил възбрана върху собствения на длъжника имот: 1656,32 кв.м. ид. ч. от имот с идентификатор*** с обща площ от 5743 кв.м. в гр. Варна, западна промишлена зона. Извършена е оценка на имота и е насрочена ПП.

След обявяване на ПП за нестанала, на 13.07.2021г. ЧСИ е насрочил нова и след провеждане на такава на 22.02.2023г. за купувач на имота е обявен „“Кейрос“ ЕООД на продажна цена в размер на 31 000лв.

Постъпилата въз основа на ПП на имота сума в размер на 31 000лв. е била разпределена от ЧСИ с обжалваното разпределение от 31.05.2023г. по следния начин: В ред първи, на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е разпределена 2 сума в общ размер на 4 398 лева, включваща направени от първоначалния взискател разноски /123.70 лева- хонорара за вещо лице и 0,80 лв.- банкова такса//, дължими такси в полза на съдебния изпълнител /2 094,44лв. – такса за опис на имота/ и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ /2 180,40 лева/ В полза на Община Варна е разпределена сума в размер на 883,65лв., представляваща данък за имота предмет на ПП, на основание чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.

Остатъкът от 23 969,30 лева е разпределена за погасяване на вземанията на Община Варна за неплатени данъци и такси, на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. В изготвения протокол от 31.05.23г. за разпределение на постъпилата при публичната продан сума от 3100 лв. са посочени всички взискатели, които следва да участват в разпределението; посочено е изпълнителното основание за вземанията им и вида и размера на вземанията на всеки един от тях; посочени са общият размер на подлежащата на разпределение сума, както и реда на удовлетворяване на вземанията: по чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, в общ размер на 4 398 лева – с посочване на дължимите на първоначалния взискател такси по ТТРЗЧСИ с посочване на конкретната точка и конкретния размер и за какво са извършени, както и в полза на ЧСИ – с посочване на конкретните точки от ТТРЗЧСИ и конкретния размер, съответно начисляване; по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в общ размер от 883,65 лв. – в полза на Община Варна за дължим местен данък; по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – погасени публични задължения на длъжника в полза на държавата в общ размер на остатъка от сумата – 23 969,30лв., които отново са индивидуализирани по вид, размер.

Съгласно приетото при разглеждането на делото пред ВОС заключение на ССчЕ вземанията за такси и разноски по изпълнителното производство са общо в размер на 4 397,54 лв., от които: неплатени разноски по съответния изпълнителен способ – 2180,40 лв.; такса по т.20 от ТТРЗЧСИ – 2093,44 лв.; предплатени разноски от Община Варна – 123,70 лв., по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД данък върху продадения имот, ведно с лихви – 2633,16лв. Вещото лице също е посочило, че дължимата непогасена част за данък сгради и такса битови отпадъци и лихвите по тях са в размер на 31 898,19 лв., като остатъкът от сумата, получена от ПП, след приспадане на дължимите в полза на ЧСИ и взискателя такси и разноски по изпълнението е в размер на 23 969,30лв. е недостатъчна за покриване на задължението към Община Варна.

От доказателствата по делото се установява, че с обжалваното разпределени правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в него, правилно е определен и размера и реда на удовлетворяване на вземанията. В разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е предвидено право на предпочтително удовлетворяване на разноските, направени във връзка с принудителното изпълнение и то тези във връзка с пряката реализация на конкретен изпълнителен способ, от който се разпределя постъпилата сума - в случая, проведената ПП на имота на длъжника. Тези разноски включват разноските за образуване на изпълнителното производство, за извършване на конкретни изпълнителни действия, разноски за опис и оценка, съобщения, възнаграждения за вещи лица. С привилегията 3 по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се ползват и вземанията на ЧСИ към длъжника за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, когато те са начислени и необходими за осъществяването на изпълнителния способ, чрез който е постъпила подлежащата на разпределение сума. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е част от разноските по изпълнението като същата е относима към реализирането на способа, от който е събрана сумата, подлежаща на изпълнение и се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Таксата по т.26 от Тарифата не се внася авансово от взискателя, тъй като размерът и зависи от размера на събраната сума, поради което и на основание чл.79, ал.2 ГПК, същата е дължима от длъжника и следва да бъде събрана от него в полза на ЧСИ. Поради това следва да се приеме, че оплакването за неспазване на реда на удовлетворяване на привилегированите вземания по чл.136 ЗЗД и неправилно изчисляване на дължимите разноски на взискателя и такси е неоснователно.

Установеното от заключението на ССчЕ, неправилно изчисляване на дължимите в полза на Община Варна суми за данък и лихви за продадения имот и разпреД.е по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД на сума в по-нисък размер от дължимия, а именно 883,65лв., вместо на 2 633,16лв., не е основание за отмяна на извършеното разпределение в тази част. Доколкото Община Варна, не е обжалвала извършеното разпределение и при съобразяване на принципа за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, разпределението следва да да бъде потвърдено и в тази част.

Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/10.03.2025 г., постановено по в. гр. д.

№ 1604/2023 г. на ОС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500565 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Калипсо ДВ“ЕООД, гр. Варна, ЕИК 103945556, представлявано от управителя Д. Н., срещу решение № 250/10.03.2025г., постановено по в. гр. д. № 1604/23г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, насочена срещу разпределение от 31.05.23г., извършено от ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна, по изп. д. № 20157120401392, по което жалбоподателят е длъжник. Счита се, че решението е неправилно, тъй като по изпълнителното дело няма доказателства за заплащане от страна на взискателя по делото на дължима такса за опис на недвижимия имот, предмет на публична продан, поради което и е неприложима разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и т.34 ТТРЗЧСИ, поради което и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Твърди също, че от представените доказателства, вкл. и заключението на ССЕ, прието по делото се установява, че с обжалваното разпределение в полза на Община Варна неправилно е разпределена сумата от 883,65лв. за ДНИ за продадения имот и лихви, а не в действително дължимия размер от 2 633,16лв. Посочва се, че ВОС необосновано е приел, че разпределението в тази част не следва да ес променя, с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, като делото се върне на окръжен съд Варна за изготвяне на ново разпределение.

1

Въззиваемите страни не са депозирали отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че жалбата изцяло повтаря оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОС-Варна и се изразява несъгласие с мотивите за отрицателен отговор по същите.