Решение № 446 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500551 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „ Макбул- Инфраструктурно строителство“ ЕАД гр. С. , ЕИК 130461680, със седалище и адрес на управление на дейността гр.

С. 1202, р-н „О. „ ,бул. „С. „ № 180, ет. 4, ап 55, против „Б.П. " ООД „ гр. Б. , ЕИК 112069083, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Б. 4679, ул. „И.Х. „ № 13 .

С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в строителството и лихви за забава( мораторни лихви ).

С Решение № 260352 / 16. 11.2021г. и Допълнително решение № 260006/08. 03. 2022г. на районен съд П. ,постановени по гр. д. № 792/2020г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло. Осъдено е ответното дружество да заплати в полза на ищеца сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и в исковото производство .

Решенията на районния съд се обжалват с въззивни жалби от ответника в първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваните решения,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отменят решенията на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в двете инстанции.Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се 1 оспорват въззивните жалби .Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебните решения ,които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирана страна в процеса (ответник в производството пред районния съд ).

Жалбите са подаденаи в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледани по същество въззивнита жалби са неоснователни .

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваните съдебни решения или за процесуалната им недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебните решения .

Фактическият състав на договора за изработка е следния :

Задължения на изпълнителя .

Да изработи нещо съгласно поръчката ( чл. 258 от ЗЗД) ;

Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД);

Да престира в срок изработеното;

Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);

Задължения на поръчващия .

Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;

Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;

Да заплати възнаграждение за приетата работа ( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).

Какво е установено по делото от фактическа страна ?

От представените писмени доказателства (фактура № 0- 226/17.12.2014 година; фактура № 0-265 от 17.12.2014 година; отчет по сметка ;дневник по контрагенти;писмена покана,ведно с протокол) се установява , ч е на 17.12.2014г. ищцовото дружество е издало две фактури за извършени СМР и дължими плащания от получател „Б.П.“ ООД гр.Б.:

-по фактура 264/17.12.2014г. е описано вземане в размер на 102 228 лева с ДДС за СМР на обект „Мост над река Марица в центъра на с.М.К.,свързващ Дунева махала с център на селото;

- фактура 265 /17.12.2014г. е на стойност 28 675,34 лева с р.Яденица,озеленяване в кв.64“.

2

ДДС за СМР „Укрепване на

На 17.07.2015 г. е получен превод от ответното дружество в размер на 15 000 лева.

С писмена покана от „Макбул - Инфраструктурно строителство „АД гр.С. връчена на 26.07.2018 година чрез ЧСИ Г.Т., с рег.№ 882, с район на действие Окръжен съд- гр.Пазарджик, ответното дружество е било уведомено за наличието на договорни отношения между дружествата по договор за изработка в строителството . .По силата на този договор ответника е възложил на ищеца извършването на СМР, които са били изпълнени и приети от възложителя без възражения. Останала е неизплатена сума, според изпълнителя в размер на 20 903,82лв.

Определен е 7- дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на задължението.

По делото е прието заключение на съдебно-икономическа еикспертиза/ СИЕ/. От СИЕ се установява,че по двете фактури задълженията на ответното дружество са били в размер на 130 903.82лв. За периода 18.12.2014г. до 17.07.2015г. ответника е извършил плащания по двете фактури в размер на 110 000 лв.Издадени и осчетоводени са от ответното дружество две фактури под № 264 и № 265 от една и съща дата с различни стойности. Вещото лице установява,че в счетоводството на ответното дружество задължението по фактура № 264 от 17.12.2014г. в размер на 20 903,82лв. през 2019г. е било отчетено като „приход“, т.е като „непотърсено вземане“.Според вещото лице ,за да се извърши тази операция първо е необходимо да се извърши засичане на сметки между контрагентите по договора,т.е дали има разлики.Би следвало да има и размяна на уведомителни писма( дали тази сума ще бъде търсена), и едва тогава да се осчетоводи.На вещото лице не е била представена такава писмена документация.

От заключението на СИЕ се установява ,че фактура № 0000000264 /17.12.2014г. г е на стойност 102 228.48 лв. Фактура № 0000000265/ 17.12.2014г. е на стойност 28 675,34лв. Задължението по двете фактури е в размер на 130 903.82лв. За периода 18.12.2014 година до 17.07.2015 година ответното дружество е заплатило по двете фактури сумата от 110 000. С тази сума е погасено изцяло задължението по фактура № 265 и частично задължението по фактура № 264.

Остатъкът по тази фактура е в размер на 20 903, 82лв.

Правни изводи .

Въззивната инстанция счита ,че районния съд правилно и обосновано е приложил разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД относно реда за погасяване на еднородни задължения. Според тази правна норма, при еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения длъжника има право да заяви кое задължение погасява . Ако не направи такова изявление погасяването се извършва в реда ,посочен в правната норма , а именно- първо се погасява най- обременителното задължение . При еднакви обременителни задължения се погасява най- старото . Ако задълженията са възникнали едновременно те се погасяват по съразмерност.

В случая двете фактури носят една и съща дата на издаване , което означава ,че задълженията са възникнали едновременно. Няма данни по делото някое от двете задължения да е най- обременително или най-старо.При това положение задълженията следва да се погасяват „по съразмерност“, както е процедирано в конкретния казус.От представените по делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ се установява ,че с постъпилата сума найнапред е погасено задължението по фактура № 265, тъй като сумата погасява изцяло това задължение. С остатъка е погасено частично задължението по фактура № 264.

От заключението на СИЕ се установява ,че в преводните нареждания за погасяване на задълженията по двете фактури длъжника е посочил кое задължение погасява .Ако се приеме ,че това представлява изявление относно реда за погасяване ,то отново е спазена разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД . В преводното нареждане от 18. 12. 2014г. длъжника е посочил ,че погасява изцяло задължението по фактура № 265 и частично това по фактура № 264. В останалите преводни нареждания е посочено ,че това представляват частични плащания по фактура № 264 .

В заключение следва да се отбележи ,че е неоснователно възражението на ответното дружество за това ,че в исковата молба претенцията на ищеца е за плащане по фактура № 265, която е погасена изцяло . В петитума на исковата молба ищеца е посочил размера на главницата и на лихвите за забава ,без да конкретизира по коя фактура е главното задължение .При това 3 положение е без правно значение реда за погасяване , който е посочен в обстоятелствената част на исковата молба , определен от ищеца въз основа на счетоводните записвания в дружеството .

При положение, че фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , на основание чл.271 ал. 1 от ГПК , решението , като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди.

Разноски в полза на въззиваемата страна съдът не присъжда, тъй като няма доказателства за сторени разноски пред въззивната инстанция и няма направено искане в тази насока.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352 / 16. 11.2021г. и Допълнително решение № 260006/08. 03.

2022г. на районен съд П. .

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на главния иск над 20 000 лв. ) решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове: