Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 821 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 900/2025
Вид
Решение № 821
Подписан
02.07.2025
В сила
23.08.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Мария Ангелова Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.261, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500900 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. А. С. против решение № 633/15.02.2025г. по гр.д.№ **г. на ПдРС, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск против въззиваемия Д. Р. за осъждане на последния да заплати на К. С. сумата от 8356,52 лева, представляваща стойността на необходимите разходи за поправка на недостатъците на извършения от ответника некачествен ремонт на голямата и малката тераса на собствената на ищцата къща, находяща се в с. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. За да отхвърли иска първоинстанционният съд приел, че за ищцата липсва активна процесуална легитимация, тъй като липсвали доказателства за това тя да е собственик на къщата, в която се твърди да е извършен некачествения ремонт.

Във въззивната жалба се сочи, че активната процесуална легитимация на жалбоподателката не произтича от право на собственост върху къщата, а от наличието на облигационно правоотношение между нея и въззиваемия, по което тя има качеството на възложител, а той на изпълнител. Предявеният иск бил с правна квалификация по чл. 265 от ЗЗД, като същата правна квалификация била възприета и от първоинстанционния съд. Отново се сочи, че искът е на договорно основание, а не на основание на притежавани вещни права върху ремонтирания имот. Относно наличието на това облигационно правоотношение не бил налице спор между страните. Безспорно било също така цялостното заплащане на възложената работа от страна на възложителя, недостатъците на извършения ремонт и 1 факта, че изпълнителят е бил незабавно уведомен за констатираните недостатъци. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.

От въззиваемия Д. К. Р. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие със събраните доказателства и материалния закон.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ **г. на ПдРС, VIII гр.с. е образувано по искова молба от К.

А. С. против Д. К. Р., с която е предявен иск с правно основание чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8356,52 лева, представляваща стойността на необходимите разходи за поправка на недостатъците на извършения от него некачествен ремонт на голямата и малката тераса на собствената на ищцата къща, находяща се в с. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото. В исковата молба се твърди, че на 02.10.2022г. ищцата е сключила с ответника устен договор по негова писмена оферта за ремонта на двете тераси на къщата, а именно за изкъртване на старите подови плочки- гранитогрес, на старата замазка и на каменните чела, полагане на нова замазка и хидроизолация, полагане на линейни отводнители, поставяне на нова подови плочки, шпакловка, грундиране и измазване на тавана под терасите. На същата дата тя му платила авансово 6000 лева, от които 4000 лева за труд и 2000 лева за материали. На 04.11.2022г. ответникът предал на ищцата завършената работа, като общата стойност на същата възлизала на 14590 лева, които му били платени. На следващия ден завалял дъжд и по фасадата на къщата се появили обилни течове от голямата тераса, а малката тераса била изцяло наводнена, тъй като водата не можела да се отича от нея. Ищцата незабавно уведомила Д. Р. за възникналия проблем.

При оглед на място те заедно установили, че линейните отводнители на голямата тераса не са поставени правилно, тъй като не е положена хидроизолация преди тяхното монтиране; на малката тераса наклонът на подовите плочи е зададен обратно, поради което водата не се отича в сифона, а се стича към в основата на стената. Ищцата настояла недостатъците да бъдат отстранени, но така и не било постигнато съгласие с ответника. По случая била заведена прокурорска преписка, която приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Твърди се, че за отстраняване на посочените недостатъци е необходимо да се извърши цялостна подмяна на замазката и керамичните плочи по пода на двете тераси.

В о.з. на 21.11.2023г. пълномощникът на ответника- въззиваем в настоящето производство Д. Р., адв.Р. П., е заявила, че оспорват иска като неоснователен. Заявено е твърдение, че ремонтът на терасите е извършен не само от нето, но и от още едно лице.

По първоинстанционното дело са приети ръкописни бележки, имащи характер на оферта за ремонтни работи, които не са подписани и за които не е налице изрично признание от въззиваемия, че изхождат от него. Налице е и разписка, подписана от страните, със следния текст: „Днес 02.10.2022г. получих сумата от 6000 лева за извършване на строителноремонтни работи в с.***** от К. С., от които 4000 лева авансово за труди + 2000 лева за материали. Остатъка ще бъде изплатен след завършване на ремонта“. Следват подписи от 2 името на Д. Р., като получател на сумата, и от К. С., като платец. От тази разписка се установява, че между страните е сключен договор за извършване на ремонтни работи, без да е определен техния предмет.

Разпитани са свидетелите М. С. / дъщеря на жалбоподателката/ и Ч. Б. / без родство/.

Свидетелката С. сочи, че в началото на месец октомври 2022г. майка й наела Д. Р. да извърши ремонта на голямата и малката тераси на къщата й в село *****. Ремонтът продължил малко повече от месец и в извършването му участвали и други майстори, но К.

С. била договаряла и имала отношения само с Р.. В разговор с нея той я бил обидил и поради това впоследствие самата свидетелка поела комуникацията с него. На следващия ден след завършване на ремонта завалял дъжд. Терасите се наводнили, като водата се стичала и по фасадата на къщата. Било видно, че течът е от линейните отводнители. Свидетелката се свързала с въззиваемия. Той демотирал отводнителите и отишъл да купи нови. В разговор със свидетелката казал, че дотогава не бил монтирал линейни отводнители на тераса. Един от майсторите на Р. се опитал да постави лента, която да спре теча, но нямало резултат. След това свидетелката се свързала с други двама майстори, които й обяснили каква хидроизолация да бъде поставена. Свидетелят Б. участвал за известно време в ремонта. Бил го наел Д. Р. и той му плащал. С други майстори и общи работници изкъртили старите плочки на терасите и повредената повърхност, след което лицето П. А. поставил нови плочки. От свидетелските показания и от обясненията на Д. Р. и П. А. по приложената прокурорска преписка, преценени в съпоставка с горепосочената разписка, непротиворечиво се установява, че между страните е сключен договор за изработка по чл.258 от ЗЗД, имаш за предмет извършване на ремонт на двете тераси на жилищната сграда, находяща се в с.

*****, и по- конкретно изкъртване на старите плочки и замазка, изкъртване на каменните чела на терасите и поставяне на нова замазка и плочки. За валидното сключване на договор за ремонт на движима или недвижима вещ не е необходимо възложителят да е неин собственик. Мотивът, поради който едно лице е възложило ремонта на чужда вещ, е без значение, щом той не противоречи на закона или добрите нрави. Възможно е договорът за ремонт да е сключен с дарствено намерение или поради това, че възложителят ползва веща или я владее като собствена преди да е изтекъл срокът на придобивната давност.

По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.Н. П.. В заключението е отразено следното: Малката тераса е с източно изложение и достъпът до нея е през североизточната спалня на втория етаж. Терасата е с размери 8 м. х 2,25 м.. Подът й е застлан с гранитогресни плочи, с каквито е изпълнен и цокъл по фасадата.

Пред прага на вратата на спалнята е монтиран линеен отводнител. Голямата тераса е разположена южно спрямо малката и нивото й е с 5- 6 см. по- високо. Тя е с размери 5,76 м. х 6,57 м. Настилката е от гранитогресни плочки. По източната и южната й страна е монтиран парапет от метални профили, а от западната страна парапетът е иззидана и измазана стена, покрита с керемиди. На около 50 см. от източната и южната периферия на терасата е налице Г- образен канал, завършващ с кръгъл отвор в югозападния ъгъл на подовата плоча. Каналът е измазан с хидроизолация. Към момента на изготвяне на 3 заключението не са налице актуални течове по фасадните стени под терасата. Относно причините за теча от голямата тераса по фасадата на къщата в заключението е посочено, че липсва ефективно отвеждане на дъждовната вода с дадените от замазката и настилката наклони към линейните отводнители, а също така, че в каналите на отводнителите не е била положена хидроизолация и самите отводнители не са били монтирани качествено. Поконкретно е обяснено, че дъното на каналите е на нивото на стоманобетонните плочи на терасите, като стените им се формират от положената върху плочата топлоизолация, замазката върху нея и гранитогресните плочки. По причина на липсата на хидроизолация, при попадане на вода в каналите същата се отича между топлоизолацията и стоманобетонната плоча и олива фасадата. Относно наклоните на настилките на терасите в заключението е отразено, че наклонът на голямата тераса е към малката, а на южната част на последната- към фасадната стена на спалнята.

Относно зададения наклон на настилката на малката тераса към стената на спалнята следва да се отбележи, че единственият отводнител на тази тераса, в северния й заоблен край, е пред вратата на спалнята, т.е. в близост до външната стена на това помещение, поради което е логично наклонът да е към стената, а не към периферията на терасата.

Проблемът е в това, че терасата е дълга 8 метра и при наличен само един отводнител в северния й край, отводняването на южната й част е възможно при зададен наклон на север.

От заключението по СТЕ не се установява дали е зададен някакъв наклон по дължина на тераса и в каква посока е същият. Не се установява също така как се е отводнявала тази тераса преди ремонта и дали жалбоподателката е възложила наклонът на настилката и отводнителят да бъдат изпълнени по същия начин. Единствено в показанията на свидетелката С. се сочи, че преди ремонта подът на малката тераса не е имал никакъв наклон, а след това той е с наклон навътре към стената. При това не може с категоричност да се приеме, че предходното състояние на терасата е било по- благоприятно за отводняването й и съответно- че е било възложено то да бъде запазено при извършване на ремонта.

По принцип се предполага, че наклоните на настилките следва да са към отводнителите / сифоните на пода/, но при положение, че те са по един на тераса и са разположени в краищата им, а терасите са с голяма площ, не може, без приложението на специални знания, да се каже как точно е следвало да бъдат изпълнени тези наклони. Не може с категоричност да се приеме също така, че е добро решение наклоните на настилките да са към външните краища на терасите, за да може дъждовната вода да се отича под ажурните парапети на терасите. Що се отнася до голямата тераса оплакването на жалбоподателката е за теч по фасадата под нея при валеж на дъжд непосредствено след ремонта. Конкретната причина за този теч, която се установява от заключението по СТЕ, е липсата на хидроизолация в канала на отводнителя. Такава хидроизолация, видно от показанията на свидетелката М. С., е била положена лично от нея и липсват данни за последващи течове / наличието на хидроизолация в Г- образния канал се констатира и от вещо лице П./.

4

В обобщение на горното съдът намира, че от наличните по делото доказателства не се установява какъв е най- добрият начин за полагане на подовите настилки на терасите, съобразно с техните размери и разположението на отводнителите. Не е ясно, ако бъдат премахнати положените от въззиваемия замазка и плочки, как конкретно ще бъде изпълнено подовото покритие при новия ремонт. Не се установява на Д. Р. да са били дадени указания за спазване на определен наклон на настилките, различен от реализирания от него.