Решение № 159 от 09.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Враца, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3908/22.05.2025 г., подадена от Община Вършец, ЕИК: 000320655, със седалище и адрес на управление: гр. Вършец, бул. „България“ № 10, чрез пълномощника й адв. Кр.

Б., против Решение № 162 от 12.03.2025 г., постановено по гр. дело № 3859/2024г. на Районен съд-Враца, в неговата цялост, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Д.

В. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, извършено със Заповед № 1/02.01.2024 г. на кмета на Община Вършец, ЕИК: 000320655, същата е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата до уволнението длъжност „***” при Община Вършец, осъдена е Община Вършец да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 4 773,54 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 03.01.2024 г. до 03.06.2024 г., в който е останала без работа след уволнението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2024 г., до окончателното й изплащане; както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 500,00 1 лв., представляваща направени разноски в производството по делото и е осъдена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Община Вършец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Враца сумата 580,94 лв., от които 350,94 лв. - държавна такса, дължима за предявените искове, и 230,00 лв. - възнаграждение за вещо лице.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е неправилно — като постановено при съществени процесуални нарушения, при нарушения на материалния закон и при необоснованост. Поддържа, че районния съд е възприел безусловно и безкритично тезата на ищцата, че единствено от съдържанието на трудовия договор следва да се правят изводи за временния характер на работата и срочността на договора, които изводи на съда не са верни. В подкрепа на твърденията си за срочния характер на трудовия договор, който ищцата е сключила с Община Вършец, посочва практика на ВКС, включително относно тълкуване на трудовия договор при неяснота относно характера му, относно определяемостта на срока и възможността същият да се тълкува, относно допустимостта да се установява с гласни доказателства срока на договора и вписването на погрешно основание в него. Счита, че липсата на достатъчна конкретика в трудовия договор не е основание да се приеме, че договорът не е срочен, и че срокът може да се установява чрез контекста на фактите, при които е сключен.

Посочва, че Районен съд - Враца е отказал да обсъди който и да било от изложените от него доводи, постановил е решението при пълното им игнориране, а също при несъобразяване на цитираната практика на ВКС и така е накърнил правото му на защита, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило крайните му неправилни изводи.

Счита, че с цитираната от него практика на ВКС изцяло са опровергани твърденията на съда за съдържанието на трудовия договор като единствен източник за преценка на срочността. Изтъква, че срочността на договора е установена с показанията на разпитаната пред съда свидетелка Д.Г.Н., която работи на позиция „***“ в ответната община и която установила факти, които лично е възприела и в които е участвала. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че през периода, през който ищцата е работила при ответника, никога не оспорвала временния характер на договора си, което е показател, че е била наясно със срочността му, и е подала исковата молба с единствен мотив, че има пропуски в съдържанието на договора. Поддържа, че 2 в нарушение на процесуалните правила районният съд е отказал да приеме представените от него писмени доказателства - три договора по европейски програми и анекс, които подкрепят със съдържанието си факта, че ищцата е била назначена временно по повод и за изпълнението им, който отказ представлява процесуално нарушение, което също е обусловило крайните неправилни изводи на съда. Моли съда да отмени, като неправилно, първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло исковите претенции, както и да му присъди деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Д. В. И., ЕГН:

**********, чрез пълномощника й адв. Б. Т., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в сключения с Община Вършец трудов договор ясно и конкретно е посочена работата, за която се сключва и моментът, в който тази работа ще се счита за завършена, както и за неотносима към настоящия казус посочената от жалбоподателя съдебна практика. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на сключения трудов договор не дава възможност по какъвто и да е начин да се определи срокът на договора и работата до завършването на която е сключен същият, поради което и прекратяването му на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ е неприложимо и незаконосъобразно. Счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че от свидетелските показания на Д.Н. се е установило, че й е било съобщено за каква работа и за какъв период се сключва договорът й, тъй като същите са дадени от заинтересована страна и не са подкрепени с останалите доказателства по делото. Поддържа, че Община Вършец не е представила доказателства по делото, че е била назначена на работа до изтичане на срокове по европейски проекти, че по делото не са събрани никакви доказателства, че работата по твърдените проекти, или въобще работата, за която уж е бил сключен договора, е приключила и с това и трудовият договор е следвало да бъде прекратен, че никога не е виждала договорите по тези европейски проекти и не знае за съществуването им.

Посочва, че от изслушаните свидетелски показания се потвърдило още веднъж, че работата, която е посочена в трудовия договор, продължава и към настоящия момент, което безспорно потвърждава, че прекратяването на трудовия договор на основание „завършване на работата, за която е сключен“ 3 е абсолютно незаконосъобразно и същият не е бил сключен до завършване на определена работа. Изтъква, че дори да се приеме, че е имало европейски проекти, то в самата жалба жалбоподателят сочи, че тези проекти са били с продължителност до 31.12.2022г., а заповедта за прекратяване на трудовия договор е от 02.01.2024г., или цяла година след като работата, за която Община Вършец твърди, че е бил сключен трудовия договор е свършена. Счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от PC-Враца при неприемането на несвоевременно представените писмени доказателства, тъй като в случая важат особените искови правила на глава двадесет и пета - Бързо производство. Моли съда да отхвърли подадената от Община Вършец въззивна жалба, да потвърди изцяло обжалваното решение на Районен съд - Враца, като правилно и законосъобразно и да й присъди сторените разноски на двете инстанции.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд въззиваемата е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Община Вършец за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение да периода, в който е останала без работа.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 11.03.2021 г. между Община Вършец, като работодател от една страна, и Д. В. И., като работник от друга, бил сключен Трудов договор № 138/11.03.2021 г. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а именно до свършването на определена работа, за длъжност ***. Уговореното месечно трудово възнаграждение било в размер на 650,00 лв., което било увеличено на 750,00 лв. със сключването на Допълнително споразумение № 46 от 04.05.2022 г.

Съгласно Постановление на Министерския съвет № 497 от 29.12.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, влязло в сила от 01.01.2023 г., минималната работна заплата била увеличена в размер от 780,00 лв., като именно това било получаваното от ищцата трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. Посочва се, че на 02.01.2024 г. със Заповед № 1 трудовото правоотношение било прекратено едностранно от Община Вършец на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, като в заповедта било посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение става със завършването на възложената работа. Заповедта за прекратяване била връчена на работника на 02.01.2024 г. срещу подпис. Поддържа се, че прекратяването 4 на трудовото правоотношение било незаконосъобразно, тъй като сключеният от страните Трудов договор № 138 от 11.03.2021 г. не можел да се приеме за сключен за определен срок, тъй като в същия липсвали основни реквизити, от които да се заключи, че е сключен за завършване на определена работа.

Излагат се съображения, че в конкретния случай договорът е сключен до завършване на определената работа, но тази работа не е индивидуализирана по вид и обем нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика, към която препраща. Твърди се, че в трудовия договор е посочено, че работникът постъпва на длъжност „***“, но не е посочено ясно и конкретно кога работата би се считала за завършена, като липсва индивидуализация на работата, за която е сключен договорът между страните, липсва конкретизация на вида, обема на тази работа. Поддържа се, че от това следва, че от договора е възникнало правоотношение, което не е ограничено със срок и поради това уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ не е приложимо към него, като издадената заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение на това основание, е незаконосъобразна и уволнението следва да бъде отменено.

Навеждат се доводи, че в самата заповед за прекратяване липсва каквато и да е конкретизация и мотиви, от които да става ясно защо работодателят смята, че работата, за която е сключен трудовият договор, е завършена. Сочи се, че работата, която в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се твърди, че е завършена, към момента продължава и храна от Община Вършец се разнася включително към настоящия момент. Твърди се, че веднага след като ищцата е била освободена от длъжност на нейно място и на същата позиция е назначено друго лице, което доказва, че работата, за която се твърди, че е завършена, продължава без промяна. Поддържа се, че с оглед незаконното прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа и към момента не е започнала работа на друго място, поради което на основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът й дължи обезщетение в размер на 780,00 лв. за всеки месец, в който същата е останала без работа, като към момента на депозиране на исковата молба дължимото обезщетение е в размер на 1 262,85 лв.

Предвид гореизложеното се иска от съда уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена, както и ищцата да бъде възстановена на предишната си работа, на която е заемала длъжността „***”. Претендира се заплащането на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението, в размер на 1 262,85 лв. за периода от 03.01.2024 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.