Решение № 3564 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3564 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20261110200507 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Г. С. Г., против Електронен фиш № 8506353025/19.05.2023 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен поради непълно описание на изпълнителното деяние и фактическите признаци на нарушението и неправилно ангажиране на отговорността на собственика при липса на данни кой е управлявал превозното средство. Релевират се доводи за липса към датата на нарушението на законова възможност нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП да бъде санкционирано с електронен фиш, както и несъответствие на санкционния механизъм с принципа на пропорционалност. По тези съображения се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание на 08.04.2026 г. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото жалбоподателят е депозирал и писмени бележки, в които поддържа същите възражения, подробно посочени в жалбата му.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрк. Д. Д., който оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Поддържа, че процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, в рамките на 1 законосъобразния срок и съгласно утвърдените правила от управителния съвет на АПИ.

Сочи, че от събраните и приобщени като доказателства по делото писмени документи се установява по безспорен начин, че Ано правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка за законосъобразност на атакувания акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 19.05.2023 г. в 09:46 часа товарен автомобил марка „***“, модел „**********“, с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 26 000 кг., с 3 броя оси, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, собственост на „*****“ ООД, се движел на територията на Столична община по път А-2, км 6+804, в посока нарастващ километър, по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Преминаването на автомобила било регистрирано от техническо устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, позиционирано на път А-2, км 6+804. Въз основа на данните, постъпили в системата, било генерирано нарушение с уникален идентификатор FC096B63A6A355D1E053041F160AD5CB. Към доклада автоматично били приобщени статични изображения на преминаващото пътно превозно средство, на които ясно се разчита регистрационният му номер.

При автоматизираната проверка системата отчела, че за посоченото пътно превозно средство не е налице валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването през процесния пътен участък. От изготвеното впоследствие становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ при Националното тол управление се установява още, че за конкретното преминаване не е получена тол декларация, не е налице маршрутна карта за автомобила, не са получени и платени тол декларации за рамката, в която е отчетено нарушението, както и за предходен и следващ сегмент. В становището е отразено, че нарушението е отчетено коректно от системата. Като номер на рамката е посочен № 20141, като тол сегмент – № 1222210807, а размерът на дължимата такса за съответния сегмент е посочен като 1,28 лв.

След извършена справка за регистрацията и собствеността на автомобила било установено, че собственик на ППС е „*****“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Г. С. Г.. Въз основа на данните от електронната система Агенция „Пътна инфраструктура“ издала процесния Електронен фиш № 8506353025, с който приела, че 2 дружеството, в качеството му на собственик на процесното ППС, е нарушило чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснало движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията за установяване размера и заплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

С електронния фиш, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на „*****“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Наред с това в акта е посочено, че дружеството дължи такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 102 лв., както и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез заплащане в 14дневен срок на компенсаторна такса в размер на 450 лв.

От приложеното известие за доставяне се установява, че електронният фиш е връчен на дружеството, след което срещу него е подадена жалба по съдебен ред. В хода на съдебното производство са приобщени административнонаказателната преписка, електронният фиш, докладът за установеното нарушение, статичните изображения на автомобила, справка за собствеността му, извлечение от електронната система, становището на НТУ и останалите документи, относими към законосъобразността на оспорения акт, прионщени по реда на чл.

283 от НПК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на цялата събрана по делото доказателствена съвкупност. Писмените доказателства са непротиворечиви помежду си досежно индивидуализацията на автомобила, собствеността му, датата, часа и мястото на преминаването, както и обстоятелството, че за конкретното преминаване не е отчетена валидна маршрутна карта или тол декларация. Съдът кредитира и снимковия материал, доколкото същият кореспондира с останалите данни от електронната система и позволява еднозначно разпознаване на регистрационния номер на процесното ППС.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения. Законът придава доказателствено значение на тези данни относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство. Именно в този обхват съдът възприема данните от системата като достоверни и достатъчни за установяване на фактическото преминаване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на жалба срещу електронен фиш районният съд е инстанция по същество и извършва цялостна проверка на законосъобразността на санкционния акт – както относно правилното приложение на материалния закон, така и относно спазването на установения процесуален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Тази проверка не е ограничена от доводите, изложени в жалбата.

От материалноправна страна чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължава собственика да не допуска 3 движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на превозното средство. За собственик или ползвател на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност.

В конкретния случай доказателствата по делото по принцип установяват обективните факти, въз основа на които административнонаказващият орган е приел наличие на неизпълнено задължение за заплащане на тол такса. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че фактическата съставомерност на нарушението остава недоказана единствено поради липса на данни кой конкретно е управлявал автомобила. Отговорността по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е самостоятелна отговорност на собственика или ползвателя и не се обуславя от предварително индивидуализиране на водача. Установяването на водача би имало значение при реализиране на личната административнонаказателна отговорност по друг състав, но не представлява елемент от фактическия състав на отговорността на юридическото лице – собственик.

Неоснователно е и възражението, че процесният електронен фиш не съдържа достатъчно индивидуализирано описание на нарушението. В него са отразени датата и точният час на преминаването, пътят и километърът, посоката на движение, регистрационният номер на ППС, технически допустимата максимална маса, броят оси, екологичната категория, липсата на ремарке, номерът на техническото устройство, както и конкретното основание, поради което е прието, че таксата не е заплатена – липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Тези данни са достатъчни санкционираният субект да разбере за кое конкретно поведение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си.

Следователно сам по себе си този довод не обуславя отмяна на фиша.

Независимо от горното, при реализирането на административнонаказателната отговорност е допуснат порок от такова естество, който засяга самата допустимост на избрания от органа процесуален ред и налага отмяната на електронния фиш.

Процесният електронен фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Към датата на нарушението – 19.05.2023 г. – тази разпоредба предвиждаше възможност за издаване на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. В действащата тогава редакция законодателят не бе включил нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП в кръга на нарушенията, за които административната санкция може да бъде наложена по този диференциран ред.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП не уреждат една и съща хипотеза.

Различни са субектът на отговорност, правно дължимото поведение и санкционната последица. Именно поради това не може чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да бъде създадена процесуална възможност за санкциониране с електронен фиш на деяние, което не е било включено изрично от законодателя в тази специална процедура.

Подобно тълкуване би разширило неблагоприятно приложното поле на

4 административнонаказателна норма и е несъвместимо с принципите на законоустановеност и стриктно тълкуване на санкционното право.

Систематичното място на разпоредбите потвърждава този извод. За нарушенията, за които законът не допуска издаване на електронен фиш, административнонаказателното производство следва да протече по общия ред – чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Този ред осигурява на привлечения към отговорност субект процесуалните гаранции по ЗАНН – възможност за възражения срещу констатациите в акта, представяне на доказателства още в административната фаза и отделна преценка на наказващия орган преди постановяване на санкционния акт.

Обстоятелството, че впоследствие, считано от 13.02.2024 г., законодателят измени чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП и изрично включи и нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, не променя този извод. Самото последващо нормативно допълване показва, че към по-ранния момент подобна изрична процесуална възможност не е била предвидена. На изменението не е придадено обратно действие, поради което то не може да легитимира издаването през 2023 г. на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.