Решение № 1961 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1961 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н.Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202584 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 02-ЗОБВВПИ1/22.03.2023г. на Началник Второ РУ при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, на “ДИ ЕНД СИ 2015” ЕООД, ЕИК 203394940, с адрес на управление: **, с ** С.К.К., ЕГН **********, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят “ДИ ЕНД СИ 2015” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.А. Б., обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения, в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при издаването му. Редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител в последното по делото съдебно заседание, а в нарочно писмено становище поддържа жалбата и доводите в нея. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник Второ РУ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, а в нарочна писмена „молба-становище“ моли наказателното постановление да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно, по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против “ДИ ЕНД СИ 2015” ЕООД, ЕИК 203394940, с ** С.К.К., роден на 22.04.1976г., адрес на управление село Карабунар, обл.Пазарджик, ул.“Трета“, за това, че на 08.02.2023г. около 14:30ч. в гр.Пловдив на бул.“Пещерско шосе“, № 7, С.К.К., в качеството си на ** и ** във фирма „Ди Енд Си 2015“ ЕООД с издадено разрешение за търговия с оръжия, взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси № 20200659337, валидно до 22.05.2025г., издадено от Главна Дирекция Национална Полиция, е допуснал лицето Б.Д.Б., ЕГН **********, да придобие неогнестрелно оръжие – продал му е пневматичен пистолет „UMAREX X-B-G“ КАЛИБЪР 4,5ММ С № 21F80408.

С това е нарушен чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 24.02.2023г., съставен от А. И. Н. – ** КОС при Второ РУ при ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя Н., на непълнолетния Б. Д.

Б. и баща му Д. Т. Б., така и приложените по делото писмени доказателства – заповеди и заверени копия от материали по Досъдебно производство № 113/23г. по описа на 02 РУ при ОДМВР Пловдив /пр.пр. № 2315/23г. на РП Пловдив/, тъй като всички те са обективни, логични, правдиви и взаимноподкрепящи се. Съдът не кредитира приложеното по делото писмено доказателство – Констативен протокол от 24.02.2023г., тъй като същият не касае факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, а касае такива относно констатирано при проверката друго нарушение от страна на „Ди Енд Си 2015“ ЕООД.

2

При тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че е извършено изследваното нарушение, тъй като доказателствената съвкупност несъмнено сочи, че на инкриминираната дата в гр.Пловдив дружеството-жалбоподател, действащо чрез **я си С.К.К., е допуснало непълнолетно лице – св.Б. Б., 14годишен към датата на нарушението, да придобие неогнестрелно оръжие, а именно процесния пневматичен пистолет. Св.Б. Б. е категоричен, че бил навършил 14 години, когато сам посетил оръжеен магазин, находящ се в гр.Пловдив на бул.“Пещерско шосе“ /срещу бившето училище ТЕТ „Ленин“/, в който магазин **ът му продал пневматичен пистолет. С инкриминираното оръжие св.Б. Б. впоследствие стрелял по птици и уцелил преминаващ гражданин, в която връзка в полицията било образувано разследване, по което той и негов приятел, присъствал при закупуването на оръжието, както и баща му - св.Д. Б., давали обяснения. Св.Д. Б. потвърждава изложените от сина му – св.Б. Б. фактически положения. От свидетелските показания на актосъставителя – св.Н., отговарящ по линия на КОС във Второ РУ при ОДМВР Пловдив, се установява, че от негова страна е била извършена проверка в стопанисвания от „Ди Енд Си 2015“ ЕООД оръжеен магазин, находящ се в гр.Пловдив на бул.Пещерско шосе, във връзка с придобил широка гласност сред обществото на случай, при който двама непълнолетни, които били закупили от процесния оръжеен магазин неогнестрелни оръжия пневматични пистолети, са произвеждали изстрели в градска среда с тях, като стреляли по автобус от градския транспорт, на който счупили предното обзорно стъкло. Св.Н. извършил проверка по документи – от материалите по образуваното във Второ РУ на ОДМВР Пловдив досъдебно производство и на место в търговския обект, където установил С.К.К. като ** и ** да едноличното дружество, който е извършил продажбата на двете неогнестрелни оръжия, за които обаче по никакъв начин не било отразено в регистъра, както заприходяването им, така и тяхната продажба. Също така св.Н. констатирал наличието и на трети пневматичен пистолет, който също не бил заприходен, за което съставил, посочения по-горе констативен протокол от 24.02.2023г. Св.Н. сочи, че процесния пневматичен пистолет е бил марка UMAREX. От приложените по делото писмени доказателства – материалите от досъдебното производство, се установява, че именно непълнолетния Б. Д.

Б. е закупил от оръжейния магазин на бул.Пешерско шосе в гр.Пловдив 3 процесния пневматичен пистолет, който същият предал за нуждите на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 23.02.2023г., в който самият той посочил, че го е закупил „като нов от магазин за оръжие и пиратки срещу ТЕТ-а“. Така изложените фактически положения сочат на категоричния извод, че от страна на „Ди Енд Си 2015“ ЕООД е било реализирано изследваното административно нарушение, за което са налице безспорни доказателства и в тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за недоказаност на деянието.

Съдът се съгласява с възражението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че в хода на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато процесуално нарушение, тъй като актосъставителят и наказващият орган неправилно са възвели деянието по чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ. Това е така, понеже цитираната норма предвижда дължимо поведение от страна на физически лица, които не са навършили 18 години, да не могат да придобиват и носят неогнестрелно оръжие. Действително правилната квалификация на осъщественото от страна на дружеството-жалбоподател административно нарушение е по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Който допусне лице, ненавършило 18 години, да придобие или носи неогнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000лв.“. Всъщност цитираната норма представлява сложен фактически състав, който съдържа както правилото за поведение, така и санкцията за неговото нарушаване. Така установения порок при АУАН и НП, обаче Съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение, което да е накърнило в значителна степен правото на защита на наказаното лице, като да го е поставило в невъзможност да узнае за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност, понеже същото изначално е било запознато и е имало възможност да се защитава срещу инкриминираните фактически положения, релевиращи състава на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ. В случая изложените в обстоятелствените части на АУАН и НП факти и обстоятелства изцяло субсумират състава на цитираната разпоредба, поради което и не е налице твърдяното отменително основание.

Тези констатации единствено водят до правния извод за наличие на основание за изменение на наказателното постановление в частта досежно 4 правната квалификация на нарушението, като следва същото да се преквалифицира от такова по чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ в такова по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, което е правомощие на съда, обусловено от постановките на ТР № 8/2021 г. на ВАС.

Съдът не се съгласява с възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения досежно неяснота относно номера на наказателното постановление и авторството на деянието, защото номерът на процесното НП е ясно посочен – 02-ЗОБВВПИ-1 и същият не буди съмнение относно неговата индивидуализация, а авторството ясно се сочи в лицето на дружеството-жалбоподател „Ди Енд Си 2015“ ЕООД, действало чрез **я си и ** К..

Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН, то съдът следва да отбележи, че в конкретния казус не се касае за маловажен случай, предвид характера и естеството на обществените отношения, които се засягат с осъществяването на нарушението. Касае се за обществени отношения, свързани с придобиването, съхранението, носенето и употребата на оръжия и боеприпаси за тях, както и с контрола върху тези дейности, които представляват източник на повишена опасност, както за отделни членове на обществото, така и за големи групи от него. Нещо повече, безспорно по делото се установява, че процесното неогнестрелно оръжие е било продадено на едва навършилия 14-годишна възраст св.Б. Д. Б., който от своя страна го е използвал за своята противоправна дейност /стреляйки по случаен минувач/. В този смисъл нарушението на дружеството-жалбоподател е с висока степен на обществена опасност и същото е резултирало в проявление на общественоопасни последици също с висок риск, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Определеният размер на имуществената санкция от 2000лв. е строго фиксиран в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което нито наказващият орган, нито съда могат да го ревизират.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 02-ЗОБВВПИ-1/22.03.2023г. на Началник Второ РУ при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, на “ДИ ЕНД СИ 2015” ЕООД, ЕИК 203394940, с адрес на управление: **, с ** С.К.К., ЕГН **********, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като бъде ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО деянието от нарушение по чл.58, ал.6 от 5

ЗОБВВПИ в нарушение по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, а в останалата му част следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на молба-становище, в което са изложени аргументи в посока потвърждаване на НП.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът