Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6552 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1747/2026
Вид
Определение № 6552
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Десислава Борисова Николова, Виолета Йовчева, Албена Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6552 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501747 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Д. Е. М. и И. М. и на Я.Е. М.а, имащи характер на частни жалби срещу решение № 19885/04.11.2025г. по гр.д.

№ 62459/2023г. на СРС, 64 с-в в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото в частта по иска за делба, предявен от Д. Е. М. и И. М. срещу С.Г.К. – М.а и Я.Е. М.а, относно жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м.

В жалбата на Д. Е. М. и И. М. се поддържа, че съгласно заключението на приетата СТЕ, сградите не могат да бъдат ползвани по предназначение, но не са налице изводи на вещото лице, че същите са погинали. Сочи се, че цитираната в обжалвания акт съдебна практика касае втората фаза на делбата и е неприложима за първата фаза по допускане на делбата, каквато е настоящата. Твърди се, че сграда, която е завършена, но е в негодно за ползване състояние, е годен обект на делба. Отделно се поддържа, че дори ако се приеме, че сградите са разрушени и не подлежат на делба, това обуславя неоснователност на иска за делба, а не неговата недопустимост.

В жалбата на Я.Е. М.а се поддържа, че изводите в обжалвания акт, че сградите са погинали, са основани единствено на заключението на СТЕ и на фактически констатации за физическото им състояние и някои конструктивни 1 техни недостатъци. Сочи се, че имотът, в който се намират сградите, е допуснат до делба и сградите имат статут на приращение, независимо от техническото им състояние и невъзможността за функционалното им използване. Твърди се, че незаконни и опасни сгради не подлежат на делба само ако е налице административен акт за събарянето им, какъвто в случая не е налице.

Съделителите – ищци Д. Е. М. и И. М. в писмено становище заявяват, че не оспорват жалбата на ответницата Я.Е. М.а.

Жалбоподателите по двете жалби молят съда да отмени решението в обжалваната част за частично прекратяване на производството по делба и да допусне до делба процесните две сгради.

Съделителят – ответник С.Г.К. – М.а не заявява становище по жалбите.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частните жалби са допустими. Разгледани по същество, са основателни.

С решение № 19885/04.11.2025г. по гр.д. № 62459/2023г. на СРС, 64 с-в е уважен иск с правно основание чл. 30 ЗН, допусната е съдебна делба между тримата частни жалбоподатели на апартамент, гараж и дворно място, подробни описани в решението; отхвърлен е предявения от Д. Е. М. и И. М. срещу С.Г.К. – М.а иск за делба на същите имоти, а с обжалваната в настоящото производство част на решението, имаща характер на определение, е прекратено производството по делото в частта по иска за делба, предявен от Д. Е. М. и И. М. срещу С.Г.К. – М.а и Я.Е. М.а, относно жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м.

За да прекрати производството в посочената част, СРС е приел, че съгласно заключението на приетата СТЕ и съдебна практика /решение № 90/02.10.2020г. по гр.д. № 4184/2019г. на ВКС, І ГО/, процесните две сгради са в лошо физическо състояние и не отговарят на правните изисквания за вещ, като това състояние следва да се приравни по правни последици на погинали вещи. Изложил е съображения, че поради липса на годен обект на правото на собственост, допускането им до делба е недопустимо, поради което е 2 прекратил производството в тази част.

Делбеното производство е особено исково производство, като хипотезата на недопустимост на иска за делба, при която производството се прекратява, е налице когато като предмет на делбата е посочено право, което не е вещно. Съгласно мотивите на т. 1 от ППВС № 7/74г. до делба се допускат съществуващи вещи или вещни права. Съгласно практиката на ВКС /решение № 58/27.04.2016г. по гр.д. № 6249/2015г. на ВКС, ІІ ГО/, когато след влизане в сила на решението по допускането на съдебна делба се установи, че вещта предмет на делбата, е погинала и не съществува, производството по делото се прекратява. Съгласно мотивите на решение № 90/02.10.2020г. по гр.д. № 4184/2019г. на ВКС, І ГО, на което се е позовал СРС в обжалвания акт, постановено във втора фаза на делбата, следва да се съобразява състоянието на делбената вещ към момента на извършване на делбата, като ако към този момент вещта е погинала или в такова физическо състояние, че е невъзможно използването й, а запазването й е опасно поради самосрутване, това състояние следва да се съобрази от съда във фазата по извършване на делбата. В цитираното решение този въпрос е обсъден с оглед обтоятелството дали опасна от самосрутване сграда, подлежаща на премахване, може да бъде обект на разпределение между съделителите, с присъждане на парично уравнение.

Предвид гореизложеното, за да е недопустим иска за делба в случая, при въведените твърдения, следва да е безспорно установено, че процесните сгради не съществуват физически към момента на предявяване на иска.

Тълкуването в решение № 90/2020г. на ВКС касае втората фаза на делбата и е неотносимо към допустимостта на настоящото производство, но в случая не са установени и визираните в него предпоставки - сградите да са в състояние, при което използването им е невъзможно и запазването им е опасно поради самосрутване.

Настоящият състав намира, че не е налице сочената хипотеза. Съгласно заключението на приетата СТЕ, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв.м. е съществуваща, като към момента на огледа е видимо изоставена и не се ползва, с външно бетоново стълбище в много лошо състояние, с отлепена под него тухлена зидария; с покривна конструкция в много лошо състояние, с множество пропадания и липса на места на покритие и дървена конструкция на покрива видимо изгнила. Съгласно констатациите 3 на вещото лице, сградата не може да се ползва по предназначение и от икономическа гледна точка е по – удачно събарянето й, отколкото да бъде ремонтирана. По отношение на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м., констатациите на вещото лице са, че същата не може да се ползва по предназначение и подлежи на събаряне, тъй като дървеният под е изгнил и разрушен на места, стените са с множество пукнатини и следи от течове, покривната конструкция е прогнила и пропаднала на места и липсва покривно покритие. В приетото заключение на СТЕ не е налице извод, че запазването на сградите е опасно поради самосрутването им. С оглед изложеното, не може да бъде приет извода в обжалвания акт, че същите са в състояние, което следва да се приравни по правни последици на погинали вещи. Обстоятелството, че сградите не могат да бъдат ползвани поради състоянието им и икономически ремонтът на едната е неоправдан, не налага извод, че са опасни.

Безспорно е в случая, че сградите съществуват, нанесени са в кадастралната карта, поради което искът за допускане на делбата им има предмет и е допустим, независимо от гореописаното тяхно фактическо състояние.

Обстоятелството дали подлежащи на събаряне сгради подлежат на делба до издаването на предписание за събарянето им по административен ред не е въпрос по допустимостта на иска за делба, а по същество на спора.

По изложените съображения, решението в обжалваната част, имаща характер на определение, следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за произнасяне по същество на иска за делба на процесните две сгради.

По изложените съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 19885/04.11.2025г. по гр.д. № 62459/2023г. на СРС, 64 с-в в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото в частта по иска за делба, предявен от Д. Е. М. и И.

М. срещу С.Г.К. – М.а и Я.Е. М.а, относно жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м. и ВРЪЩА делото на СРС, 64 с-в за произнасяне по същество на така предявения иск за 4 делба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5