Акт от 02.02.2024, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- 97/2023
- Подписан
- 02.02.2024
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 223 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№167
02.02.2024 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Търговище първи касационен състав на шестнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ секретар : Ивалина Станкова прокурор: М.А. като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД номер №20237250600097 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Х.М.
***, действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. К.Т. ***, срещу Решение №171/28.09.2023г., постановено по АНД №20233530200542/2023г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърден Електронен фиш с. К № 6300467, издаден от ОД МВР гр. Търговище, с който на Н.Х.М. ***, за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1300.00 лева. Изложените в жалбата доводи попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон. Аргументите на касатора са следните: 1/ в процесния период /09.08.2022г./ в процесния участък не са били извършвани ремонтни работи, каквито са били извършвани по това време в съседни пътни участъци. Въпреки, че на снимката на процесното нарушение се виждали поставени ограничителни табели, това не доказвало, че пътят е бил в ремонт, тъй като на същата снимка били видими два автомобила, които се движат в една посока, а това не би било възможно при ремонт на пътния участък.;
2/ от представения по делото протокол за използване на АТСС не ставало ясно в колко часа АТСС е започнало работа, тъй като в същия имало поправка, направена не по предвидения за това ред, и не можело безспорно да се установи дали работата с АТСС е с начален час 13:15ч., 14:15 или всяка друг момент; 3/неправилно било прието от РСТ, че относно процесния пътен участък и за посоката на движение на заснетия автомобил е имало поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 30 км/ч. В тази връзка касаторът сочи, че наличният на снимката за местоположението на ползваното АТСС пътен знак В26 с ограничение до 30 км/ч се отнасял за движещите се към Варна МПС, докато процесното МПС се е движело в обратна посока, за която нямало данни за поставен такъв пътен знак. Сочи, че предвид това, че от информацията на АПИ не следва извода за извършван ремонт в пътния участък през визирания времеви момент, то е липсвало и основание за сигнализиране на движението през същия с подобен пътен знак; 4/ нямало ангажирани доказателства, които да определят нарушението като повторно, тъй като в приложената справка от АИС АНД липсвали данни и доказателства за датата на връчване и лицето, на което е бил връчен предходния ЕФ.
Поради изложените съображения касаторът моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РСТ и за постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания ЕФ, евентуално да бъде намалено като размер наложеното със същия административно наказание „глоба“ като се приеме, че липсва признака „повторност“. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В съдебно заседание касаторът и неговият пълномощник не се явяват, но от същите са депозирани молба и писмени бележки, в които изцяло поддържат доводите в касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното със същата съдебно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение №171/28.09.2023г., постановено по АНД №20233530200542/2023г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърден Електронен фиш с. К № 6300467, издаден от ОД МВР гр. Търговище, с който на Н.Х.М. ***, за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1300.00 лева. Със същото решение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ Н.Х.М. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище, сумата от 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите на решението въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.08.22 година в 14.08 часа в обл.Търговище, ПП I-4, км. 242+710 /до р-н Буховци/, извън населено място, с ограничение на скоростта от 30 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е засечена и фиксирана скоростта на л.а Сеат Ибиза, с peг. № ......., собственост на жалбоподателя Н.Х.М.. Автомобилът бил управляван със скорост 88 км/ч при разрешена такава в този участък от пътя - 30 км/ч, превишена скорост от 58 км/ч. Скоростта била засечена и фиксирана с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ ATCC ARH САМ S1, насочено в посока Варна. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ с. К № 532619. На основание гореизложено бил издаден и процесния електронен фиш от ОД на МВР гр. Търговище, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1300.00 лева.
Приетата фактическа обстановка е базирана на събраните писмени доказателства и снимки, които са веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП. Обсъждайки съдържанието на оспорения ЕФ, въззивният съд е констатирал, че същият отговаря на изискванията на чл. 189 ал.4 ЗДвП. Установил е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на АНПроизводство, предвид спазването на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, както и с оглед доказаното в случая ползване на одобрено и технически изправно АТСС. Приел е за доказано качеството на жалбоподателя на собственик на заснетото МПС към момента на нарушението като предвид липсата на подадена от него декларация, че друго лице е управлявало процесното МПС, чиято скорост е установена, е приел, че правилно е ангажирана отговорността на собственика, а именно на Н.М..
Въззивният съд е установил, че данните от протокола за ползване на АТСС, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от АТСС, доказвали, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, като при максимално разрешена скорост от 30 км/ч. жалбоподателят е управлявал със скорост от 88 км/ч, т.е. с превишена такава от 58 км/ч. Относно основното възражение в жалбата срещу НП, стоящо се в това, че на отразеното в ЕФ място на извършване на процесното административно нарушение, на посочената дата не е имало поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 30 км/ч., въззивният съд е приел, че към момента на нарушението пътният участък е бил в ремонт и това се виждало ясно от снимката на нарушението, поради което с пътен знак В26 било въведено ограничение на скоростта на движение на МПС до 30 км/ч и в двете посоки.
Аргументирал се е с това, че на приложената към протокола за работа с АТСС снимка, изобразяваща техническото средство, заснело нарушението, се виждал поставения пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 30 км/ч в посока гр.
Варна. Отчел е, че в самия ЕФ било отразено, че към момента на заснемане на нарушението АТСС е било насочено към гр. Варна, а автомобилът на жалбоподателя се движел в посока към АТСС, т.е. идвал е от гр. Варна, или заснетият на снимката пътен знак В26 имал действие в обратната посока на движение, т.е. това не е пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, нарушено от жалбоподателя. Въззивният съд е направил констатация, че в обратната посока на движение към този момент също имало поставен пътен знак В26, въвеждащ същото ограничение на скоростта и именно него следвало да съобрази жалбоподателя. Наред с това районният съдия е обсъдил, че от информацията за състоянието на републиканската пътна мрежа към 09.08.2022г. на АПИ се установява, че в процесния участък се извършвали ремонтни дейности, като участъкът бил сигнализиран с пътни знаци, а срокът на ремонтните дейности бил до 12.08.22г. Приел е, че в случая се касае за временно ограничение на скоростта, свързано с извършвания ремонт в този участък и въведено за времето на извършване на ремонтните дейности.
Като е приел за доказани фактите на извършеното нарушение по оспорения ЕФ, РС е направил извод и за наличието на признака „повторност“ на това нарушение, тъй като жалбоподателят вече бил наказван за същото по вид нарушение с ЕФ с. К № 5326919, издаден от СДВР и влязъл в сила на 14.02.22г./л.18 и 19/, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание на осн. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а процесното нарушение било извършено преди изтичане на една година от влизане в сила на този ЕФ.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането ѝ не е допуснал нарушения на процесуалните правила.
При проверката за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН – за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон, касационният съд прецени следното:
При преглед на материалите по
АНПреписка се установява липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. В ЕФ ясно е посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1 с фабричен номер 120ссс1.
Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС, като са налице надлежни доказателства, че то е преминало през първоначална и последваща проверка, и към датата на установяване на нарушението същото е било технически годно. Посочената АТСС се позиционира на определено място, във връзка с което се изготвя и протокол по чл. 10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Изготвеният протокол за използване на АТСС по смисъла на чл. 10 от наредбата в случая съдържа всички необходими данни, които надлежно са удостоверени с подписа на длъжностното лице, работило с АТСС. Във връзка с взираното в касационната жалба оплакване за поправки относно началния момент на работа с АТСС, вписан в този протокол, следва да се посочи, че въпреки наличната корекция, отразеният начален момент е ясен за възприемане – 13.15 часа, а крайният момент е в 14.17 часа. За заснемането на нарушението в този времеви интервал, освен отразения на изображението от АТСС час на нарушението в 14.08 часа, е показателен и генерирания от АТСС номер на изображението върху тази снимка – 40637, който попада сред описаните в протокола за използване на АТСС номера на направени изображения /от 40194 до 40853/. Ето защо се явява неоснователно оплакването в жалбата, отнасящо се до нередовността на протокола за използване на АТСС. Налице са доказателства за спазване на изискванията за работа с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно лице.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72c664f2-443b-483c-925a-80bc0a54eca5