Решение № 16008 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16008 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110115912 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. А. Н. с ЕГН: **********, адрес: адрес, чрез адв. Б. З. –съд.адрес:адрес срещу ЮЛ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес и срещу ЮЛ, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: адрес, с която се моли съда да приеме за установено

-спрямо ответника ЮЛ, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 3773370 е нищожна,

- спрямо ответника ЮЛ че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3773370 е нищожен.

Ищцата твърди, че на 20.02.2020г. е сключила договор за паричен заем № 3773370 с ЮЛ. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 7000 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На датата на сключване на договора, между ЮЛ, ищцата сключила с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 3773370, по силата на който ЮЛ е поело задълженията да обезпечи пред ЮЛ задълженията на заемополучателката. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на ЮЛ, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от ЮЛ да събира в тяхна полза 1 сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя ЮЛ, като ЮЛ единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Изложени са съображения, че ЮЛ е едноличен собственик на капитала на ЮЛ и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ

Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Поддържа се, че тъй като ЮЛ е свързано лице с кредитора по договора за заем, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с ЮЛ е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Твърди се и, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 3773370 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Сочи се и, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответна та страна ЮЛ е депозирала отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Излагат се аргументи, че предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения, не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР. Сочи се, че липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Поддържа се, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в 3 дневен срок само и единствено в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем. Сочи се, че чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение.

Изложени са съображения и относно действителността на гаранционната сделка.Твърди се, че неизпълнението на договорните задължения по чл.4 от договора за 2 кредит са обусловили сключването на договора за поръчителство, като се излагат аргументи, че същият не е без правно основание и не противоречи на добрите нрави, както и че са налице предпоставките за възникването на дължимостта на възнаграждението на поръчителя.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЮЛ депозирала отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни с идентични аргументи по отношение на договора за поръчителство, изложени от първия ответник.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба ЮЛ, ЕИК *** е предявило и насрещен иск срещу Г. А. Н. с ЕГН: ********** с който се иска да бъде осъдена първоначалната ищца да заплати сумата от 2590,68 лв., представляваща непогасената сума по главницата по Договор за паричен заем № 3773370 в размер на 2 496,13 лв. и дължимата лихва в размер на 94,55 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че по силата на договора ЮЛ е предал в собственост на Г. А. Н. сумата от 7000.00 лв., а Г. А. Н. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно – на 36 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 215,89 лв., платими на равни периоди. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 30.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 772,04 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 7772,04 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 06.03.2020 г., а 2 последната – на 30.10.2020 г., до която дата цялата дължима по договора сума следва да бъде погасена.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен главния иск за недействителност на договора за кредит се претендира Г. А. Н. да бъде осъдена да заплати сумата от 1 818.64 лв,представляваща, на основание чл. 23 от ЗПК, главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем, след отнасяне на платената към настоящия момент лихва в размер на 677,49 лв.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като направи проверка при ЮЛ и вземе предвид приложените към исковата молба, отговора и насрещната искова молба доказателства, да изготви заключение, с което да даде отговор на следните въпроси: 1. Какви суми са дължими и заплатени по Договор за паричен заем № 3773370 и каква част от заплатените суми са разпределени за погасяване на главница и лихви? 2. Какъв е размерът на незаплатените главница и лихва, дължими съгласно Договора за паричен заем?

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна- първончален ищец не е депозирала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на основанието на предявения от на Г. А. Н. срещу ЮЛ иск в смисъл, че се иска да бъде прогласена нищожността на целия договор за паричен заем № 3773370 на основание чл. 23 от ЗПК.

Правната квалификация на предявените искове се намира в разпоредбите на чл.124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК, а тази на предявените насрещни искове в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в 3 потребителски договори.

По делото е представено копие на договор за паричен заем № 3773370/19.02.2020 г., сключен между ЮЛ – заемодател, и Г. А. Н.– заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 7000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 36 седмици; брой вноски – 36; размер на седмичната погасителна вноска – 215.89 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски от 28.02.2020 г. до 30.10.2020 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 30 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора– 0,08 %; обща сума дължима от заемателя – 7 772.04 лв.; годишен процент на разходите по заема – 34.34 %.

Не е спорно по делото усвояването на главницата в размер на 7000 лева. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира като се погаси изцяло Договор за паричен заем №3637939.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ЮЛ; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициерзаемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от заемодателя- дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за поръчителство от същата дата - №3773370/19.02.2020 г. с ЮЛ. В него е уговорено, че потребителят/ Г. А. Н./ отправя искане към ЮЛ да поръчителства за задълженията на потребителя към ЮЛ по Договор за паричен заем № 3773370. В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 4 863.96 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 135.11 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с ЮЛ.