Решение № 99 от 22.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Сливен, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500390 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл. 250 от ГПК.

На 15.02.2024г. е депозирана молба от адв.П., пълномощник на въззиваемата страна „ЕНИГМА ИНВЕСТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ********* с която е поискано въззивният съд да допълни решението си като постанови отделен диспозитив към постановеното решение № 2/04.01.2024г. по възз.гр.д. № 390/2023г. по описа на СлОС, с което да се потвърди изрично определение № 260004/21.07.2023г. по гр.д. № 44/2020г. на РС – Котел ( касаещо разноските).

По делото не е депозиран отговор от насрещната страна.

Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Котел е било разгледано гр.д. № 44/2020г. По него е било постановено решение № 260002/23.05.2023г. По това решение е било постановено допълнително определение № 260004/21.07.2023г., с което 1 първоначално определените разноски с решение № 260002/23.05.2023г. са били изменени. Пред ОС – Сливен са били депозирани две жалби – едната против първоначалното решение № 260002/23.05.2023г., а другата във връзка с постановеното определение № 260004/21.07.2023г., касаещо разноските по делото.

СлОС е постановил решение № 2/04.01.2024г. по възз.гр.д. № 390/2023г., с което е потвърдил решението на РС – Котел. В мотивите си съдът е приел, че частната жалба касаеща разноските определени към първоинстанционното решение е неоснователна и то не подлежи на изменение в тази част. Подробно са изложени мотиви относно неоснователността на жалбата.

Постановеното от ОС – Сливен решение е било съобщено на молителя на 23.01.2024г., а настоящата молба е депозирана на 15.02.2024г., в рамките на законоустановения срок.

При анализ на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:

Депозираната молба по чл. 250 от ГПК е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в законния срок.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на решението / влизането му в сила страната може да иска неговото допълване, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. В случая не сме изправени пред такава хипотеза.

Действително пред СлОС са били обжалвани два съдебни акта, но искането, по което е следвало да се произнесе съдът е едно. С определение № № 260004/21.07.2023г., е било изменено първоначално постановеното решение № 260002/23.05.2023г. Макар и обективирано в два акта, решението на съда представлява една цялост – никоя част не може без другата, би била непълна. Затова и макар да са били подадени две жалби, не са се образували две самостоятелни производства, а едно общо, при което и двете жалби са били разгледани едновременно. Постановеното от ОС решение потвърждава решението на РС – Котел в неговата цялост, включително в частта за разноските, които са били изменени. Съдът дължи диспозитив само, когато няма произнасяне по всички искания на страните. В случая това не е така.

2

Независимо дали в една въззивна жалба се съдържа искане въззивният съд да се произнесе по основния спор и по определението, с което първоначалното решение е било изменено в частта на разноските, или двете искания са били направени с две отделни жалби – въззивна и частна, съдът дължи един диспозитив (когато се потвърждава първоначалното решение). Ако страните са обжалвали само частта на изменените разноски, се дължи отделен диспозитив.

Предвид изложеното, съдът намира че депозираната молба за допълване на решението е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.П., пълномощник на „ЕНИГМА ИНВЕСТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ********* за допълване на решение № 2/04.01.2024г. по възз.гр.д. № 390/2023г. по описа на Сливенски окръжен съд като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3