Решение № 710 от 30.11.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Сливен, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230101072 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Б. П.

П. Ф." С. А. Париж, рег. № 542097902 чрез "Б. П. П. Ф."

С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК 204915054 срещу ИВ. М. Д. ЕГН: ********** от гр./с. Ш. 8895, УЛ. П. Х., №. 9, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД. При условие на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми на основание чл. 79 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 17.10.2016 г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14028821 посредством, който страните били постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5000.00 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от подписване на договора съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 322.83 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.

Кредитополучателят бил заплатил и такса ангажимент, срещу което кредиторът бил сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т .5 от 3ПК. при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се била заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът бил удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо 1 дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Твърди, че сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

Посочва, че на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 322.83 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година бил приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се било изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.Твърди, че длъжникът бил преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14028821 на 20.04.2017 г., като към тази дата били погасени 5 месечни вноски. Заявява, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „Б. П.

П. Ф." ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.05.2017 г.. от която дата вземането било станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Посочва, че тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-Сливен за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14028821 както следва:

-

4164.11 лева –главница;

-

0.00 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до година;

-

172.57 лева - мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 16.12.2020 г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Заявява, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, били постъпили следните плащания от страна на длъжника: 23/12/2020 - 100.00лв., 22/01/2021г. - 100.00лв. и 24.02.2021 г. - 100.00 лв. Постъпилата сума в общ размер на 300.00 лв. не била достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се били погасявали най напред разноските, след това лихвите и най - после главницата. В следствие на направените плащания, към настоящия момент, ответникът дължал на дружеството следните суми:

-

4081.93 лева - главница,

-

0.00 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до година:

-

0.00 лева - мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 16.12.2020 г.

2

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПK до окончателното изплащане на вземането.

Моли съдът да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземането по договор № PLUS-14028821, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр, д. № 4727/2020 по описа на Районен съд - Сливен, а именно: сумата от 4081.93 лева - главница по договора за кредит. – сумата от 0.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2017г. до г., сумата от 0.00 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2017 до 16.12.2020 г. ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл, 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че от представените към исковата молба документи не ставало ясно дали договора става автоматично предсрочно изискуем или пък е необходимо длъжникът да бъде уведомен за настъпване на изискуемостта.По този начин не можело да се направи извод дали договора е станал автоматично предсрочно изискуем или не. Ако се било приемало, че договора за кредит не е станал автоматично предсрочно изискуем, не се установявало дали длъжника е уведомен за настъпилата изискуемост. Посочва, че за да настъпи изискуемостта, освен, че трябва да има не плащане на определен брой месечни вноски, било следвало и длъжника да бъде уведомен за това. Липсвали доказателства относно уведомяването до длъжника относно изискуемостта на кредита. Поради това не се била доказвала изискуемостта на кредита. Посочва, че за да стане кредитът предсрочно изискуем било необходимо или да бъде изпратено известие до длъжника от страна на банката относно настъпилата изискуемост, което да бъде получено от длъжника или да е записано в общите условия към договора, че кредита става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяване на длъжника. Оспорва договора за банков кредит, анекса към договора за банков кредит и погасителните планове към тях, като оспорва както подписа върху договора за банков кредит и анекса към банков кредит, че е положен от ответника, така и съдържанието на договора и анекса и погасителните планове. Твърди, че били липсвали доказателства, с които ищецът, да удостовери, че е обявил на длъжника изискуемост на дълга, респ. че е изпълнено изискването на чл.418, ал.З от ГПК. В тежест на ищеца било преди подаване на заявлението, при предвиждане на изискуемост, да обяви, да връчи на заемополучателя покана за връщане на сумата. Тъй като паричните задължения били търсими, ищецът не бил отправил покана / за изискуемост / до ответника и в момента същият все още не бил в забава. Поканата за плащане имала функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж на всяка вноска по задължението.

Поканата за плащане била условие за настъпване на самата изискуемост, и представлявала необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Също така, страните били уговорили, че всички изявления следва да бъдат направени в писмена форма 3 и се считат за получени, ако достигнат до посочените адреси, съответно на кредитополучателя, но по делото нямало представени доказателства да са били връчвани на адресите на кредитополучателя писма или други писмени документи. Твърди, че не се установявало от исковата молба през коя година са били спрели плащанията по кредита и от коя дата, длъжникът по кредита бил в забава, и кредиторът бил бездействал и не бил упражнил правото си да направи кредита изискуем, като възможността да се търси сумата бела налице, но била погасена по давност, за което прави възражение. При условие на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането поради изтекла в полза на ответника погасителна давност върху вземанията, който срок е три години, респ. 5 години.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

На 17.10.2016 г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14028821 посредством, който страните били постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5000.00 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от подписване на договора съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Страните се договорили паричният кредит да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 322.83 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят е заплатил и такса ангажимент, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т .5 от 3ПК. при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът е удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 322.83 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14028821 на 4

20.04.2017 г., като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „Б. П. П. Ф." станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.05.2017 г.. от която дата вземането било станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.