Решение № 2592 от 24.06.2020, Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../……………….2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА

ДОЙЧЕВ при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16230 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.

Образувано е по следните предявени обективно кумулативно съединени искове от Р.Е.А. срещу „М.“ ЕООД:

1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 29/17.09.2019 г.;

2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „продавач консултант“;

Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в указания едномесечен срок, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Със съобщението по чл. 131 от ГПК са изрично указани на ответника последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

На проведеното съдебно заседание редовно призованият ответник по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК не се е явил лично, нито е изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че на 19.02.2019 г.е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ с код по НКПД 52232001, код по НКИД 4711, на пълно работно време, безсрочно, със срок на изпитване. Посочва, че на 18.09.2019 г. му била връчена заповед № 29/17.09.2019 г., с която му било наложено уволнение, считано от 17.02.2019 г., без ответникът да е поискал каквито и е да обяснения от ищеца. В тази връзка последният счита уволнението за незаконно. Моли за отмяната му и възстановяване на работа.

Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.

По разноските:

С оглед изрично направеното искане, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат З* П* Д* - пълномощник на ищеца – адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че адвокат П* е оказала безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ищеца. Процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата то чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати – арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Упълномощаването на адв. П* е извършено на 08.10.2019 г. (л. 10), респ.на тази дата е възникнало устно облигационно правоотношение по договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. П*, с оглед предприетите от негова страна действия по упражняване на възложените с пълномощното права. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен в съответствие с Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, тоест към 08.10.2019 г., поради като следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 560.00 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Р.Е.А., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 29/17.09.2019 г., издадена от управителя на „М.“ ЕООД, ЕИК:***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Е.А., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност – „продавач консултант“ в отдел **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА

М.“ ЕООД, ЕИК:*** да заплати на адвокат З*Д*П* сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.;

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: