Определение № 5998 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5998 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20248002101372 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Градски транспорт“ ЕАД срещу решение № 1348 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 1676/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260012 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 78/2021 г. на Варненския районен съд и като краен резултат „Градски транспорт“ ЕАД е осъдено на основание чл. 200 КТ да заплати на Д. Д. Д. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 21.01.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 21.01.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплащане на цена за извършен медицински преглед и издаване на медицинско удостоверение.

Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищеца иск за имуществени вреди, е недопустима. Съгласно чл. 280, ал.

3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. В случая искът за имуществени вреди е с цена 50 лв., поради което въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

1

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника „Градски транспорт“ ЕАД, като е заемал длъжността „водач на тролейбус“. На 21.01.2018 г. след приключване на работната му смяна в 15:30 ч. се отправил към дома си и се качил като пътник в автобус по линията 148. В 15:40 ч. възникнал конфликт между кондукторката и двама млади пътници в автобуса, които имали агресивно поведение спрямо нея. Ищецът се опитал да успокои ситуацията и да защити колежката си, при което двамата младежи се нахвърлили върху него и му нанесли тежък побой, след което избягали. В резултат на побоя ищецът получил следните увреждания: счупване на носните кости, завършило със значително стеснение на носните проходи в областта на дясната ноздра, като изкривяването на носните прегради причинило реално затруднение на дишането през носа, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето; контузия на гръдния кош; счупване на 8-мо дясно ребро; подкожен кръвоизлив в областта на лявото бедро; ожулвания в областта на дясното коляно и контузия на дясната колянна става, които в своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента ищецът бил няколко месеца в болничен - в периода от 21.01.2018 г. до 17.03.2018 г. ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Като с разпореждане от 07.02.2018 г. на НОИ ТП-Варна злополуката била приета за трудова. Ищецът твърди, че в резултат на побоя изпитвал силни физически болки, стрес, породен от внезапното и неочаквано нападение спрямо него, унижение и срам от случилото се с него в присъствието на колегите му и на множеството пътуващи в автобуса граждани. Нанесеният му побой, освен до получените травматични увреждания, довел и до обостряне на наличните му заболявания - хормоносекретиращ аденом на дясната надбъбречна жлеза; хипофизен макроаденом; захарен диабет тип 2 и хипертриглеридемия в рамките на метаболитен синдром, в резултат на което значително се влошило качеството му на живот.

Вследствие на побоя ищецът бил получил и смесено тревожно депресивно разстройство – няколко месеца след побоя не се чувствал добре, затворил се в себе си, бил потиснат, не бил в състояние да изпитва удоволствие и радост, сънят му станал неспокоен – повърхностен и накъсан, изпитвал главоболи, имал епизоди на изпотяване и сърцебиене, постоянно си припомнял психотравмената ситуация, бил в постоянно тревожно очакване да не бъде причакан и нападнат отново. Бил лекуван и от психиатър. Независимо от изминалия продължителен период от време, ищецът и към настоящия момент все още не бил преодолял напълно претърпяната психическа травма, което допълнително влошавало качеството му на живот. А заради обострилите се в резултат от нанесения му побой стари заболявания, се наложило ищецът да ползва отпуск поради временна неработоспособност в периода 21.11.2018 г. – 19.05.2019 г. и поради влошеното му здравословно състояние било издадено експертно решение на 2

ТЕЛК, според което същият е с 50 % трайно намалена работоспособност до 01.09.2022 г. Твърди се още, че за извършен преглед и издаването на медицинско удостоверение от отделение Съдебна медицина ищецът е заплатил сумата от 40 лв., както и 10 лв. за изготвянето на диск за образно изследване от 21.01.2018 г. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лв.

В срока за отговор работодателят излага, че действително ищецът е бил страна по сключен с ответното дружество трудов договор, както и че същият е претърпял инцидент на връщане от работа в автобус по линията № 148, но е оспорил твърденията в исковата молба, че побоят е довел до значително увреждане на здравословното състояние на ищеца, в т.ч. и на обостряне на заболяванията, от които е страдал преди инцидента. Поддържа се, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и е релевирано възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ.

Въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът Д. Д. Д. към момента на настъпване на злополуката е работил на трудов договор при „Градски транспорт“ ЕАД на длъжност „водач на тролейбус“, Прието е също за безспорно между страните, че с влязло в сила разпореждане № 5104-03-30/07.02.2018 г. на ТП на НОИ - Варна е установено, че на 21.01.2018 г. е станала трудова злополука. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала след приключване на работната смяна, при придвижване по обичайния път от работното място за деня към постоянното място за живеене – пътувайки в автобус, пострадалият Д. Д. Д. станал обект на физическо насилие от страна на непознати лица и вследствие на употребената спрямо него сила, Д. получил счупвания в областта на главата и шията. Съдът е приел за установено от декларация за трудова злополука № 5101-03-26/24.01.2018 г., че работодателят е декларирал пред ТП на НОИ – Варна настъпилата трудова злополука, като е посочил, че същата е станала на 21.01.2018 г., в 15:40 ч. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“ на линия № 148. Към декларацията е приложен изготвен от представители на работодателя - ответник протокол за трудова злополука № 46/23.01.2018 г., в който е отразено, че на 21.01.2018 г., в 15:40 ч., пострадалият Д. Д., който в този момент е бил пътник в автобуса по линия № 148, се опитал да успокои атмосферата и да помогне на кондуктора да си свърши работата, като двама пътници се нахвърлят върху Д. и го пребиват без обяснение.

От заключението на допуснатата и приета съдебно - медицинска експертиза е прието за установено, че ищецът е получел следните травматични увреждания: счупване на носни кости с кръвонасядания и оток по околните меки тъкани на лицето; контузия на гръден кош – счупване на осмо ребро вдясно; травма на крайници – кръвонасядане по бедрото на левия крак, контузия с ожулване на коляното на десния 3 крак. Като описаните увреждания на ищеца, с изключение на лицевата травма – счупване на носни кости, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът е посочил, че възстановителният период при този вид контузии обикновено продължава около две-три седмици. Уврежданията в областта на лицето били довели до известни болеви усещания при хранене в период от около една-две седмици. А видимите травми по лицето довели и до известно неудобство при общуване с хора през първите две-три седмици. За същия период от време ищецът изпитвал и определени затруднения в движението на снагата поради счупването на осмо ребро. Съдът е посочил, че ищецът е бил в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност през периода: 23.01.2018 г. - 17.03.2018 г. или общо 54 календарни дни, с поставена диагноза „счупвания в областта на главата и шията“, получени в резултат на трудова злополука. За неоснователно съдът е приел твърдението на ищеца, че претърпяната злополука довела и до обостряне и влошаване на заболяванията, от които ищецът страдал преди настъпване на инцидента, доколкото липсвали данни, които да обосновават този извод.

От одобрено от съда споразумение по НОХД № 4917/2020 г. на Варненския районен съд, приравнено на влязла в сила присъда, окръжният съд е приел, че причинената на ищеца на дата 21.01.2018 год. лицева травма, изразяваща се в счупване на носните кости е довело до значително стеснение на носните проходи, предимно в областта на дясната ноздра, и изкривяване на носната преграда, което е обусловило и реално затруднение на дишането през носа, поради което увреждането представлявало постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид това съдът не е кредитирал заключението на СМЕ в частта му, съгласно която лицевата травма – счупване на носни кости, е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като в тази част заключението се опровергава от посоченото по – горе, одобрено от съда, споразумение по НОХД № 4917/2020 г. на Варненския районен съд.

Позовавайки се на заключението на комплектната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, съдът е приел за установено, че трудовата злополука, станала с ищеца на 21.01.2018 г., е предизвикала у него остра реакция на стрес. Като в период от около 4 месеца след злополуката, поради персистираща симптоматика, ищецът е провеждал консултации с психиатър, поставена му била диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, започнал и активно антидепресивно лечение.

Стресът от претърпения инцидент не бил преработен правилно от ищеца и на този етап се наблюдавали симптоми, свързани с повишена тревожност, която към момента на извършеното от вещите лица освидетелстване била в лека степен, с оглед изминалото време, установен бил и повишен депресивитет /склонност към депресия/ и страхова готовност. Вътрешното напрежение било обърнало здравословната агресия в автоагресия, предизвикваща тревожно очакване да не се повтори случилото се, да не 4 възникне нещо неочаквано, а стресът се трансформирал в психотравма, която провокирала страхове и опасения за собствения живот. Психомоторно бил подтиснат, контактите в разширения социум били ограничени. Това психо-емоционално състояние довело до ограничаване на социалните контакти с всички прояви на психичен дискомфорт. Съдът е посочил, че според вещото лице към настоящия момент клиничните симптоми били омекотени, но лесно биха могли да се актуализират, стресът не бил преработен пълноценно и ефективно, което от своя страна провокирало настоящата симптоматика и влошеното качество на живот. Като констатираните заболявания биха могли напълно да отзвучат, да бъдат „заринати“, да персистират и да преминат в посттравматично стресово разстройство, но тази симптоматика не била овладяна към момента. В съдебно заседание вещите лица били пояснили, че с оглед констатираното състояние на ищеца, същият не можел да функционира в обществото адекватно на неговите възможности. Като причината за психичното му състояние е не само преживяната от него трудова злополука, но и хроничните заболявания, от които ищецът страдал. Според вещите лица до момента на инцидента от 21.01.2018 г. липсват данни ищецът да е търсил специализирана психиатрична помощ.