Решение № 42 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20211100114657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу В. Н. П.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител.

Ищецът твърди, че на 19.10.2016 г., около 10.00 часа, в гр. София, от паркинга на ул. „****, в посока към бул. „Генерал Столетов“ се движи МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СА **** ВТ, управлявано от В. Н. П.. В района на кръстовището с ул. „Сливница“, при извършване на маневра „десен завой“, водачът на лекия автомобил не спира на забранителен сигнал на светофара, вследствие на което блъска пресичащата на пешеходна пътека, отдясно наляво спрямо неговата посока на движение, пешеходка Т.В.Ж.. Ищецът твърди също, че със споразумение от 28.11.2018 г, обективирано в протокол от открито съдебно заседание на 28.11.2018 г., сключено по НОХД №16505/2017 г. по описа на СРС, 16 състав, ответникът В. Н. П. се признава за виновен в това, че на 19.10.2016 г., около 10.00 часа в гр. София, при управление на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СА **** ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл.

119, ал. 1 ЗДвП и чл. 150а ЗДвП, вследствие на което допуснал пътнотранспортно произшествие с пресичащата траекторията му на движение пешеходка – Т.В.Ж., при което причинил телесни увреждания на пешеходката, изразяващи се в счупване на странично кондилно възвишение на лявата голямопищялна кост на левия крак, депресионно /хлътнало/ счупване на странично плато на лявата голямопищялна кост, с разместване странично и напред, малък вътреставен кръвоизлив на пешеходката, като извършил Д.ието под влиянието на наркотични упойващи вещества състояние /тетрахидроканабинил и амфетамин/ и без да има необходимата правоспособностсвидетелство за управление на МПС – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, пр. 2, пр. 5 и предл. последно, б. А, пр. 2, вр. ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 54, 1 ал. 1НК. Към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на МПС марка Фолксваген Поло, с рег. № СА **** ВТ била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото дружество, валидна от 06.11.2015 г. до 05.11.2016 г. С влязло в сила решение № 3146/02.05.2019 г. по гр. дело № 10719/2017 г. по описа на СГС, I-17 състав ищцовото дружество било осъдено да заплати на пострадалата Т.В.Ж. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40000.00 лв., както и сума в размер на 1795,05 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със съответните лихва за забава. В съдебното производство пред СГС, на основание чл. 219 ГПК бил привлечен, като трето лице помагач, водача на автомобила В. Н. П., поради което фактите, които били установени с решението обвързвали третото лице - помагач и не следвало да се установяват повторно в настоящия процес. Също така видно от Платежно нареждане с реф. № 0153398271/11.06.2019 г. дължимите суми били изплатени от застрахователя на пострадалата. Ищецът поддържа също така, че в наказателното производство било установено, че водачът В. П. управлявал лекия автомобил под влиянието на наркотични упойващи вещества /тетрахидроканабинил и амфетамин/ и без да има необходимата правоспособност, поради което за ищеца на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ възникнало основанието да претендира от виновния водач възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалото лице в размер на 52682,65 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 10566,65 лв. за периода от 19.10.2016 г. до 27.05.2019 г., както и сумите, представляващи имуществени вреди, в размери, както следва: сумата 18,37 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер от 4,85 лв. за периода от 19.10.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 1560,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 409,92 лв. за периода от 24.10.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 29,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 7,55 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 160,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер от 41,59 лв. за периода от 03.11.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 27,68 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер от 7,04 лв. за периода от 22.11.2016 г. до 27.05.2019 г., както и сумата от 225,00 лв. – съдебно – деловодни разноски по делото, като от общия размер 53057,65 лв. била прихваната дължима от пострадалата към застрахователното дружество сума от 375,00 лв. Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 52682,65 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът В. Н. П., чрез назначения особен представител адв. Д. П., е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Поддържа, че исковата молба е нередовна по съображения, че в петитума й не са посочени правопораждащите претендираното право факти, както следва: момент и начин на заплащане на застрахователно обезщетение, платежното нареждане за изплащане на обезщетение, както и не е описано процесното моторно превозно средство и мястото на настъпване на ПТП, както и други обстоятелства. Счита, че неправилно е посочена с исковата молба квалификацията на исковата претенция, тъй като в случая била приложима правната норма на чл. 500 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, а не на чл. 274 КЗ отменен.

Ответникът оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, въз основа на които ищеца основава претенцията си. Оспорва също така като неоснователни претенциите за лихви и разноски с довод, че единствената причина тези суми да са били дължими е извънсъдебното поведение на ищеца, тъй като 2 застрахователят е могъл да заплати застрахователното обезщетение още в деня, в който последният е изпаднал в забава, а именно на 19.10.2016 г. Релевира също така възражение за погасителна давност с твърдения, че регресното право е възникнало спрямо застрахования от момента на деликта, а не от момента на заплащане на обезщетението. По изложените съображения моли исковата молба да бъде оставена без движение, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Тъй като предявеното регресно право възниква в момента на заплащане на дължимото застрахователно обезщетение /в конкретния случай на 11.06.2019г./, то приложимата разпоредба е чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ, а не чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ /отм./.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки: 1/. осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: Д.ие (действие или бездействие), противоправност на Д.ието, вреда, реално претърпяна, пряка причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и Д.ието, вина на дееца, която се предполага до доказване на противното; 2/. наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение между ищеца застрахователно дружество, и ответника по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“, сключен относно МПС, с което е причинено процесното ПТП; 3/. заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 4/. при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът да е управлявал моторното превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества и 5/. при причиняване на деликта деликвентът /ответника/ да е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложи следното: от представения по делото констативен протокол за ПТП от 19.10.2016г. /л. 7 и сл./ се установява, че на 19.10.2016г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – В. Н. П., управляващ лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СА **** ВТ и пресичащия пътното платно отдясно-наляво пешеходец Т.В.Ж.. В протокола е посочено, че след прилагане 3 на техническо средство Drug Test 5000 с № 0007 върху деликвента В. Н. П. е установено наличието на положителна за упойващи вещества проба /амфетамин, канабис/. В протокола е посочено още, че деликвентът не притежава свидетелство за управление на МПС, а по отношение на процесния лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СА **** ВТ е налице застраховка „ГО“ в ОЗК полица № BG/23/115002727682/06.11.2015г., валидна до 05.11.2016г.

От представеното по делото влязло в сила протоколно определение от 28.11.2018г. по НОХД № 16505/2017г. по описа на СРС, 16 с-в /л. 9 и сл./, приключило с одобрено от съда постигнато споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК се установява, че подсъдимият В. Н. П. се е признал за виновен в това, че на 19.10.2016г. около 10:00 часа в гр. София, управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СА **** ВТ, като се движел по ул. „Димитър Петков“, с посока от паркинг на бл. 1-2 към бул. „Ген. Николай Г. Столетов“ и в района на кръстовището, образувано с бул. „Сливница“, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2; чл. 25, ал. 1; чл. 119, ал. 1, чл. 150а и по непредпазливост причинил на пресичащия пътното платно отдясно-наляво пешеходец Т.В.Ж. следните травматични увреждания: счупване на странично кондилно възвишение на лявата голямопищялна кост на левия крак, депресионно /хлътнало/ счупване на странично плато на лявата голямопищялна кост, с разместване странично и напред, малък вътреставен кръвоизлив; счупване на срамната кост в дясно.

От представеното по делото влязло в сила Решение с № 3146/02.05.2019г. по гр. дело № 10719/2017г. по описа на СГС, 17 с-в /л. 17 и сл./ се установява, че настоящият ищец ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е бил осъден да заплати на Т.В.Ж., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следните суми: сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 19.10.2016 г. в гр.

София, ведно със законната лихва от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди, както следва: 18.37 лева, ведно със законната лихва от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане, 1 560 лева, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, 29 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане, 160 лева, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане и 27.68 лева, ведно със законната лихва от 22.11.2016г. до окончателното изплащане; сумата от 225 лева – разноски по делото.