Решение № 1266 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500633 по описа за 2023 година

С Решение № 10/03.01.2023г., постановено по гр. дело № 887/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Община Бургас да заплати на К. Т. С. сумата от 530 лева - главница, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди – подмяна на картер, маслен филтър, тампон двигател и масло, поради попадането на автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***, на 10.01.2022г. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. Б., на ул. „О.“ № *, в близост до пресечката с ул. „В.”, която става причина за ПТП с материални щети, за което е съставен и протокол за ПТП № 1799144 от 10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 530 лева от датата на подаването на исковата молба – 14.02.2022г., до окончателното й изплащане.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил иска на К. Т. С. против Община Бургас за присъждане на сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобства, настъпили за ищеца вследствие на транспортното произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на 1 исковата молба - 14.02.2022г. до окончателното й изплащане.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил иска на Община Бургас против „Щрабаг“ ЕАД за осъждане да ответното дружество да заплати на Община Бургас сумата от 530 лева - главница, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди – подмяна на картер, маслен филтър, тампон двигател и масло, поради попадането на автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***, на 10.01.2022г. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. Б., на ул. „О.“ № *, в близост до пресечката с ул. „В.“, която става причина за ПТП с материални щети, за което е съставен и протокол за ПТП № *** от 10.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 530 лева от датата на подаването на исковата молба – 14.02.2022г., до окончателното й изплащане.

Изрично в цитираното решение е посочено, че същото е постановено при участието на „Щрабаг“ ЕАД, като трето лице – помагач на страната на ответника Община Бургас.

Против постановеното решение са депозирани две въззивни жалби - от К. Т. С. чрез процесуалния му представител адв. Ивайло Найденов - БАК и от Община Бургас.

С депозираната въззивна жалба с вх. № 2400/20.01.2023г., подадена от К. Т. С. се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част и се претендира атакуваното решение в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена заявената претенция за неимуществени вреди в размер на

1 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпилото увреждане до окончателното й изплащане.

В жалбата се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че преживените негативни емоции вследствие на ПТП трябвало да се отличават с по - голяма интензивност от обикновените случаи на настъпване на техническа неизправност, респ., да са повлияли на психическото равновесие на пострадалия, така че да подлежат на обезщетяване. Навеждат се доводи във връзка с приетото от районния съд, че по делото не са събрани доказателства, от които да бъде направен извод, че в резултат на възникналото произшествие, ищецът бил лишен от възможността 2 да полага труд. Посочва се, че въззивникът работел по трудово правоотношение, изпълнявайки поръчки по домовете на пълен работен ден.

Пояснява се, че освен трудов договор, последният сключил договор с работодателя за наем на процесното МПС, с което се осъществявали доставките. В жалбата се изразяват аргументи относно преживените негативни емоции и основателността на претенцията за присъждане обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Не се отправят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството по делото.

Ответната страна по въззивната жалба - Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Николов, чрез юрисконсулт С. Д. депозира писмен отговор, с който същата се оспорва изцяло.

В отговора се посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и достигайки до обосновани правни изводи, постановил правилно и законосъобразно решение. Посочва се, че въпреки допуснатите до разпит свидетели, ищецът в първоинстанционното производство, не е успял да докаже основателността на претенцията си за присъждане обезщетение за неимуществени вреди. Отбелязва се, че въззивникът извършил множество други нарушения на Закона за движение по пътищата, за което са съставени актове и наказателни постановления, от което следва извод за изключително ниския интензитет на отражение върху психиката на въззивника възникналото ПТП. Оспорват се твърденията на въззивника относно затрудненията при доставка на резервни авточасти и последиците от това.

С отговора се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалвана му част и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

С втората въззивна жалба с вх. № 2994/24.01.2023г. по описа на Районен съд - Бургас, подадена от Община Бургас се изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил предявените искови претенции за присъждане обезщетение за имуществени вреди и по отношение отхвърления обратен иск.

Въззивната страна намира решението за неправилно в обжалваната част, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за наличие на пряка причинна връзка между твърдените от ищеца увреждания по процесния автомобил с механизма на произшествието. Навеждат се доводи относно изложеното в мотивите на решението, че след попадането на автомобила в дупка на пътя, са причинени щети, като не се установява водачът да е нарушил правилата за движение по пътищата. Посочва се, че К. С. всекидневно и многократно преминавал през процесния участък на улицата, поради което районът и пътната настилка и маркировка са били добре познати. Твърди се, че в конкретния случай водачът навлязъл с несъобразената скорост, с което допринесъл за вредоносния резултат. Направен е анализ на събраните в производството по делото доказателства. В жалбата се посочва, че с оглед особеностите на реализираното произшествие, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като стойността на претенцията бъде намалена поради равния принос за настъпване на имуществени вреди.

Излагат се аргументи относно приетото от съда, че не е налице виновно неизпълнение на сключения между Община Бургас и „Щрабаг“ ЕАД договор, тъй като по делото не са представени доказателства за възлагане извършването на ремонтни дейности на пътното платно. Навеждат се доводи и във връзка с изводите за липса на възлагателно писмо. Посочва се, че договорните клаузи следвало да бъдат тълкувани с оглед действителната обща воля на страните. Подчертава се, че изпълнителят следва да обхожда и да набелязва евентуални проблемни участъци всеки месец, за да получава Община Бургас действителна информация. Твърди се, че това задължение остава неизпълнено от „Щрабаг“ ЕАД. Заявява се, че изпълнителят е поел задължението за периода, включващ и датата на настъпилото ПТП да извършва текущ ремонт и поддържане на улични, пътни и транспортни 4 настилки в урбанизираната територия на гр. Бургас. Излагат се твърдения, че неизпълнението на договорните задължения от страна на дружеството – изпълнител е довело да наличието на необозначени и необезопасена неравност на общинския път, поради което „Щрабаг“ ЕАД следва да понесе отговорността за причинените вреди. Жалбоподателят намира, че районният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, както и причините за възникване на ПТП, с оглед ангажиране отговорността на изпълнителя.

Претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановен съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Ответната страна по въззивната жалба – К. Т. С., депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител, като оспорва изцяло наведените от въззивника доводи.

Посочва се, че първоинстанционният съд извършил съвкупна и задълбочена преценка на приетите по делото доказателства, като безспорно е установен по делото механизмът на възникване на ПТП, както и размерът на имуществените вреди, произтекли от същото. Твърди се, че правилно съдът е приел за доказана, причинно - следствената връзка между вредата и деликта, както и че не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.

Излага се становище, че вредите са възникнали в резултат на виновното бездействие на Община Бургас и неизпълнение на задължението за стопанисване на процесния пътен участък.

Претендира се да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното решение в обжалваните му части.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

5

В съдебно заседание – въззивникът – ищец К. Т. С. депозира по делото писмено становище чрез своя процесуален представител, в което изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание – въззивната страна – ответник – Община Бургас чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца. Изразява становище по същество на спора.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно съединени иска от К. Т. С. от гр. Б. против Община Бургас, с които се претендира да бъде осъдена ответната община да му заплати следните суми:

- сума в размер на 530 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди на лек автомобил – марка Пежо, модел 406, с ДК № ****, изразяващи се в повреда на картера на автомобила, теч на масло и разходи за транспортирането на моторното превозно средство, - сума в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобства, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от лоша улична настилка, както и

- законната лихва върху сумата от претендираните главници от датата на настъпилото увреждане – 10.01.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че на дата – 10.01.2022г. около 12.00 часа ищецът управлява собствения си лек автомобил – марка Пежо, модел 406 с рег. № *** и на пресечката с ул. „В.“ и ул. „О.“ № * попада в необезопасено препятствие на пътя – дупка, което причинява сериозни материални щети на лекия му автомобил – повреден е картера и е изтекло маслото от автомобила.

В исковата молба се посочва, че вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие, лекият автомобил не е могъл да се придвижва на собствен ход и се е наложило да бъде транспортиран посредством друго превозно средство, като за целта ищецът е заплатил възнаграждение в размер 6 на 60 лева. Ищецът в исковата молба посочва, че нанесените вреди на моторното превозно средство са на стойност от 470 лева, ремонтът е извършен за една седмица – от 10.01.2022г. до 17.01.2022г. и през този период от време той не е могъл да използва своето превозно средство и тъй като той го използва за своята трудова дейност за този период от време е бил лишен от възможността да упражнява тази своя дейност и остава без препитание за една седмица. Ищецът посочва, че през този период от време преживява стрес и неудобства, свързани с формалностите около настъпилото пътнотранспортно произшествие, транспортирането и ремонта му, както и изгубеното време в тази връзка.