Определение № 1815 от 25.05.2018, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………../25.05.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията т.д. № 472/2017 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.607а и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх.

№ 9280/26.03.2018 г. от Н.М.Б. за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Е-САР” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, с твърдения за неплатежоспособност или свръхзадълженост на капиталово дружество на основание чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1 и чл. 742 от ТЗ.

Нередовностите по сезирането са отстранени с молба вх. № 11301/17.04.2018 г. Внесена е дължимата държавна такса. Представено е доказателство за уведомяване на НАП по реда на чл. 78 от ДОПК.

Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми задължения произтичащи от търговска сделка и се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, евентуално, че същият е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ..

Направени са искания по доказателствата, обективирани в първоначалната молба и в молби от 17.04.2018 г. и 14.05.2018 г., за събиране на писмени доказателства и допускане на съдебно-счетоводна експертиза с описана задача.

С разпореждане № 3804/18.04.2018 г. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното дружество, на основание чл. 131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е направили искане за допускане на представените с отговора писмени доказателства.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на фактите, в хипотезата на чл.

607а, ал. 1 и 2 от ТЗ. Съдът намира молбата на кредитора Н.Б. за процесуално допустима с оглед изложените от ищеца твърдения. По отношение на търговския характер на сделките, представляващи основание на твърдяните изискуеми вземания, следва да се приложи презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ.

Исканията на страните за събиране на писмени доказателства и за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза са допустими и относими и ще бъдат уважени. Задачата на съдебно – счетоводната експертиза следва да бъде служебно определена от съда, в изпълнение на правомощията по чл. 621а, ал.1 т.2 ТЗ.

Следва да се изиска за послужване т.д. № 138/2018 г. по описа на ВОС.

Искането на осн. чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника Е-CAP ООД, ЕИК ********* да представи заверен препис от цялата счетоводно-отчетна документация за целия период на съществуване на това дружество, включително, но не ограничително счетоводни отчети, ОПР и баланси, оборотни ведомости, ведомости за заплати и пр. ще се остави без уважение, тъй като съдът намира, че не е необходимо приобщаване по делото на голям обем неуточнени счетоводни документи, с които вещото лице при нужда може да се запознае на място в счетоводството на ответника.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл.140

ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане молба от Н.М.Б., ЕГН **********, чрез адв.

Й.И.Й.,***, Съдебен адрес:***, за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Е-САР” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна - 9000, ул. „Кестен“ № 17, ет. 4, ап. 7, с твърдения за неплатежоспособност или, евентуално, свръхзадълженост на капиталово дружество на основание чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1 и чл. 742 от ТЗ.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за устен доклад:

Подадена е молба от кредитор Н.М.Б. ***, за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ.

Молителят твърди, че е кредитор на ответника „Е-САР” ООД по изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем в общ размер на 8100 лева, както следва: Договор за заем № 3/05.04.2016 г. в размер на 3300 лв. с договорен падеж 05.04.2022 г.; Договор за заем № 6/29.06.2016 г. в размер на 1500 лв. с договорен падеж 29.06.2022 г.; Договор за заем № 8/29.07.2016 г., в размер на 3300 лв. с договорен падеж 29.07.2022 г.

Молителят твърди, че вземанията по договорите за заем произтичат от търговски сделки и са изискуеми на основание чл. 71 от ЗЗД като се позовава на подадена от самия длъжник молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която е образувано т.д. № 138/2018 г. по описа на ВОС. Твърди се още наличие на задължение на ответното дружество за връщане на недължимо платени от молителя суми в общ размер 10525,00 лева. Изложени са също твърдения, за сключен от ответното дружество през 2017 г. договор по ОП Конкурентоспособност за финансиране на проект по създаване на специализиран софтуер, като в тази връзка Е-САР е сключило договор за банков заем до 70 000 лв. с „Райфайзенбанк (България) ЕАД, с който да се обезпечат оборотни средства за изпълнение на проекта. Е-САР е назначило на трудов договор екип по този проект и след месец юли 2017 г. е започнало изпълнението на проекта, като дружеството е заплащало трудови възнаграждения по проекта със заемните средства от „Райфайзенбанк (България) ЕАД, като към м. октомври 2017 г. са изплатени почти 70000 лв. от заетите от банката средства основно за трудови възнаграждения по изпълнение на проекта. Твърди се, че през месец октомври 2017 г. Е-САР е спряло плащания на заплати към работниците на дружеството, поради което през месец декември 2017 г. всички, без управителя на дружеството са прекратили едностранно трудовите си отношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Сочи се, че на 19.02.2018 г., по партидата на Е-САР в Търговски регистър е обявена молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от управителя на Е-САР, с която е признато състоянието на неплатежоспособност и по която е образувано т.д. № 138/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Отправеното до съда искане е да обяви неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответното дружество, и да открие производство по несъстоятелност по отношение на „Е-САР” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, ведно с всички произтичащи от това последици.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на молбата, като твърди липса на материално-правна легитимация на Н.М.Б..

Възразява, че молителят няма качеството на кредитор с изискуеми вземания по търговска сделка. Възразява, че договорите за заем, представени от молителя, не установяват изискуемост на вземането за връщане от дружеството на заемната сума и, че сделките не са търговски, тъй като не са част от упражняваната от търговеца дейност по занятие, съответно, че не е налице невъзможност ответното дружество да изпълни изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка като материална предпоставка по чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Възразява, че не е налице неизпълнение от страна на дружеството на изискуеми задължения по договор за заем, тъй като по същите не е настъпил падежът за връщането им, респективно, молителят няма изискуемо вземане от дружеството, нито дружеството е спряло разплащанията по тези сделки за заем.

По отношение на вземането за сумата от общо 10 525 лева възразява, че молителят Н.М.Б. няма вземания от длъжника за недължимо платени към „Е-CAP" ООД суми в посочения в молбата за откриване производство по несъстоятелност размер.

Възразява, че представените от ищеца договори за заем за посочената сума, не са подписани от дружеството, поради което не е налице заемно правоотношение и не е налице вземане от търговска сделка на молителя за сумата от 10 525 лева.

Възразява, че вземането на молителя за недължимо платени суми не произтича от търговска сделка, а презумпцията на чл.286, ал. 3 от ТЗ е неприложима, доколкото от банковите преводи с посочено основание „захранване" не може да се презюмира търговска сделка, свързана с упражняваното от търговеца занятие. Възразява, че молителят Н.Б. няма качество на кредитор на дружеството за претендираните от него вноски от 10 525 лева, които твърди, че са недължимо платени, тъй като същите са предадени в дружеството като парична вноска и финансова помощ. Възразява срещу твърдението на молителя, че на основание чл. 71 от ЗЗД, изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 71 ЗЗД не намира приложение за неплатежоспособни длъжници, които са търговци. За последните неплатежоспособността следва да е установена с решение на съда по чл. 630 от ТЗ, постановено в производство по несъстоятелност. Възразява, че падежът на задължението за връщане на заемните суми по трите договора да заем не е настъпил към датата на подаване на молбата на Н. Б., тъй като ответникът не е обявен в несъстоятелност, и твърдяното упражняване от кредитора – заемодател на потестативно право по чл. 71, предл.

1 ЗЗД за изискване от длъжника на предсрочно изпълнение на задължението в случая е недопустимо и не може да доведе до обосноваване на материалната легитимация на този кредитор. Възразява, че наличието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 71 ЗЗД не е доказано от кредитора, не са налице предпоставките на чл. 71 ЗЗД и за ищеца не е възникнала възможността да направи цялото задължение по договорите за заем предсрочно изискуемо. Оспорва всички твърдения за начална дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството – есента на 2017 година. Сочи, че дружеството е спряло плащания по единствената търговска сделка с настъпил падеж – договор за наем на недвижим имот, на 31.01.2018 година, като до тогава е изпълнявало всички свои задължения по търговски сделки и не е спирало плащанията. Сочи, че последното плащане на задължения към работници е извършено от дружеството на 09.01.2018 година.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Не е спорно, че на основание Договор за заем № 3/05.04.2016 г. в размер на 3300 лв. с договорен падеж 05.04.2022 г.; Договор за заем № 6/29.06.2016 г. в размер на 1500 лв. с договорен падеж 29.06.2022 г.; Договор за заем № 8/29.07.2016 г., в размер на 3300 лв. с договорен падеж 29.07.2022 г., молителят Н.М.Б. е предоставил на ответника парични заеми в общ размер на 8100 лева.

Не е спорно обстоятелството, че молителят Н.М.Б. е предоставил на дружеството и други суми в общ размер 10525,00 лева.

Ответникът – длъжник не оспорва твърдяната от молителя неплатежоспособност, но независимо от това, същата следва да бъде установена като обективно състояние с оглед необходимостта съдът служебно да определи началната дата на неплатежоспособността като най-ранния момент, от който твърдяното от страните състояние на неплатежоспособност е придобило траен и необратим характер. Ето защо в тази насока доказателствата се събират служебно от съда, като се изследва финансовото състояние на длъжника във всеки един от релевантните моменти и в периодите между тях.

Спорни са следните обстоятелства:

Изискуемост на вземанията на молителя на основание сключените договори за парични заеми, в т.ч. предсрочна изискуемост на основание чл. 71 от ЗЗД; Търговския характер на сключените договори за заем; Основание за предоставяне от молителя на сумите в общ размер 10525,00 лева и тяхната изискуемост; Начална дата на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост на дружеството; Датата, на която ответникът – длъжник е спрял плащанията и по кои задължения с настъпил падеж.

Доказателствена тежест:

На осн. чл. 154, ал.1 ГПК молителят – кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично вземане по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане, както и обективното състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на длъжника – ответник.

В тежест на длъжника – ответник по молбата е да обори презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ по отношение на договорите за заем и да докаже, че е изпълнил задължението (ако молителят установи неговите съществуване, основание и изискуемост).