Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 1115/2025
Вид
Решение № 218
Подписан
25.07.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20253100201115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.

Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р.

България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на 04.10.2024г., влязло в сила на 15.11.24г от несъдебен орган на издаващата държава – Minister van Justitie en Veiligheid Nederland, срещу българския гражданин Ш. С.

А..

От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” се установи, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене в село Градинарово област Варна, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.

В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаването му.

Засегнатото лице Ш. С. А. не се явява, видно от представената справка, същият се намира извън пределите на Българияр. Назначеният сл. Защитник, изразява становище, че решението не следва да бъде признато, тъй като не е посочена датата на извършване на нарушението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение на 04.10.2024г., влязло в сила на 15.11.24г от несъдебен орган на издаващата държава – Minister van Justitie en Veiligheid Nederland, срещу българския гражданин Ш. С. А., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 180 евро за допуснато нарушение по чл. 2 от Кадекса за движение по пътищата.

От фактическа страна е прието, че на 24.09.2024г, е управлявал МПС с удостоверение 1 за техническа годност, което не е валидно.

Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана административнонаказателна отговорност на българския гражданин.

Същият представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед квалификацията на извършеното от Георгиев деяние, същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното съдебно нонаказателно производство А. е бил запознат с правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за съдебно производство, което не е преминало съдебен контрол, макар засегнатото лице да е имало възможност да отнесе въпроса към компетентен съдебен орган.

При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред редовно от външна страна удостоверение, точно отразяващо съдържанието на решението, предмет на настоящото производство, като не се установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.

По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.

Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на В. Г. Г. следва да бъде трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към българския лев, валиден към 01.01.2014г. (съгласно който 1 евро се равнява на 1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 109 евро възлиза на сумата от 212 лева.

Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на изпълняващата държава – Република България.

По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение от 04.10.2024г., влязло в сила на 15.11.24г от несъдебен орган на издаващата държава – Minister van Justitie en Veiligheid Nederland, срещу българския гражданин Ш. С. А., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 180 евро за допуснато нарушение по чл. 2 от Кадекса за движение по пътищата, с левова равностойност - 351 лева.

РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Minister van Justitie en Veiligheid Nederland, (посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2

3