Решение № 146 от 12.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ихтиман, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101496 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от юрисконсулт Д. Д. срещу А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************.

Посредством Определение № 19 от 14.01.2026г. като трето лице помагач на ищеца е конституирано „Далсия“ ООД.

В исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в гр. С., р-н „И.“, бул. „д-р Г.М. Д.“ № **, вх. *, ап. ** и че същият е задължен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. В началото на исковата молба е посочено и че е било инициирано заповедно производство - ч.гр.д. № 1172/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, за присъждане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на следните суми: 906,06 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 148,71 лева – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., 59,37 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.03.2022г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 14,17 лева – лихва за периода от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че по ч.гр.д. № 1172/2025г. по описа на Районен съд – Ихтиман е издадена заповед за изпълнение, а впоследствие на кредитора е указано, че може да предяви иск относно вземането, тъй като е било подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на ответника. Настоява се да бъде постановено решение, с което да се признае спрямо ответника, че същият дължи посочените по-горе суми на активно легитимираната страна.

Моли се да бъдат присъдени на ищеца сторените съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. От А. В. Д., ЕГН **********, с 1 адрес: гр. *********** в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, като посочва, че след консултация с дружеството-ищец е получил информация, че към **.**.2026 г. задължението по настоящото дело, включително със законната лихва към него, е в размер на 1280,87 лева.

В отговора на исковата молба е отразено, че се прилага документ за внесена сума.

Преписи от исковата молба и от доказателствата към нея са връчени и на третото лице помагач, като му е предоставена възможност в едномесечен срок да вземе становище, но такова не постъпило.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, като не се явяват и техни процесуални представители. Преди откритото съдебно заседание на 05.05.2026 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която е посочено, че е постъпило плащане за процесния период от 654.90 евро, което е покрило изцяло задължението за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, съдебни разноски за разглеждане на заповедното производство и законна лихва върху главницата за топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Отразено е, че доколкото плащането е станало в хода на настоящото производство се претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Преди съдебното заседание на 08.05.2026 г. е постъпила и молба от ответника А. В.

Д., която настоява делото да бъде прекратено поради погасяване на задължението.

Депозираната искова молба е допустима – налице са предпоставки за разглеждането й по същество.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Правното основание на исковете за дължимостта на сумите, представляващи главници, е чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.

150 от ЗЕ.

Установява се, от материалите по ч.гр.д. № 1172 от 2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, което е приложено към настоящото производство, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена срещу А. В. Д. Заповед да изпълнение на парично задължение № 7**/**.**.2025 г. за посочените в по-горе суми - 906,06 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 148,71 лева – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., 59,37 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.03.2022г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 14,17 лева – лихва за периода от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., както и за сторените в заповедното производство съдебни разноски, а именно: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение. Само за пълнота следва да се посочи, че първоначално заповедното производство е било инициирано на 30.04.2025 г. като ч.гр.д. № 25688 от 2025 г. по описа на Районен съд – София, но същото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Ихтиман, където е образувано ч.гр.д. № 1172 от 2025 г.

В същото време предвид представените към исковата молба писмени доказателства и с оглед изявленията на ищеца и ответника, направени в молбите, депозирани на 05.05.2026 г. и 08.05.2026 г., се налага извод, че страните са обвързани от правоотношение по повод предоставяне на топлинна енергия. Налага се извод и за това, че ответната страна, чрез заплащане на дължимите сумите, което обстоятелство се признава както от нея, така и от ищеца, е признал и наличието на горепосочените задължения. Приложеният към молбата на ответника препис от разписка за заплатена сума също дава основание да се направи извод, че всички задължения, отразени в заповедта за изпълнение, са изплатени в хода на настоящото исково производство.

Следва да се има предвид текста на чл. 235, ал. 3 от ГПК, където е разписано, че съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за 2 спорното право.

В случая по делото се установява, а и страните го признават, че задълженията по заповедта за изпълнение, са изплатени. Това обстоятелство няма как да не се отчете при постановяване на крайния съдебен акт. В мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е посочено следното:

„Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл. 417 ГПК се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване.

Посоченият в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.“ По нататък в мотивите е отразено още: „По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК.

В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.“ В отговора на въпроса от на горното тълкувателно решение е прието, че „в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.“

Предвид всичко изложено се налага извод, че към момента на образуване на исковото производство по предявения установителен иск и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задълженията на А. В. Д. към „Топлофикация София“ ЕАД са съществували, но впоследствие – в хода на настоящото спорно исково производство, същите са погасени посредством плащане. Именно поради тези съображения и доколкото заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а не на основание чл. 417, във вр. чл.

418 от ГПК и предвид това, че сумите са изплатени доброволно, а не в хода на изпълнително производство, съдът намира, че исковите претенции подлежат изцяло на отхвърляне.

Следва, обаче, да се посочи, че същите се отхвърлят не поради изначална недължимост на претенциите или поради погасяването им преди подаване на заявлението по мл. 410 от ГПК или преди предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, а поради доброволното им плащане по време на делото.

С оглед на това, че в молбата на ищеца от 08.05.2026 г. е отразено, че са погасени и съдебните разноски в заповедното производство, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските в заповедното дело.

Предвид обстоятелството, че към момента на предявяване на иска задълженията не са били изплатени от ответника, то активно легитимираната страна има право на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е била в правото си да инициира исково дело, 3 което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи в минимален размер, а именно – 51.13 евро.

Мотивира от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане на задълженията в хода на исковото дело, предявения установителен иск, с който се настоява да бъде установено, че А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ************** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, следните суми: 906,06 лева – незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 148,71 лева – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., 59,37 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.03.2022г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 14,17 лева – лихва за периода от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение № 7**/**.**.2025 г. по ч.гр.д. № 1172 от 2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ 23Б сума в размер на 51.13 евро /петдесет и едно евро и 13 цента/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Делото е разгледано с участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.