Решение № 198 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пазарджик, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500242 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Постановление за налаган e на запор №3861 от 19.12.2022г. постановен от ЧСИ Г.С., рег.№885, с район на действие Окръжен съд Пазарджик по изпълнително дело №20198850400347 по описа на ЧСИ за 2019г. върху настоящи и бъдещи вземания на Община Септември за такси за водовземане от минерални води от титуляри на разрешителни за водовземане от минерални води, издадени по реда на Закона за водите.

Твърди се от длъжника по изпълнението Община Септември, с ЕИК000351825 чрез пълномощника адв. Б., че в случая се касае за несеквестируемо имущество защото процесните вземания за такси за минерална вода с предмет на издадени Разрешителни за водовземане от минерална вода от находище за минерална вода „Варвара“-изключителна държавна собственост съгласно чл.14 т.2 от ЗВ. Твърди се, че с решение №74 от 29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите и по реда на §133 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите от бр.61 от 06.08.2010г. , изм. и допълнение 1

ДВ бр.55 от 03.07.2018г./ като находището е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на Община Септември за срок от 25г. Според жалбоподателя, в тези случаи останалите разпоредби от ЗВ се прилагат доколкото отношенията не са специално уредени в §133 от ЗВ и че по решението са предвидени задължения на кмета на Общината, реализиращи се по разработване на находището и неговото опазване. Твърди се, че съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ, задълженията за такси са публични държавни вземания като разпоредбата на §133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ не предвиждат нещо различно. Счита, че макар находището за минерална вода-изключителна държавна собственост да е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на общината, таксата не променя своя характер, теза потвърждаваща се според жалбоподателя и от §133, ал.15 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, че таксите постъпват в приход на общинските бюджети, но се разходват за опазване и ефективното използване на минералната вода и изпълнени на планирани в ПУРБ мерки за добро количествено и химично състояние на водното тялонаходището за минерална вода, според плана за управление на речните басейни; че статута му на изключителна държавна собственост с цел безвъзмездно предаване на находищата за минерална вода-изключителна държавна собственост за безвъзмездно стопанисване на общините, на чиято територия се намира, вменените задължения за разработване на находищата съдържащи се в решението на М-ра на разпоредбите на закона, които не изключват публичния характер на задълженията за такси по ЗВ и лимитативно посочените неща, за които могат да се изразходват тези такси от общините, преминаващи през техния бюджет, водеща на извода за техния публичен държавен характер. Че на общините е предоставено право да определят техния размер зарази опазването и разработването на находищата, да събират тези такси, но че ги разходват единствено за опазването и стопанисването на публично-държавния ресурс на находищата за минерална вода. Предвид изложеното жалбоподателят моли да не се допуска принудително изпълнение върху процесните такси за минерална вода, събирани от титуляри на разрешителни за минерална води от находища за минерални води-изключителна държавна собственост като представляващи публични държавни вземания, които общината управлява, но не притежава и не могат да бъдат разходване за задължения на общините от друг характер, различен от стопанисване и опазване на находището.

2

В писменото си възражение по чл.436 ал.3 от ГПК взискателят по изпълнението Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „ВиК услуги“ ЕООД поддържа, че жалбата на длъжника е неоснователна, доколкото съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 от ДОПК вземанията на общината за такси към задължените лица са публични държавни вземания, но че не могат да бъдат определени за несеквестируеми тъй като същите не са изрично посочени в нормата на чл.520 от ГПК и че след постъпването им по сметката на общината тези вземания се трансформират в частно-правни вземания към ДСИ подобно на средствата които постъпват в банковите сметки на общината за погасяване на местни данъци и такси от задължените лица. И доколкото съдебната практика приема, че същите не попадат в приложното поле на чл.520 ал.1 и ал.2 от ГПК, защото не са средства постъпили като субсидия от държавния бюджет и следователно не попадат нормите уреждащи несеквестируемостта на имуществото на длъжника, то вземането на общината представлява имущество на общината в качеството й на длъжник, което може да бъде обект на принудително изпълнение, към което да се насочи взискателя.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Г.С. поддържа, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна в производството и е допустима, но по същество е неоснователна защити съгласно разпоредбите на чл.444-446а от ГПК законът дава право на защита чрез несеквестируемост само на длъжници физически лица, каквато Община Септември не е и че чрез нормите на чл.520 от ГПК се поставя ограничение при насочване на изпълнението само по отношение на средствата на банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети и че не се допуска изпълнение върху средствата на Европейския съюз по други международни програми, договори на общините и свързаните с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и през сметки за суми от ЕС; че изброяването е изрично, поради което позоваването на несеквестируемост от страна на Община Септември е неправилно и спекулативно. Поддържа, че искането за 3 налагане на запор върху процесните вземания е направено с молба от взискателя вх.№15413 от 15.12.2022г.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Изпълнително дело №20198850400347 по описа на ЧСИ Г.С., с рег.

№885 и район на действие Окръжен съд Пазарджик , е образувано на 08.07.2019г. по искане на взискателя Асоциация по В и К Обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД-гр.Пазарджик, представлявана от С.Н.М. и срещу длъжника Община Септември за принудително събиране на парично вземане в размер на 12136лв, въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист №1004 от 23.04.2019г. от РС-Пазарджик по ч.гр.д. №1031/2019г. по описа на същия съд. Като способи за принудително събиране на вземането взискателят е посочил налагане на запор върху всички банкови сметки на Община Септември, вземанията му от трети лица, открито движимо имущество и МПС, възбрана на недвижими имоти, както и опис и продажба на имуществото на длъжника. На ЧСИ са възложени от взискателя и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.

С писмена молба вх.№15413 от 15.12.2022г. Взискателят по изпълнението е поискал от ЧСИ /л.384/ да наложи запор върху настоящи и бъдещи вземания на община Септември за такси за водовземане на минерални води от 10 физически и юридически лица притежаващи разрешителни за водовземане от минерална вода-изключителна държавна собственост, съгласно извлечение от публичен регистър на разрешителните, а именно – 1. Варварски минерални бани ЕООД, ЕИК 822088224-София;

2.“СТЕ И СИЕ ДИ- Г.“ СД , ЕИК-822040770-гр.Пазарджик ; 3.“СОТСИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД-гр.София, ЕИК8 3 11 4 4 1 6 0 ; 4.ЕЛТРЕЙД ООД-гр.Ботевград,

ЕИК-832076302; 5.“ПСЛ

ТРЕЙДИНГ“ЕООД -с.Варвара, ЕИК-201762023; 6.РОДОПСКО ХАНЧЕ ЕООД, с.Варвара,

ЕИК-200490588; 7.ЕТ “СВ.ГЕОРГИ -В-Г.П.-Л.П.“ с.Варвара, ЕИК-112671848; 8.“Б.К.“ ЕООД, с.Варвара, ЕИК-202833530;

9.Е.С.Й.-гр.Пазарджик и 10.А.А.Т.-гр.Пазарджик.

4

С Постановление за налагане на запор върху вземания на трети лица №3861 от 19.12.2022г. ЧСИ Самарджиев е наложил запор върху настоящи и бъдещи вземания на Община Септември върху 10-те задължени трети лица /л.392./ Длъжникът е уведомен за запорите на дата 29.12.2022г.л.422-/писмо изх.№11251 от 19.12.2022г. л.393/

Жалбата е процесуално допустима като подадена от длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ Постановление за налагане на запор насочен срещу вземанията на длъжника Община

Септември от ползватели на разрешителни за ползване на минерални води и заплащащи такси за водовземане на минерални води предвид твърденията за несеквестируемост на процесните публични вземания към които е насочено принудителното изпълнение съгласно чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

Нормата на чл.520 от ГПК лимитирано изброяване случаите при които не се допуска насочване и извършване на принудително изпълнение срещу общините и бюджетно субсидирани заведения, а именно- ал.1 Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети, и ал.2 Не се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз.

Жалбоподателят не поддържа довод, че таксите за водоползване които събира от титулярите на разрешителни за минерални води имат някоя от характеристиките, посочени в цитираните две алинеи, като основание за тяхната несеквестируемост. Нещо повече, жалбоподателят обосновава несеквестируемостта с това, че задълженията за такси са публични държавни вземания.

5

Възражението е неоснователно.

В цитираната в жалбата разпоредба на чл.194б ал.1- ал.4 от Закона за водите се предвижда, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите, като ал.4 предвижда, че когато в декларацията по ал. 1 се установят несъответствия с информацията по ал. 3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице.

Разпоредбата на чл.520 от ГПК регламентираща режима на изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани учреждения се отнася както се посочи единствено и само за парични потоци и средства, като изпълнението не се дели по отношение на публични държавни или общински вземания или частни държавни и общински средства, а с оглед на техния произход и конкретно предназначение. В категорията несеквестируеми парични средства попадат средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани учреждения които са постъпили и имат за произход като субсидия или трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително и чрез бюджета на общините или чрез други бюджети. В жалбата си длъжникът Община Септември не съобщава, не мотивира и не аргументира такъв е произхода на запорираните такси като основание да бъдат определени като несеквестируеми /ал.1/. В ал.2 на същия член, под забранителен режим да бъдат секвестируеми законът сочи парични средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансовото финансиране, когато са представени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от ЕС. И на това основание няма изложени доводи и възражения от страна на 6 жалбоподателя, че процесните такси имат такъв произход поради което са несеквестируеми.