Решение № 569 от 05.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500868 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от Г. С. С. против действия на Частен съдебен изпълнител Силвия Косева, рег. № 809 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В. Търново, изразяващи се в отказ да се вдигнат наложени обезпечителни мерки поради несеквестируемост на доходите, срещу които са насочени, както и да бъде намален размерът на присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, обективирани в Постановление от 29.07.2024 г. по изп. д. № 2024809040759, издадено от И.

Русанова – помощник ЧСИ при ЧСИ С. Косева. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на действията на ЧСИ – С. Косева.

Посочва, че на 03.07.2024 г. й е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е записана обща сума на дълга в размер на 1181,23 лв., като твърди, че 620 лв. от нея представлява сума за месечната издръжка на двете й деца за м. юни и юли. Счита, че неправилно в поканата са включени 310 лв., дължими за м. юли, тъй като срокът за заплащането на издръжката, дължима за м. юли е в периода първо до десето число на месеца, който не е бил изтекъл към връчване на поканата и не са били дължими. Твърди, че с жалба от 08.07.2024 г. е уведомила ЧСИ С. Косева, че дължимите суми за издръжка на двете деца за м. юни и юли са били заплатени преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, като е поискала вдигане на наложените запори на 1 банковите й сметки, вкл. поради несеквестируемост, но въпреки това е допуснато изпълнение трудовото й възнаграждение в обхвата на несеквестриуемия минимум. Сочи, че на 22.07.2024 г. е подала отново жалба до ЧСИ Косева, като е поискала връщане на неправомерно удържаните суми от трудовото й възнаграждение, както и отмяна на наложените запори и премахване на неправомерно начислените такси за действия на ЧСИ, в следствие на което е постановено е и обжалваното Постановление от 29.07.2024 г. по изп. д. № 2024809040759. Признава, че сумата за издръжка за м. юни е заплатена на 24.06.2024 г., т.е. след образуване на изпълнителното дело, но сумата в размер на 310 лв., представляваща издръжка за м. юли е била заплатена на 03.07.2024 г., т.е. в срока, предвиден в решението, с което е определена издръжката /от първо до десето число на съответния месец/.

Счита, че по повод издръжката, дължима за м. юли не е следвало да се предприемат действия и да се начисляват такси от ЧСИ. Намира, че наложените й запори са незаконосъобразни, тъй като към датата на налагането им /02.07.2024 г./ не е имала неплатени задължения към взискателя. Посочва, че е незаконосъобразен отказът на ЧСИ да възстанови незаконосъобразно събраните суми, тъй като дори да се приеме, че има задължение за заплащане на издръжка, то е в по-малък размер от събраните по изпълнителното дело суми. Оспорва дължимото адвокатско възнаграждение поради неяснота в неговото основание, както и законосъобразността на образуваното изпълнително дело с оглед представителната власт на адв. К. Г.. В случай, че съдът приеме, че адвокатското възнаграждение е дължимо, моли същото да бъде намалено до размера на реално извършените действия от адв. К. Г. Моли обжалваните действия да бъдат отменени, като бъдат дадени указания на ЧСИ съобразно изложеното в жалбата.

Редовно е връчен препис от подадената жалба и допълненията към нея на взискателите по делото, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

По реда на чл. 435, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ С. Косева, в които изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба. Сочи, че процесното изпълнително дело е образувано с разпореждане на ПЧСИ Русанова на 20.06.2024 г. въз основа подадена молба от адв. К. Г. упълномощена от Г. Л. – баща и законен представител на взискателите И. Л. и С. Л. и приложения към молбата изпълнителен лист. Посочва, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.07.2024 г., като едновременно с това са й наложени запори, като извършените от длъжника плащания, за които е представила доказателства са съответно на 24.06.2024 г. и 03.07.2024 г., т.е. след образуване на делото, като в обжалваното постановление изрично е посочено, че се приспадат от размера на дължимото по изпълнителното дело задължение внесените от длъжника по сметка на взискателя суми, като са погасени задълженията за издръжка за м. юни и юли.

Твърди, че на 16.07.2024 г. от запор при „Юробанк България“ АД по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 504,67 лв., като след изявление на 2 длъжника, банката е уведомена, че по тази сметка постъпва трудовото й възнаграждение, а в последствие са постъпили и 502 лв. преведени по сметка на ЧСИ от работодателя на длъжника. Посочва се, че по искането за възстановяване на постъпилите суми е постановен отказ, доколкото към момента е наличен висящ дълг по делото.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок. В нея са изложени различни оплаквания, свързани с насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и във връзка с начислените в хода на изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. Според настоящия съдебен състав останалите изложени в жалбата доводи са неотносими към направените искания и предметния обхват на обжалваното по реда на чл. 435 ГПК постановление. С оглед изложеното, съдът намира, че е сезиран с жалба против действия на Частен съдебен изпълнител Силвия Косева, рег. № 809 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В. Търново, изразяващи се в отказ да се вдигнат наложени обезпечителни мерки поради несеквестируемост на доходите, срещу които са насочени, както и да бъде намален размерът на присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, обективирани в Постановление от 29.07.2024 г. по изп. д. № 2024809040759, издадено от И. Русанова – помощник ЧСИ при ЧСИ С. Косева. По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

В чл. 446 и сл. ГПК е уредена несеквестируемостта на вещите и доходите на длъжника. По същността си, несеквестируемостта представлява забрана за осребряване или забрана за ограничаване на разпоредителните права на длъжника върху определени обекти на имуществените му права. Ако правото е несеквестируемо, съдебният изпълнител не разполага с процесуална власт да насочва изпълнение срещу това право или да го осребрява. В подадената жалба се навеждат оплаквания за това, че ЧСИ е наложил запор върху несеквестируем доход на длъжника по изпълнението, тъй като по запорираните банкови сметки получава доходите си за трудово възнаграждение. В чл. 446, ла. 1 ГПК е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, то могат да бъдат направени само частични удръжки от този доход, като се съобрази размерът на получаваното трудово възнаграждение и дали длъжникът дължи издръжка и в какъв размер. В чл.

446, ал. 3 ГПК изрично е предвидено, че тези ограничения по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка и в тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Следователно напълно несонователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая изпълнението е насочено срещу 3 несеквестируем доход на жалбоподателката, доколкото изпълнителното дело е образувано именно във връзка с дължимата от нейна страна издръжка на низходящите й.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за несонователна и по отношение на възраженията, изложени във връзка с дължимото адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че с оглед формулировката и съдържанието на представеното от взискателя пълномощно и договор за правна защита и съдействие, не става ясно в какво се изразява представителната власт на адв. К. Генова и дали тя изобщо е надлежно упълномощена. Настоящият съдебен състав намира, че пълномощното е редовно от външна страна, като съдържа всички необходими реквизити, за да възникне валидно представително правоотношение, по което е ясна волята на страните. Не е необходимо, а и възможно, в пълномощното и в договора да се съдържа детайлна информация относно номера на делото, тъй като очевидно те са съставени преди образуване на изпълнителното дело, именно с цел адв.

К. Генова да бъде овластена да подаде молба за образуване на изпълнително дело.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката, че адв. Г. е била упълномощена единствено да образува изпълнителното дело, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие, като предмет на договора е посочено оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в завеждане и защита по изпълнително дело. С оглед изложеното, представителната власт на адв. Генова не е ограничена единствено до образуване на изпълнителното дело, а е уговорено и извършване на други процесуални действия по него от името на упълномощителят – взискател.

Освен това, не могат да бъдат споделени изложените възражения относно наличие или липса на представителна власт, доколкото такива възражения е легитимиран да направи единствено представляваният, но не и трети лица /арг. от т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК/. В тази връзка, както е посочено в обжалваното постановление, взискателят е този, който определя обема на представителната власт на пълномощника си.

Правилно в обжалваното постановление е отхвърлено и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Както бе посочено, в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено, че взискателят е упълномощил представителя да образува изпълнително дело и да го представлява по него. В чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС, са уредени минималните адвокатски възнаграждения във връзка с процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело.

Според чл. 10, т. 1 възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в минимален размер от 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение 4 по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Предвид материалния интерес по делото, минимално дължимото адвокатско възнаграждение за защита и съдействие се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата и възлиза на 200 лв. (1/2 от 400 лв.). С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение съобразно правилата в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за образуване на изпълнително дело и предоставяне на защита и съдействие по него е в общ размер от 400 лв. Доколкото в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение от 300 лв., т.е. под предвидения в наредбата минимум, то в случая не е налице прекомерност на същото и не следва да бъде намалявано.

Макар да не е предмет на настоящото производство, съдът намира, че за пълнота следва да бъде посочено, че в случая не е налице основание нито за прекратяване, нито за приключване на изпълнителното производство, каквито доводи са изложени в жалбата. На първо място, не се твърди, а и не са налице доказателства по делото, че е налице някоя от изрично уредените хипотези за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1 ГПК, като същевременно липсва основание и за приключване на делото по чл. 433, ал. 2 ГПК. В случая изпълнителното производство е образувано за събиране на вземания за присъдена издръжка в полза на малолетните деца на длъжника, което задължение се характеризира с периодично изпълнение – месечно плащане на издръжката, считано от 15.05.2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Изложените от жалбоподателя доводи, че плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по представения изпълнителен лист. Според т. 16 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленум на ВС, при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка по чл. 143 СК губи силата си, щом детето навърши 18 години. За да се приеме, че задължението е погасено напълно, е нужно да са изпълнени кумулативно две условия – правоимащият издръжка да е навършил пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер издръжката към този момент. В случая не е налице първото от тези условия, доколкото децата, в чиято полза е присъдена издръжката, са родени съответно на 09.05.2017 г. и 29.03.2015 г., т.е. към момента не са навършили пълнолетие.