Решение № 4366 от 01.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4366

Хасково, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I тричленен състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20267260700851 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д., подадена чрез пълномощника му адвокат М. Т., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение №123 от 07.05.2026 г., постановено по АНД №948/2025 г. по описа на Районен съд – [област].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Същото противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалният закон.

Излагат се доводи, че съдът не бил извършил дължимата служебна проверка на Наказателното постановление за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. Касаело се за нарушение, от което не били настъпили и не биха могли да настъпят вредни за обществото последици. Процесното нарушение имало инцидентен характер за жалбоподателя, извършено било при смекчаващи вината обстоятелства и представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, а предвидената санкция се явявала несъразмерно тежка. Липсвали и доказателства жалбоподателят да е осъществявал други подобни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. В тази връзка следвало да се приеме, че извършеното деяние, макар формално да осъществявало признаците на предвиденото в закона административно нарушение, било малозначително и неговата обществена опасност била явно незначителна, и че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

Ответникът, Началник група в ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“ [област], не ангажира становище по делото.

Административен съд – [област], след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – [област] е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №25-1253-001426 от 04.06.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“ [област], с което на Л. Д. Д. от [населено място], за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Според Наказателното постановление, Л. Д. Д. е наказан за това, че на 11.03.2025 г., в 14:14 ч., в [населено място], на [улица]до Ветеринарна лечебница, в посока [улица], управлява лек автомобил *** *, без регистрационни табели, с рама номер ***, собственост на С. И. Х. от [населено място], като след извършена справка в масивите на МВР е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.11 от ЗДвП – ЗППАМ от 06.11.2023 г. Посочено е, че с това водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, че изпълнителното деяние е описано в НП ясно и конкретно, без възможност за неразбиране от страна на жалбоподателя, а описаното нарушение правилно е отнесено към съответната материална норма. Преценил е нарушението за доказано по безспорен начин, при липса на доказателства, внасящи съмнения в установеното. Въз основа на разпита на свидетелите Ц. Б. и И. Ч., които са спрели за проверка лекия автомобил на посочените в НП дата и място, и въз основа на допълнително събраните по делото справки за прекратяване и подновяване на регистрацията на лекия автомобил, съдът е приел за безспорно установено, че на датата 11.03.2025 г., в ранния следобед, свидетелите – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [област], изпълняващи служебните си задължения, са забелязали движещ се по [улица]в [населено място] лек автомобил „*** *“ без поставени регистрационни табели, а след спирането му за проверка установили водачът Л. Д. Д. и обстоятелството, че лекият автомобил към този момент е бил със служебно прекратена регистрация. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и показанията на свид.Н. М., като е приел, че същите не опровергават описаното в НП, доколкото водачът Д. е бил спрян при управление на автомобил, движещ се по път, отворен за обществено ползване, който автомобил се е придвижвал. Съдът е преценил, че водачът Д. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.140 от ЗДвП, тъй като към този момент автомобилът е бил без регистрация по надлежния ред и без регистрационни табели. Въззивният съд е изложил и съображения, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН случаят да се [жк], доколкото констатираното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Приел е, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана с налагането на съответните по вид и размер наказания, предвидени в чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Касационният състав на Административен съд – [област] намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Видно от описанието на изпълнителното деяние в Наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и това е безспорно доказано по делото. Изводите на въззивния съд в тази насока не противоречат на доказателствената съвкупност от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а са изцяло съответни на установеното с тях. Не се установява въззивният съд да не е извършил дължима проверка по законосъобразността на Наказателното постановление и наложените със същото административни наказания, а наведените в касационната жалба доводи за липса на такава проверка не са конкретизирани. На практика от страна на касатора не се оспорва извършването на санкционираното деяние от обективна и субективна страна. Възприетото от въззивния съд управление от страна на Л. Д. Д. на лекия автомобил в момент, в който последният е бил със служебно прекратена регистрация и без регистрационни табели, т.е. представлявал е нерегистрирано моторно превозно средство, се споделят изцяло от настоящия състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

За прецизност следва да се посочи, че неправилно в проверяваното решение съдът е изложил мотиви за издаването на процесното Наказателно постановление въз основа на съставения АУАН, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след като с Мотивирана резолюция от 25.03.2025 г. на Наказващия орган административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение против Л. Д. Д. е било прекратено, след което с Постановление от 21.05.2025 г. прокурор в Районна прокуратура – [населено място] е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер за описаното в АУАН серия GA №3801657/11.03.2025 г. деяние, и това изрично е посочено в Наказателното постановление. Некоректното заключение на въззивния съд в посочения смисъл обаче не води на извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, нито се отразява върху законосъобразността на Наказателното постановление. Изводите на въззивния съд, че при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, годни да доведат до неговата отмяна, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства Районен съд – [област] коректно е установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и от субективна страна на вмененото на касатора административно нарушение. Правилни са изводите на въззивния съд, че Л. Д. Д. е санкциониран законосъобразно с налагане на предвидите в чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП административни наказания.

Неоснователни са и наведените с касационната жалба възражения, че неправилно районният съд не е приел случая за маловажен по чл.28, ал.1 от ЗАНН. Тези възражения са мотивирани единствено със съображенията, че нарушението имало инцидентен характер за жалбоподателя, доколкото липсвали доказателства той да е осъществявал други подобни нарушения на разпоредбите на ЗДвП.

При определяне маловажните случаи на административни нарушения, следва да се съобрази регламентацията на понятието в §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, според което „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Касационната инстанция също намира, че коментираното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в НП разпоредба. За да въведе забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се придвижват само регистрирани и с табели с регистрационен номер моторни превозни средства, законодателят е преценил обществените отношения за значими. Обстоятелството, че от конкретното нарушаване на тази забрана не са настъпили други вредни последици, в случая е ирелевантно, доколкото нарушенията от този вид са формални, т.е. действително настъпване на вредни последици не е необходимо, за да възникне отговорността на извършителя, а ненастъпването на такива не обуславя само по себе си приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Обстоятелството, че прекратената на 06.11.2023 г. с ПАМ 23-1762-000032/30.010.2023 г. регистрация на управляваното от касатора МПС е била възстановена на 11.03.2025 г. в 15:23 ч. (видно от справката), т.е. след извършване на нарушението и преди датата на издаване на Наказателното постановление, също не води до извода, че санкционираното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от общия случай на административни нарушения от този вид.

Дори да се възприемат показанията на свид.Н. М., че касаторът е „решил да пробва колата, за да си спести смяна на акумулатора“ и я е „пуснал по надолнището, за да я помъчи“, това не води на извода, че деянието управление на нерегистрирано МПС по път, отворен за обществено ползване, е извършено при смекчаващи вината обстоятелства. И при липса на данни касаторът преди това да е извършвал нарушения от същия вид, коментираното административно нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в НП разпоредба.