Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12053 от 20.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69807/2023
Вид
Определение № 12053
Подписан
20.03.2024
В сила
20.03.2024
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12053 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А.ОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело № 20231110169807 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

367713/20.12.2023 г., от Н. К. П., ЕГН **********, гр. С---- чрез адв. А. П. П. от САК с адрес гр. С- срещу „-" ЕООД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С---------, представлявано от управителите Р-------- и Т---- -с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, по отношение на ответника „-", че ищцата Н. К. П., ЕГН ********** не дължи на ответника посочените в издадените от ответното дружество удостоверение за непогасени задължения изх. № МА 00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА -/07.11.2023 г., в които се твърди, че в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 16.02.2007 г., сключен с „Ю-----" АД, дължи на „-" ЕООД въпросната сума.

В исковата молба са изложени твърдения, че В началото на месец ноември ищцата е получила телефонно обаждане от служител на ответното дружество, в което и е съобщено, че дължа сумата от 5054,14 лв.

Твърди, че поискала да й бъде предоставено писмено основанието за твърдяното задължение, получила удостоверение изх. № МА

00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА -/07.11.2023 г. за непогасено задължение. В него се твърди, че в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № FL224339 от 16.02.2007 г., сключен с „Ю-----" АД, дължи на „-" ЕООД сума в размер на 5 054,14 лв. лева и сума в размер на 482.58 лв.

Сочи, че получила от ответното дружество и уведомление изх. № МАО0016547/07.11.2023 г. и изх. № МА00016551/07-11.2023 г. за извършено прехвърляне на вземания. В документа се посочва, че правата си на кредитор 1

„-" ЕООД е придобил в резултат на договор за цесия, сключен с „Ю-----" АД, и че всички задължения са прехвърлени на „-" ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г.

Обяснила на служителите на ответното дружество, че не дължи претендираните суми, тъй като образуваното изпълнително дело № 386/2014 г. по описа на ЧСИ № - В- с район на действие ОС Благоевград е прекратено с постановление от 07.10.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Постановлението е влязло в сила на 26.10.2016 г. Освен това вземането е погасено и по давност.

Ищецът твърди, че е подложен на постоянен тормоз от служителите на ответното дружество, които и звънят по телефона почти всеки ден, отправят претенции и заплахи.

Сочи, че не дължи горепосочените суми, тъй като вземанията на „Ю----" АД спрямо нея са погасени по давност.

Излага следните съображения:

Съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. С образуването на изпълнително дело давността не е прекъсната. Според приетото в т 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Отделно от това, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

2

В настоящия случай, след издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, срещу ищцата не са предприети нито едно от посочените в Тълкувателното решение изпълнителни действия, прекъсващи давността» а дори да са предприети такива, от последното са изминали повече от 5 години. По отношение на дължимите лихви пък давността е три годишна и също е изтекла.

От горното следва, че задължението на ищцата към „-" ЕООД е погасено по давност, както по отношение главницата, така и по отношение на лихвите и разноските. Същото се отнася и до разноските и таксите, свързани с образуваното изп. д. № 2014-0400386 по описа на ЧСИ В-, per. № - на КЧСИ.

Независимо, че ответното дружество, което твърди, че е получило правата си на кредитор по силата на договор за цесия, вземането на банката е погасено по давност, тъй като от твърдяната дата на сключване на договора до момента са изминали повече от 16 години, за което време не са правени плащания и не са предприемани действия, годни да прекъснат или спрат давността.

Горното обосновава правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за сумата от 5 054.14 лв. лева, както и за сумата от 482.58 лв., предмет на събиране по изп. д. № 2014-0400386 по описа на ЧСИ В-, per.

№ - на КЧСИ срещу „-" ЕООД, като съдът признае за установено по отношение на това дружество, че въпросната сума не се дължи.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.

Договор за потребителски кредит № FL224339 от 16.02.2007 г; 2. Удостоверение изх. № МА 00016541Г/07Л 1.2023 г. за непогасено задължение издадено от „-" ЕООД; 3.

Удостоверение изх. № МА -/07.11.2023 г. за непогасено задължение издадено от „-" ЕООД;

4. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА 00016548/07.11.2023 г; 5.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА 00016551/07.11.2023 г; 7.

Постановление от 07.10.2016 г. за прекратяване на изпълнително дело № 2014-0400386 по описа на ЧСИ В-, рег.. № - на КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, влязло в сила на 26.10.2016 г; 8. Съобщение за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д, № 2014-0400386 по описа на ЧСИ В-, рег.. № - на КЧСИ;

Моли да се изиска и приложи към делото изпълнително дело №20140400386 по описа на ЧСИ В-, рег.. № - на КЧСИ;

Моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по изп. д. № 20140400386 по описа на ЧСИ В-, per. № - на КЧСИ, да изчисли какви точно суми дължи ищцата по изпълнителното дело, като ги посочи по пера.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор, с който изцяло признава иска – по изложените факти и основания и изложените твърдения.

Твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 07.10.2016 г. и от тогава ответникът не е инициирал действия по образувано но ново изпълнително дела или по търсене на сумите. Твърди, че периодът от прекратяване на делото до сега е повече от 7 години. Признава, 3 че е настъпила погасителна давност през 2020 г. Твърди, че няма образувано ново изпълнително дело. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Цитира съдебна практика.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. П. с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.2 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Цената на иска е 5536.72, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 221.47 лева, която сума не е внесена. След даване на указания, в указания срок, ищецът депозира молба с вх.

№8979/11.01.2024 г., съгласно който представя документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се изиска изпълнително дело №2014-0400386 по описа на ЧСИ В-, per. № - на КЧСИ.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

С оглед направеното признаване на иска от страна на ответника, съдът приема, че искането за допускане на изслешване на ССчЕ не е необходимо.

Ето защо следва да бъде оставено без уважение.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото 4 със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 22.04.2024 година от 10.15 часа , за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 367713/20.12.2023 г., от Н. К.