Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 15.11.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 310/2022
Вид
Решение № 257
Подписан
15.11.2022
В сила
14.11.2022
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Пенка Петкова Петрова, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Враца, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500310 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 260026/10.06.2022г., постановено по гр. д. № 588/2020г. по описа на Районен съд - гр. Мездра е признал съществуването на вземане на "TEA -СТ“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Т., против ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, представлявана от инж. И. А. - Кмет на Община Мездра и С. К. - Главен счетоводител на Община Мездра за сумата от 8 414 лв. ведно със законната лихва върху горната сума начиная от 07.02.2020 г.;до окончателното и изплащане и е отхвърлил претенцията в останата част до пълния размер от 10 425,69лева като неоснователна.

Решението в частта, в която предявения от “TEA - СТ” ЕООД, ЕИК: *** е уважен , е обжалвано с въззивна жалба с вх. №260364/27.06.2022г. по описа на РС Мездра, депозирана от от ОБЩИНА МЕЗДРА, Булстат: ***, с адрес: гр. Мездра, чрез адв. Т. Д..

В депозираната жалба се посочва, че решението на първоинстанционния с ъ д е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, като в подкрепа на тези твърдения излага следните съображения:

С исковата молба е заявена претенция за установяване дължимостта на остатък от окончателно плащане на СМР по фактура №337/23.04.2019г., издадена във връзка с Договор № BG***-***-***-******/17.10.2018r., сключен въз основа на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с реализацията на проект „Енергийно-ефективни мерки в многофамилни жилищни сгради в град Мездра” по договор за предоставяне на 1 безвъзмездна финансова помощ BG***-***-***-С01 и № РД-02-37- 227/25.10.2016г. по процедура BG16RFGP001-2.00 „Енергийна ефективност в периферните райони” от Оперативна Програма „Региони в растеж” 2014-2020” по 6 обособени позиции (ОП)”, за обособени позиции: 3 и 4. Сумата по процесната фактура е формирана въз основа на двустранно подписани Протоколи №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за четирите обекта, находящи се на: ***, ***, ***, ***.

Твърди, че с отговора на исковата молба е направено правоизключващо възражение за недължимост на остатъка по процесната фактура, поради сторниране на фактически неизвършени от ищеца СМР, които са актувани в Протоколи обр. 19-2, подробно описани в отговора на исковата молба. Протоколите обр. 19-2 за приемане на извършени СМР, в които са отразени сторнираните СМР били представени от ответника и било направено изрично възражение, че в представените такива от ищеца към исковата молба ясно се вижда, че именно сторнираните СМР /зачеркнати/ и написаните реално извършени количества СМР, са заличени. Поради това, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК представените Протоколи №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за четирите обекта, находящи се на:

***, ***, ***, *** от ищеца, били оспорени като неистински - подправени за целите на производството. Изрично поискали откриване на производство по чл. 193 от ГПК и представили протоколите в оригинал. В решението липсва произнасяне по този въпрос, което представлява процесуално нарушение.

В тази връзка, очертания предмет на делото от страните е фактически извършени ли са сторнираните СМР в Протоколи №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за четирите обекта, находящи се на: ***, ***, ***, *** и дължи ли се остатъкът по фактура №337/23.04.2019г., представляващ стойността на извършените СМР.

За установяване на това обстоятелство е изслушана Съдебно- техническа експертиза, което е изготвена, като са анализирани поотделно позициите, заявени от страните, а отделно от това вещото лице е изчислило сумарно стойността на техните претенции. По отношение на позициите по КСС, заявени от Общината, като несъответстващи на договореното количество - за които се твърди, че е налице неизпълнение съгласно договорените количества по КСС към договора, вещото лице е установило, неизпълнени видове и количества СМР:

1.За обект на *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:

11, 12, 13, 19, 23, 24, 35, 36, 39, и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1 и 2, а е изпълнено по-малко по позиция 30. От сравнителния анализ на вещото лице, съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са изпълнени СМР на стойност 2 201,31 лв..

2. За обект на ул. *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:

13, 14, 15, 16, и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1, 2 и 3, а е изпълнено по - малко по позиции: 10, 11, 28. От сравнителния анализ на вещото лице, съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са изпълнени СМР на стойност 2 202,52 лв..

3.За обект на ***, вещото лице е установило, че действително не са изпълнени зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени CMP от 15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:

21 и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1, 2, 3, а е изпълнено по малко по позиция: 41. От сравнителния анализ на вещото лице, съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са изпълнени СМР на стойност 97,41 2 лв..

4.За обект на *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:

17, 21, 22, 35, а е изпълнено по - малко по позиции 9, 10. От сравнителния анализ на вещото лице, съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са изпълнени СМР на стойност 1920,87 лв..

Стойността на неизвършеното според измерванията на вещото лице, съгласно заключението на СТЕ възлиза на сумата от 6 422,32 лв. без ДДС или 7 706,79 с ДДС. В тази връзка счита, че категорично е доказано правоизключващото възражение, че незаплатения остатък по процесната фактура е недължим.

Твърди, че първоинстанционният съд безкритично допуснал изместване на предмета на делото не по предвидения в ГПК ред, което е довело до постановяване на неправилно решение.

Ищецът без да е направил изменение на иска и без да е заявявал по реда и в сроковете по ГПК искане за съвместно разглеждане на друг иск, извън претенцията, заявена в заповедното производство, с искането за допускане на въпроси към СТЕ, в насока изпълнени ли са в повече СМР от предвидените такива в КСС по договора, фактически въведе нов спорен въпрос по делото. Съдът не е съобразил това обстоятелство и допуснал вещото лице по СТЕ да даде отговор и на поставените в молба вх. № 261028/12.11.2020г. въпроси от ищеца.

В тази връзка, оспорили заключението на СТЕ по отношение на частта, в която вещото лице Иво Йорданов е дал заключение по въпросите на ищцовата страна, относно надизпълнено количество и видове СМР на процесните обекти, като неотносимо към предмета на делото.

За да стигне до крайния си извод, относно съществуването на вземането на ищеца, първоинстанционният съд е възприел заключението на приетата по делото Съдебно техническа експертиза, в частта, в която вещото лице е сумирало стойността на изпълнените и неизпълнените СМР по конкретни позиции по КСС към Договор № BG16RFC)P001-******-******/17.10.2018r., въз основа на което е установило, че стойността на действително изпълнените СМР, претендирани от страните, е много близка до стойността на предвидените по договора СМР по конкретните позиции. Първоинстанционният съд е игнорирал заключението в частта, в която вещото лице е установило само стойността на неизпълнените от ищеца СМР по договора, което в действителност е предметът на делото и е постановил решението си, съобразявайки изчисленията на вещото лице, досежно неизпълнените СМР и изпълнените в повече от договореното, с което е постановил неправилно решение.

Недопустимо е извън хипотеза на надлежно упражнено процесуално право по реда и в сроковете на чл. 210, ал. 1 ГПК, в мотивите на решението да се обсъждат права.

Първоинстанционният съд неправилно допуснал домогванията на ищеца да доказва изпълнение на допълнителни СМР - обстоятелството, че е имало устни уговорки за изпълнение на допълнителни СМР.

Подобни договорки ищецът се опитал да докаже със свидетелски показания. Св. А. А. заявя, че няма спомен да са подменяни СМР или изпълнителят да е извършил нещо различно от договореното с възложителя, а вторият свидетел заявява, че не му е била възложена каквато и да било функция с нарочна заповед, във връзка с изпълнение на процесния договор. От събраните гласни доказателства по категоричен начин се опроверга твърдението на ищеца, че между страните е било договорено изменение на договора, чрез възлагане на допълнителни работи.

Ищецът е изпълнител по Договор № BG***-***-***-С01- 03/17.10.2018г., сключен 3 въз основа на открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Договорът не предвижда възможност за изменение на условията, при които е сключен, както и промяна по отношение на количествата и видовете СМР, които следва да бъдат извършени, съответно заплатени. Промяна е недопустима по устни уговорки, още повече, че се касае за договор за обществена поръчка. В разпоредбата на чл. 116 от ЗОП са предвидени хипотезите, при които договор за обществена поръчка може да бъде изменян, като в случая ищецът нито е посочил, нито е доказал наличие на някоя от предпоставките за изменение на договора, поради което, абсолютно неоснователни и недоказани са твърденията в насока, че е имало подобни уговорки между страните.

Въпреки това обаче, в решението си съдът е съблюдавал неправилно стойността на изпълнените СМР, които надхвърлят предвидените такива по договора. С нарочно определение беше отменен даденият ход по същество, след като делото беше обявено за решаване и съдът по свой почин изиска да се представят заповедните книги за обектите, предмет на договора, с оглед изясняване на обстоятелството дали са възложени допълнителни СМР. Същите бяха представени от страна на ответника и от тях е видно, че липсва вписана заповед на компетентните лица за извършване допълнителни СМР.

С оглед на горното, счита решението за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

Съдът не е отделил спорния предмет на делото, с оглед заявения петитум в исковата молба и правоизключващото възражение на ответника за недължимост на претенцията.

Вместо това е обсъдил в мотивите си претенцията на ищеца за допълнително извършени СМР, която не е въведена по надлежния ред от него по реда на чл. 210 от ГПК. Наред с това, съдът не е извършил задълбочен и последователен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно представените от страните протоколи за установяване на извършените СМР, заключението на СТЕ, което категорично е установило, че по посочените от нас позиции, за които твърдим, че е налице неизпълнение, съгласно договорения обем, стойността на неизвършеното според измерванията на вещото лице възлиза на сумата от 6 422,32 лв. без ДДС или 7 706,79 с ДДС .

В срока по чл. 263 ал. 1ГПК е депозиран отговор от “TEA - СТ” ЕООД, ЕИК: ***, в която излага становище за неоснователност на жалбата. Според въззиваемия съдът в пълно съответствие с процесуалния и материалния закон, както и с трайната съдебна практика, е постановил своето решение. В тази връзка излага следните съображения: