Заповед за изпълнение № 1852 от 21.08.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 21.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2180 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е. Ф. В., ЕГН: **********, адрес - **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите: 153,39 EUR (сто петдесет и три евро и 39 цента), представляваща главница за периода от 11.10.2025 г. до 24.01.2026 г., ведно със законната лихва за период от 09.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 11,95 EUR (единадесет евро и 95 цента), представляваща договорна лихва за периода от 11.10.2025 г. до 24.01.2026 г., 8,67 EUR (осем евро и 67 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 12.10.2025 г. до 09.08.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 5572452 от дата 02.10.2025г.: Договор за потребителски кредит № 5572452 02/10/2025.

Уточнения относно цедирано вземане: На 04.05.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу Е.

Ф. В., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5572452 от дата 02.10.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5572452 от дата 04.05.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът установи следното: В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал.

1

2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на гаранция е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за гаранция всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на гаранта следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението досежно сумите за договорна лихва и мораторна лихва следва да бъде отхвърлено, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС- Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: *********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само 2 част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3