Решение № 1024 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330113485 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. И. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане от 502, 32 лв. от Договор за кредит No *********/********* г. е недеиствителна.

В срока за отговор на исковата молба „ЮтеКредит България“ ЕООД е предявил против Т. К. И. кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание 240, ал. 1 и чл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 384, 47 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за кредит № *********/********* г., сумата от 5, 41 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 05.08.2024 г. и сумата от 61, 72 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2024 г. до 03.10.2025 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 03.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *********/********* г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 2 500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 16, 50 % и ГПР в размер на 56, 50 %. Съгласно раздел „Основни условия“, ищецът дължал еднократно и такса за разглеждане. Посочва се, че ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не заплатил посочената такса. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, тъй като с нея се 1 целяло единствено обогатяване на кредитора. Сумата по посочената такса не била включена в ГПР, като по този начин се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Последното водело до недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 9 и т. 10 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че таксата за разглеждане била включена в ГПР, като по този начин същият не надвишавал максималният предвиден размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложеното водело до извод за неоснователност на твърденията за пълна недействителност на договора за кредит, сключен между страните. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „ЮтеКредит България“ ЕООД твърди, че в началото ищецът е заплащал вноските по кредита, но преустановил изпълнението на задълженията си, поради което и считано от ********* г. бил в просрочие.

На ********* г. ищецът бил уведомен за прекратяване на договора на основание чл. 15 от Рамково споразумение и за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради просрочие повече от 50 дни. Твърди, че непогасените задължения възлизат на следните суми: 384, 47 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за кредит № *********/********* г., сумата от 05, 41 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 05.08.2024 г. и сумата от 61, 72 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2024 г. до 03.10.2025 г., като претендира и законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 03.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответника по насрещната искова молба е депозирал отговор на насрещната искова молба, в които излага съображения за неината неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недеиствителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стоиност на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца Т. К. И. и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен Договор за кредит № *********/********* г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на сумата от 2 500 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 16, 50 % и годишен процент на разходите от 56, 50 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора и 2 такса за разглеждане в размер на 502, 32 лв.

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, от което се установява, че непогасеният остатък от главницата по процесния договор за кредит е в размер на 384, 47 лв., непогасеният остатък от договорната лихва за периода от 15.06.2024 г. до датата на предсрочната изискуемост – 05.08.2024 г. е в размер на 5, 41 лв., а лихвата за забава върху непогасената главница, дължима за периода 06.08.2024 г. – 03.10.2025 г. възлиза на сумата от 61, 72 лв.

Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна - таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В договора е записано, че се дължи еднократна такса за разглеждане (която в конкретния случай е в размер на 502, 32 лева), дължима в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски.

Изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл.

10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие 3 със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Следва да се пристъпи към разглеждане на предявените кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание 240, ал. 1 и чл. 2 ЗЗД във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В насрещната искова молба са изложени доводи за обявяване на вземането по договора за заем за предсрочно изискуемо.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от проявлението в обективната действително както на обективната предпоставка - неизпълнение на задължението на длъжника за плащане, така и субективната - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването.

В настоящия случай по делото е представено както рамково споразумение, така и уведомление за прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем, като тези обстоятелства не са оспорени от ответника по насрещния иск.

След извършена служебна проверка чрез изчисляване на ГПР с онлайн калкулатор съдът достигна до извод, че същият е в размер на 56, 27 %, като разликата с посочения в договора /56, 50 %/ е пренебрежимо малка и незначителна, за да води до извод за недействителност на целия договор. Следователно посоченият в договора годишен процент на разходите включва всички разходи по кредита, дължими към момента на неговото сключване и отговаря на действително приложения годишен процент на разходите.

Съдът намира, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото в договора за кредит ясно е посочен общият размер на плащанията по кредита, включващо главница, лихва и такса за разглеждане.

Не се установи соченото от страна на ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, тъй като в договорът е установен фиксиран лихвен процент, като е установен размерът на възнаградителната лихва, посочен като сума за заплащане.

Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Предвидена е и възможността на кредитополучателката да се откаже от кредита в определен срок.

Предвид така установеното предявените насрещни искове от страна на заемодателя за 4 заплащане на главница, възнаградителна лихва и лихва за забава се явяват основателни както по основание, така и по размер, вземайки предвид изчисленията, обективирани в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение отговорността за разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски. Ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса от общо 50 лв. /25, 56 евро/.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. по силата на Договор за правна защита и съдействие, представен на л. 6 по делото. С исковата молба е направено искане за присъждане в негова полза на сумата от 400 лв.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /204, 52 евро/.

При този изход на правния спор, предвид уважаване на насрещните искове, следва в полза на ответника и ищец по насрещния иск да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв. /102, 26 евро/, определено с оглед фактическата и правна сложност на правния спор, предмет на производството по делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следва да се присъдят и претендираните разноски за заплатена държавна такса по насрещния иск в размер на 51, 13 евро, както и за внесения депозит за съдебносчетоводната експертиза в размер на 127, 82 евро.