Решение № 45 от 11.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Карлово, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101719 по описа за 2024 година

Производството е по с иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявен от Г. Д. Г., ЕГН: **********, от гр. Б., обл. П., ул. ***, чрез адв. С. Н. против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул.

„Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителния директор Я.Я..

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2019 г. ищцата сключила договор за паричен заем №3728570 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 за сумата в размер на 300 лв. при ГПР – 47,05% и фиксиран годишен процент на разходите в размер на 40.00%. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на поръчителство със същия №3728570 с дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, като в чл.3, ал.1, изр. първо било записано, че „за поемане на задължението по чл.1, Потребителят дължи възнаграждение на Поръчителя в размер на 156,87 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7,47 лв.“. Ищцата твърди, че изплатила цялата сума по този договор, включително и сумата в размер на 156.87 лв. на ответното дружество „Агенция за контрол на 1 просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780 за предоставено поръчителство, но не дължала същата.

Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. В случая договор за паричен заем №3728570 бил нищожен, поради което не породил правно действие и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора за паричен заем да е разписан действителният размер на годишния процент на разходите. Използвана била заблуждаваща търговска практика, която довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 47,05% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител. Ето защо ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

На ищцата не било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора, какъв е размерът на всички разходи, за които тя следва да заплати, нито тази информация произтичала по прозрачен за нея начин от условията на договора.

В резултат на това тя не могла да разбере икономическите последици на поетото задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

На собствено основание била нищожна и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител по сключения договор за предоставяне на поръчителство №3728570 от 31.12.2019г. с „Файненшъл Бъгария“ ЕООД, ЕИК:202513690. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати 2 възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика била константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост било още по-драстично. Клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Поради изложеното бил изпълнен общият фактически състав на чл.

143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството - поръчител, кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя следвало, че ако той бил изразил воля да сключи договор за предоставяне на поръчителство, той не го правел в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следвало незабавно да престара, в противен случай договорът е нищожен. От представения по делото погасителен план било видно, че ответникът се е задължил да погасява възнаграждението на гаранта разсрочено, т.е. той не е надарил незабавно кредитодателя, поради което следвало да се отрече правния ефект на тази уговорка.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното 3 дружество да му заплати сумата от 156.87 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание по недействителния договор за предоставяне на поръчителство №3728570/31.12.2019 г., сключен между Г. Д.

Г. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Н. Т. е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.

Във връзка с твърденията на ишеца за неравноправност на клаузите по процесния договор, заявява, че потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай договорът бил сключен по предложение /искане/, направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се запознал с преддоговорната информация, попълнил въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които били договорени клаузите от договора. Ищецът не бил поставен в положение на послаба страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи относно ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва, като в случая той бил 47,5 %. Следователно не било налице нарушение на законовите разпоредби и сключеният договор за кредит бил съобразен и с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Ответникът оспорва наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, поради накърняване на добрите нрави. Този договор бил отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата. По него „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да отговоря солидарно с ищцата за изпълнение на всичките й задължения по сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Поетото насрещно задължение на ищцата по него за заплащане на възнаграждение подлежало на самостоятелна преценка за действителност. Поради тази причина нямало 4 основание уговореното с него възнаграждение на довереника да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за кредит, а оттам нямало основание и за включването му в общите разходи по кредита по см. на чл. 19. ал. 1 ЗПК. Налице бил валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, цесионер на ищеца.

Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в съответствие с уговореното в договора за поръчителство, кредиторът изискал и поръчителят погасил задължение по договора. Установената съдебна практика приемала, че доколкото с договора за поръчителство поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора, той има регрес срещу длъжника, за онова което е платил. След като изпълнило, „Файненшъл България“ ЕООД встъпило в правата на кредитора, и като носител на вземането валидно се е разпоредило с него.

В отговора на исковата молба се твърди, че на 29.07.2024 г. е постъпило плащане към ответното дружество от страна на Г. Д. Г. в размер на 440.47 лева. С направеното плащане били погасени следните компоненти на дълга: главница – 286.78 лева; договорна лихва – 21.79 лева; лихва за забава – 131.90 лева. Изрично се посочва, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е придобило вземане по Договор за паричен заем № 3728570/31.12.2019 г., в което не са били включени вземания, представляващи възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 3728570/31.12.2019 г. Ответното дружество било титуляр на вземанията за главница, лихва и лихва за забава по Договор за паричен заем № 3728570/31.12.2019 г.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и от приложения по делото Договор за паричен заем №3728570/31.12.2019 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ищцата заем от 300 лева, платим на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15.53 лева. В договора е посочен ГПР от 47,05%, 5 фиксиран ГЛП – 40,00% и обща сума по кредита – 326.13 лева.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят следва в 3-дневен срок от сключването му да осигури, едно от трите предвидени обезпечения: т.1 – две физически лица - поръчители, отговарящи на условията, подробно описани в договора; т.2 – банкова гаранция или т.3 – одобрено от заемодателя дружество – поръчител.

Кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предложил обезпечение, предоставено от поръчител – „Файненшъл България“ ЕООД, което дружество било одобрено и лицензирано. В тази връзка на 31.12.2019 г. между Г. Д. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3728570, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията й по договора за кредит.

Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят се е задължил да плати на поръчителя възнаграждение в размер на 156.87 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7.47 лв. Уговорено е, че тези вноски са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по вноската по договора за паричен заем.

От представения в препис Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 30.01.2017 г. се установява, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД продава на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /сега АД/ вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №3652 е вписан дългът на Г. Д. Г. – общо 340.03 лева, от които главница – 286.78 лева; договорна лихва – 21.79 лева; лихва за забава – 31.46 лева.