Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 519 от 30.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 681/2022
Вид
Решение № 519
Подписан
30.08.2023
В сила
04.12.2024
Състав
Надя Узунова, Габриела Тричкова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Благоевград, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500681 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 339 от 15.06.2022г., постановено по гр.д. № 1808/2021г. по описа на РС Благоевград, е уважен предявеният от Р. С. К.Д. срещу Община Благоевград иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – настъпили в резултат на попадането в дупка в настилката и падането на ищцата на 13.08.2020г. в централната пешеходна зона в района на централната пощенска станция, находяща се на пл.“Х.Б. в гр.Благоевград, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта /13.08.2020г./ до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева. Ответната Община е осъдена да заплати на ищцата и сумата от 1424,28 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, ведно със законната лихва считано от датата на последния разход /04.10.2020г./ до окончателното погасяване. Присъдени са на страните разноски съобразно уважения и отхвърления размер от исковете.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Община Благоевград, с адрес пл.“Г.И., представлявана от И. С. С. – Кмет на Община Благоевград, в частта с която са уважени предявените срещу Общината искове. В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че в хода на съдебното производство не е установено по категоричен и несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Благоевград по чл.50 от ЗЗД. Сочи се, че не са доказани описаните в исковата молба твърдения, че непосредствено след инцидента, ищцата е била откарана със собствен транспорт в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД в гр.С., където е посетила спешен кабинет. Заявено е, че ищцата не е откарана в посоченото лечебно заведение и не е посещавала спешен кабинет 1 в същия ден. Посочва се, че към приложените с исковата молба документи е приложен лист на преглед на пациент в КДБ/СО № 084506 от спешен кабинет по ортопедия и травматология, в който датата на постъпване в кабинета е 14.08.2020г. в 21.22 ч., което е на следващия късно вечерта, а не както се твърди в исковата молба. На следващо място се сочи, че твърденията на ищцата, че е изпитвала силни болки не се подкрепя от последващите й действия, а именно, че е потърсила медицинска помощ едва 35 часа след инцидента, а не непосредствено след него. Сочи се, че полученото от ищцата травматичното увреждане би могло да се дължи на спъване и падане, поради причини от здравословно и емоционално състояние, прилошаване, загуба на кондиция, задух, а не поради наличие на дупка в настилката. Навежда се, че описаните в исковата молба по вид и обем вреди не е възможно да са получени по описания начин и не се намират в причинно следствена връзка с инцидента. На отделно място се посочва, че следва да се отчете занижената бдителност на ищцата при придвижването й, като това е причината за станалия инцидент. Поддържа се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е допринесла за настъпването му като по невнимание не е съобразила движението си с особеностите на участъка разместени и недобре прикрепени павета. Заявява се във въззивната жалба, че претендирания размер на неимуществени вреди не е доказан и не е съобразен с характера и степента на уврежданията. Периодът на физическо и психическо възстановяване не е продължителен, като не е налице опасност за живота и здравето на ищцата, което обстоятелство не е отчетено от съда при определяне размера на обезщетението. Поддържа се, че размерът не е съобразен с характера и степента на уврежданията, тъй като не са установени усложнения на физическото и психическото здраве на ищцата, няма данни за временно или постоянно разстройство на психичната дейност на ищцата в резултат на физическата травма, като липсват и категорични доказателства за проведено лечение вследствие на настъпили усложнения в хода на лечението на ищцата, поради което обезщетението е прекомерно и не отговаря на критериите за справедливост. Наведени са доводи в жалбата, че неправилно съдът е определил началния момент на претендиране на законната лихва от датата на увреждането 13.08.2020г., която следва да се дължи от датата на предявяване на исковата молба. С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Благоевград, в частта с която са уважени предявените искове да бъде отменено като неправилно и необосновано, и да бъде постановено друго с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове. Алтернативно е направено искане да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В случай, че бъде уважена жалбата, се иска да бъдат присъдени в полза на Община Благоевград направените съдебно – деловодни разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Ищцата Р. С. К.Д., с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. А. С. В., вписан в САК, съдебен адрес гр.С., ул.“А. е подала въззивна жалба вх.№ 10574/30.06.2022г. против Решение № 339/15.06.2022г., постановено по гр.д. № 1808/2021г., по описа на Районен съд Благоевград, в частта с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 25 000 лв. В жалбата се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и поради необоснованост на решаващите изводи на съда, поради което се иска неговата отмяна. Навежда се, че изцяло в съгласие със събрания доказателствен материал са фактическите изводи на РС Благоевград относно факта и начина на настъпване на увреждащо събитие. Сочи се, че събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетел очевидец С.Н. изясняват времето, мястото и механизма на получаване на травмата, претърпяна от ищцата. Установен е вида и характера на травмата, като същата е резултат на неизпълнение на нормативното задължение на ответната община по чл.30, ал.4 ЗП да поддържа пешеходните зони, представляващи публична собственост в безопасен за гражданите вид. Навежда се в жалбата, че оплакванията срещу първоинстанционното решение касаят приложението на относимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, предвиждаща справедливо компенсиране на неимуществените вреди. Заявено е, че първата инстанция не е приложила изцяло и докрай правилно материалния закон, като определеното от съда обезщетение от 10 000 лв. не може да компенсира в цялост ищцата за претъпените 2 физически болки и страдания, така и морални вреди. Сочи се, че решението е необосновано, като анализът на подлежащите на преценка обстоятелства е непълен и изцяло формален.

Излага се, че според установената задължителна съдебна практика, за целите на правилното приложение на чл.52 от ЗЗД, подлежат на преценка конкретни обективни обстоятелства, като в хипотезата на получени телесни увреждания на първо място по важност следва да бъде ценен характерът и тежестта на увредата, начинът на получаването й, прогнозата за възстановяването, допълнително влошаване състоянието на пострадалия, причинените му морални страдания, осакатявания и др. Навежда се, че установеното травматично увреждане – счупване на дясната мишнична кост е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за срок от 2,5 – 3,5 месеца. Фактът, че се касае за многофрагментно счупване с разместване на костните фрагменти е наложил по- продължително възстановяване, като само адекватното лечение и проведената рехабилитация са помогнали за по – бързо и пълноценно възстановяване. Получената травма е причинила болка с голям интензитет, значителен травматичен оток около лакета, невъзможност, блокиране на движенията в ставата от костните фрагменти. Отделно от това травмата е смутила в голяма степен ежедневието и професионалната дейност на ищцата – тя е учител по математика като изпитва затруднения да пише на училищната дъска дори и повече от година след случилия се с нея инцидент. От друга страна, от операцията й е останал много голям белег на дясната ръка. Посочва се, че при отчитане на всички относими обстоятелства следващото се обезщетение следва да бъде в състояние да компенсира пострадалата в пълен обем, като определения размер от РС Благоевград не изпълнява тази функция. Предвид изложеното се иска са бъде отменено решението в обжалвана му част като бъде постановено ново решение, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение по чл.52 от ЗЗД на ищцата в размер на сумата от 15 000 лева, ведно със законните последици, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди. Претендират се направените разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Окръжен съд Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззивника и въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на неимуществени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за обезвреда на неимуществени и имуществени вреди от причинени травматични увреждания. В исковата молба се твърди, че на 13.08.2020г., около 11:00 часа ищцата вървяла в централната пешеходна зона, в района на централната пощенска станция, находяща се на пл. "Х.Б. в гр. Благоевград. Поддържа, че на около 10 метра след входа на сградата десният й крак попаднал в дупка в настилката, която била формирана от липсващи павета и имала приблизителни размер от около 20х20 см и дълбочина 5-7 см, като около самата дупка наличните павета били разместени и видимо незакрепени. Навежда, че след като кракът й попаднал в дупката се спънала в ръба на същата в резултат политнала напред по посока на движението й. Сочи, че паднала на терена, при което директно ударила дясното си рамо, като изпитала остра болка в областта на раменната става и лакътя. Заявява, че случайни минувачи й помогнали да седне, като впоследствие със собствен транспорт била откарана в УМБАЛСМ “Н.И.П.“ - ЕАД - гр. С., където след образни изследвания било установено, че се касаело за счупване на долния край (откъм лакътната става) на раменната кост (хумерус), като й била поставена гипсова шина.

Излага, че получила сериозни увреждания (многофрагментна фрактура на дисталния хумерус и разместване на два фрагмента), които наложили извършване на операция, като на 24.08.2020г. била извършен кръвна репозиция на счупената кост, като същата била фиксирана с метална заключваща плака и винтове. Навежда, че престояла 10 дни в болницата, където й била проведена активна медикаментозна терапия, след което била изписана. Поддържа, че в периода 20.10.2020г. - 27.10.2020г. последвала нова хоспитализация в "Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация" гр. С.. Смята, че ответникът отговаря за всички претърпени от нея 3 имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че ответната община не е изпълнила задълженията си да поддържа и ремонтира тротоара на процесната пешеходна зона и за осигуряване на най-добри и безопасни условия за преминаването на пешеходци по нея. Поддържа, че е претърпяла имуществени вреди в общ размер от 1424,28 лв. изразяващи се в разходи за медицински консумативи и медикаменти. Заявява, че е понесла и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.