Решение № 6923 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6923 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110150804 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С. Г. В. е предявил срещу „С..“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит № 4.., сключен на 02.02.2021 г., а в условията на евентуалност установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договор за потребителски кредит № 4.., сключен на 02.02.2021 г.; и 2/ осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 103, 79 евро с левова равностойност 203 лв. (съобразно допуснатото изменение на иска в откритото съдебно заседание, проведено на 18.03.2026 г.), представляваща общата стойност на извършените плащания по процесния договор при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 03.11.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.02.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит № 4.. с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 600 лв., като е трябвало да бъде върната сумата 630,67 лв., но освен това е била предвидена неустойка в размер на 172,33 лв., с която общата стойност, която следвало да бъде върната, е била 803 лв. При това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85 % и годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 11 седмици и погасяване в срок от 09.02.2021 г. до 20.04.2021 г. на 11 седмични вноски. В чл.6 от договора е било предвидено задължение за сключване на някое от изброените от кредитодателя обезпечения, което трябвало да се сключи в срок от 3 дни от сключването на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 172,33 лв., която неустойка е била разсрочена и се заплащала заедно с всяка вноска по договора за кредит. Твърди, че уговорената неустойка е прекомерна и противоречи както на закона, така и на добрите нрави. Сочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като с оглед това, че отговаря на критериите по ЗПК, то следва същата да бъде включена в ГПР. Излага, че 1 посоченият в договора ГПР е неверен, което води до неговата недействителност, тъй като в него не е включена процесната неустойка. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ГПК да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а в процесния случай оскъпяването е 33,83 %.

Намира, че процесният договор е изцяло недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК, което води до дължимост само на чистата стойност на кредита. Излага, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК към момента на сключване на договора за него да е имало яснота относно разходите, които ще стори по договора за кредит и това да доведе до вземане на информирано решение дали да се обвърже с ответника или не. Твърди, че формулираните клаузи в договора противоречат на ЗЗП, с оглед качеството му на потребител и значителното неравновесие в отношенинията с ответника, довело до неговото увреждане.

Въз основа на изложенто намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен, евентуално недействителни са клаузите в него, уреждащи дължимата неустойка, ГПР и задължително предоставяне на обезпечение, поради което и ищецът е дължал връщане единствено на заетата сума, без лихви и такси. Заявява, че заемната сума е била в размер на 600 лева, като същата е погасена по договора за кредит, а останалата част до пълния заплатен размер от 803 лева се явява получена без основание от ответника и подлежи на връщане. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът няма правен интерес от предявяване на установителните искове, с оглед на което намира, че производството следва да бъде прекратено. Намира, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, който образува множество граждански дела, с които оспорва неустойките при непредставяне на обезпечение по сключените от него 19 договора за потребителски кредит. Оспорва, че е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, тъй като неустоечната клауза не следва да бъде включена в параметрите на договора за кредит, а последният може да бъде сключен и без нея. Оспорва, че процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР, като още към момента на сключване на процесния договор ищецът е бил уведомен за всички възможни суми, с които ще се задължи към ответника. Намира, че клаузата, уреждаща дължимостта на неустойката, е действителна, и същата е уговорена като санкция за неизпълнение на договора при непредставяне на обезпечение, за което обстоятелство ищецът е имал срок от 14 дни за да прецени дали да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, тъй като ищецът не е бил наясно с икономическите последици от сключения договор. Излага, че с оглед на това, че ищецът е сключил множество договори за потребителски кредит, по които се е задължил да предостави обезпечение, то не следва да се приема, че ответникът е недобросъвестен и че е действал в противоречие с принципа за справедливост. Приз..а, че е получил процесната сума, претендирана от ищеца, но намира, че същата е получена на правно основание, което обуславя задържането й от ответника.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените в отговора на исковата молба основания, евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

2

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.

Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на 02.02.2021 г. между С. Г. В. и „С..“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 4.., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева; че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 803 лева по процесния договор за потребителски кредит, както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит № 4../02.02.2021 г., сключен между С. Г. В. като кредитополучател и ответника като кредитодател, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 600 лв. с падеж на последното плащане 20.04.2021 г. при лихвен процент в размер на 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 85 %. Съгласно договора общият размер на всички плащания се равнява на 630, 67 лв., която сума следва да бъде върната с общо 11 седмични погасителни вноски. Съгласно чл. 6 страните са се споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 23 от общите условия към договора за кредит. В чл. 8 е посочено, че в случай че кредитополучателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 23 от общите условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 172, 33 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 1 към договора. В Приложение №.. представляващо погасителен план вноските за неустойки са посочени заедно с вноските за главница и лихва по кредита. В него са посочени следните вземания:

600 лв. главница, 30, 67 лв. възнаградителна лихва и 172, 33 лв. неустойка. Тези вземания са описани и в приложения по делото Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 4 от договора с полагането на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 600 лв. като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер от 803 лв.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Съгласно удостовереното в договора уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което договорът се счита за сключен.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция, и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при 3 изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.