Решение № 737 от 18.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Русе, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520105145 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от *****, представлявано от Управителя инж. И.М, с която са предявени установителни искове срещу К. А. К., ЕГН **********, от *****, с правно основание чл.422 ГПК: Да се признае за установено вземането на ищцовото дружество от ответницата за предоставените й *** услуги, в размер на 2653,51 лв., за периода от 17.05.2019 г. до 19.05.2022 г., по пратида № ***** за имот в ****“, ****, Аб.№ *****, както и на осн. чл. 86 от ГПК за лихва за забава в размер на 410,21 лв., за периода 01.08.2019 г. – 08.08.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2022 г. по ч.гр.д. *****/2022 г. на РРС, до окончателното изплащане. Претендират се и разноските.

Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за главницата от 2653,51 лв. произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за ползвана питейна вода и такси канал за периода от 17.05.2019 г. – 19.05.2022 г. по партида № ***** за имот в ****“, ****, Аб.№ *****.

Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за 1 лихва за забава в размер на 410,21 лв. за периода 01.08.2019 г. – 08.08.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответницата. Постъпила е жалба-възражение /написана от баща й/, с което оспорва претенцията да заплаща вода, тъй като не се водел на отчет от 1976 г. Инкасаторките му вземали парите, но не ги отчитали във *****. Инкасаторите издали грешно предписание за блок ***** който тогава не бил построен. Като занесъл водомера във водното от там му върнали разтопен водомер. Твърди, че в момента водомера не показва нищо, но въпреки това инкасаторите надписват вода. На ***** в блок ***** инкасаторите зачислили водомера на името на съпругата му, но при проверка от ищцовото дружество било установено, че няма по два водомера на апартамент. Не са виждали поставянето и снемането на втори водомер.

Водомерите на ***** етаж никъде не се водели на отчет. Оспорва начислената сума, като надписана и нереална. Заявява, че е плащана редовно водата.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява, че признава иска. Моли да се постанови разсрочено плащане на задължението за осем месеца.

В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от юрк. Д., който моли да се постанови решение в съответствие с направеното признание на иска, претендира разноските по делото без юрисконсултско възнаграждение. Съгласен е задължението да се плати разсрочено за осем месеца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ал.

1 от ГПК от „***”*****” ЕАД, против ответницата К. А. К., ЕГН **********, от гр. Русе: Да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата дължи за периода от 17.05.2019 г. до 19.05.2022 г., 2 по пратида № *****, за имот в *****, сумата 2653,51 лв. - главница за предоставените й *** услуги, както и лихва за забавено плащане в размер на 410,21 лв., за периода 01.08.2019 г. – 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението по 410 ГПК 09.08.2022 г. по ч.гр.д. *****/2022 г. на РРС, до окончателното изплащане, ведно с направените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело без юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът, чрез пълномощника си юрк. С.Д., направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответницата, направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в размер на 2653,51 лв. - главница за доставена питейна вода и такса канал за периода от 17.05.2019 г. до 19.05.2022 г., по партида № ***** и лихва за забавено плащане в размер на 410,21 лв., за периода 01.08.2019 г. – 08.08.2022 г., датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д.

*****/2022 г. на РРС, ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. датата на подаването на заявлението по 410 ГПК до окончателното плащане.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените установителни искове, с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, за основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се постанови разсрочено плащане на задължението за осем месеца.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 94,87 лв. държавна такса по 3 настоящото дело и 85,27 лв. разноски по заповедното производство по ч. гр.д.

*****/2022 г. на РРС.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *****, представлявано от Управителя инж. И.М , че ответницата К. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата: 2653,51 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ - главница за доставена питейна вода и такса канал за периода от 17.05.2019 г. до 19.05.2022 г., по партида № ***** и лихва за забавено плащане в размер на 410,21 лв./четиристотин и десет лева и двадесет и една стотинки/, за периода 01.08.2019 г. – 08.08.2022 г., датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д. *****/2022 г. на РРС, ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. датата на подаването на заявлението по 410 ГПК до окончателното плащане.

ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „*********, сумата 94,87 лв. /деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ разноски по настоящото производство и 85,27 лв./осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ разноски по заповедното производство по ч. гр.д.

*****/2022 г. на РРС.

РАЗПОРЕЖДА разсрочено плащане на задълженията за период от осем месеца, считано от датата на постановяване на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4