Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1663 от 29.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 466/2023
Вид
Определение № 1663
Подписан
29.11.2023
Състав
Деница Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1663 гр. Варна, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900466 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№26062/26.10.2023г. от Й. С. Я., чрез адв. А. за изменение на постановеното по делото решение №415/12.10.2023г. в частта за разноските.

Молителят се позовава, че необосновано съдът е редуцирал размера на адв. възнаграждение, присъдено с решението на ищцовата страна. По делото са представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 4430 лева с ДДС, което включва и възнаграждение за провеждане на трето и четвърто заседание на делото, дължимо на осн. чл.7, ал. 9 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допълнително възнаграждениe за явяване в съдебни заседания след второто не е съобразено от съда при произнасяне по разноските. Отделно сочи, че не са налице основания за редукция на хонорара по възражението на насрещната страна за прекомерност, тъй като ангажираният процесуален представител е взел активно участие в производството, поради което заплатеното възнаграждение е съответно на процесуалните усилия на страната.

Насрещната страна по молбата ЗАД „Армеец“ не е изразила становище в предоставения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в законоустановения едномесечен срок за обжалване на постановеното въззивно решение от легитимирана страна, представила списък по чл. 80 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.

С постановеното по делото решение №415/12.10.2023г. съдът е присъдил на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. При произнасянето по разноските съдът е отчел дължимия от процесуалния представител на ищеца ДДС. На следващо съдът е приел, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което е редуцирал възнаграждението до минималния размер, като е отказал да присъди 1 допълнително възнаграждение по чл.7, ал. 9 от Наредба № 1/9.07.2004г., мотивирайки се, че броят на проведените съдебни заседания е обусловен от процесуалното поведение на ищеца.

По отношение на извода относно ниската правна и фактическа сложност на делото съдът не намира основание за промяна в становището си. Производството по иска за обезщетяване на вреди по договор за имуществено застраховане се е развило по типичен за тези производства начин, без да са налице процесуални усложнения. Броят на проведените съдебни заседания, както и страната се позовава, е основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.7, ал. 9 от Наредбата, а няма отношение към преценката за правна сложност. Основателно е обаче искането на страната за присъждане на такова допълнително възнаграждение. В случая производството по делото е проведено в четири в открити съдебни заседания- три пред РС- Девня и едно пред ВОС. Броят на съдебните заседание, с изключение на четвъртото, не се дължи на процесуалното поведение на страната, а на преценката на съда за последователността, при която следва да се допуснат иначе своевременно направените доказателствени искания. Увеличението на иска, с оглед на което се е наложило провеждането на четвърто заседание, не може да се определи като неоснователно отлагане, дължащо се на поведение на ищеца. Изменението е сторено своевременно след приемане на заключението по допуснатата САТЕ, от което заключение е станала ясна стойността на увредата.

При тези данни, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди възнаграждение за две съдебни заседание на осн. чл.7, ал. 9 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева или 600 лева с ДДС.

С оглед на изложеното, съдът следва да допусне исканото изменение частично.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №415/12.10.2023г. по т.д.№466/2023г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Я. с ЕГН ********** от с. Б., ул. „Л.“ № * допълнително сумата от 600 лв.( шестстотин лева) представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане възнаграждение над присъдените 4423,36 лева до заплатените 4430 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3