Решение № 455 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602235 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 649 от 12.11.2024 г. постановена по НОХД № 4142/2024 г., СРС, НО, 96-ти състав, подсъдимият П. А. Г. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия Н. П. П. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпил въззивен протест, внесен от прокурор при СРС.

В протеста се излагат твърдения, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата се явява незаконосъобразна. Посочва се, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата е извършено престъплението, както и авторството в лицето на подсъдимите. Предлага да се отмени присъдата, и вместо нея да се постанови нова присъда, с която подсъдимите П. А. Г. и Н. П. П. да бъдат признати за виновни в извършване на 1 престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

В допълнение към въззивния протест се поддържа, че събраните по делото доказателства безспорно установяват авторството на подсъдимите Г. и П., както и наличието на предварителен сговор помежду им, с цел набавяне на имотна облага. Изтъкнато е, че намерението на подсъдимите още от самото начало е било насочено към въвеждане в заблуждение на пострадалия М., за да се сдобият с моторното превозно средство, което в последствие било използвано за незаконни цели. По тези причини прокурорът настоява въззивният съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова осъдителна такава, с която да признае подсъдимите за виновни в извършването на престъплението, за което били обвинени.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло протеста на Софийската районна прокуратура по съображенията, подробно изложени в допълнението към него. Той подчертава, че тези доводи са достатъчно детайлни и обосновани, поради което иска от въззивния съд да ги уважи. Прокурорът предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от четири години.

Защитникът на подсъдимия П. Г. - адвокат Т., пледира, че първоинстанционната оправдателна присъда е правилна и законосъобразна.

Той сочи, че казусът има характер на гражданскоправна сделка и не са събрани доказателства за намерение на подсъдимите за трайно лишаване на пострадалия от автомобила. Според адвокат Т., претенциите към подсъдимите следва да се решават по гражданскоправен ред, а не по наказателноправен път.

Защитникът на подсъдимия Н. П. - адвокат Е., иска протеста да бъде оставен без уважение. Той подчертава, че първоинстанционният съд внимателно и обективно е анализирал доказателствата по делото и законосъобразно е постановил оправдателна присъда. Адвокат Е. смята, че прокуратурата не е оборила приетата от първата инстанция фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за невинността на подсъдимите.

Подсъдимите Г. и П. молят съда да не уважава протеста на прокуратурата, а да потвърди оправдателната присъда на първата инстанция.

В последната си дума двамата подсъдими искат от въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

2

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните доказателствени източници: обясненията на подсъдимите (частично); показанията на свидетелите Н.И.М., И.И.К. (вкл. приобщените по реда на чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 18-19 от том 3 от ДП) и И.В. М.

(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л.

24-25 от том 1 от ДП и на л. 121 от том 4 от ДП), справка от ДМОСМВР (л.

115-116 от съдебното производство), договор за наем на автомобил от 16.09.2018 г. (л. 63-66 от том 1 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.

62 от том 1 от ДП), справка от „БТК“ ЕАД (л. 77 от том 1 от ДП), справка от „А1 България“ ЕАД (л. 114 от том 1 от ДП), справки АПИ (л. 120 и чл. 141 от том 1 и л. 59 от том 2 от ДП), справки от ГД „Гранична полиция“-МВР (л. 42 и л. 44 от том 3 и л. 52-53 от том 3 от ДП), протокол за разпознаване (л. 75 от том 3 от ДП), протокол за разпознаване (л. 76 от том 3 от ДП), справки от ДМОС-МВР (л. 106 от том 3 от ДП и л. 107 от том 4 от ДП); заключението на съдебно-графическа експертиза (л. 58-59 от том 1 от ДП); заключението на съдебно-оценителна експертиза (л. 69-71 от том 1 от ДП), заключението на тройна съдебно-графическа експертиза (л. 15-20 от том 2 от ДП) и справки за съдимост на двамата подсъдими.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. А. Г. е роден на **** г. в гр. Гоце Делчев, българин, с българско гражданство, с основно образование, работи като общ работник в Кралство Белгия, неженен, неосъждан, живущ в гр. Гоце Делчев, ул. „****, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н. П. П. е роден на **** г. в гр. Ловеч, българин, с българско гражданство, със средно образование, работи в строителството без трудов договор, неженен, неосъждан, живущ в гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № ****, с ЕГН **********.

Към 2018 г. подсъдимите П. А. Г. и Н. П. П. се познавали и били в добри отношения. Тъй като и двамата имали нужда от допълнителни финансови средства, решили да се заемат със съвместна дейност, която била доходоносна, но била забранена от закона и придружена с поемането на съществени рискове - подпомагане на придвижването и преминаването на държавните граници на мигранти на територията на Република България и на територията на Република Гърция в нарушение на закона и без разрешение на надлежните органи на властта. Във връзка с конкретна група мигранти, чието придвижване в рамките на Република Гърция трябвало да подпомогнат през месец септември 2018 г., подсъдимите Г. и П. решили да се сдобият с подходящо превозно средство (бус), с което да бъде осъществен незабелязаният превоз на тези лица. Доколкото същите искали да прикрият самоличността си, решили вместо да купуват такова превозно средство, да го наемат и използват за посочената цел, след което да го върнат на собственика 3 му. Тъй като нито един от тях не разполагал с валидно СУМПС и право да управлява моторни превозни средства, подс. Н. П. се свързал със свой познат св. Н. М.. На организирана от подс. П. среща, подс. Г. и св. М. се запознали, като подс. Г. предложил на св. М. да му предоставят превозно средство, с което св. М. да премине на територията на Република Гърция, където да извърши превоз на мигранти - да ги закара до пристанище, откъдето те да пътуват за Италия. За тази услуга на св. М. било предложено възнаграждение и последният се съгласил, както да осъществи превоза, така и неговите данни да бъдат вписани при бъдещо подписване на договор за наем, тъй като наемател на МПС-то следвало да бъде лице с валидно СУМПС и право да управлява МПС.

В изпълнение на взетото решение и след като обсъдили различни варианти, подсъдимите Г. и П. попаднали на публикувана в интернет обява от св. Й. М.. Последният бил собственик на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ****, рама № WF0LXXGBVLXP85327, който отдавал за временно възмездно ползване на 4 различни лица. Подсъдимите Г. и П. били наясно, че превозното средство, което им трябвало, нямало да им бъде предоставено в случай, че собственикът узнае за какво точно възнамеряват да ползват автомобила или пък ако не използват като претекст за наемането правдоподобна причина. Поради това, те решили да кажат на собственика на товарния автомобил, че спешно се нуждаят да наемат за временно възмездно ползване описания в обявата товарен автомобил, като заявят, че същият ще бъде управляван в границите на Република България и ще бъде ползван за транспортиране на грозде от района на с. Виноградец, област Пазарджик. Тъй като това не отговаряло на истината, подсъдимите Г. и П. решили да не предоставят имената и личните си данни на собственика на автомобила, както и да използват СИМ карти, които не били регистрирани на тяхно име.

Преди обяд на 16.09.2018 г. подс. П. Г. се обадил по телефона на св. Й. М. и му заявил, че се интересува от публикуваната от него обява за отдаване под наем на товарен автомобил. В рамките на телефонния разговор, подс. Г. заявил на св. Й. М., че спешно се нуждаят да наемат за временно възмездно ползване собствения на св. М. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг.

№ ****, рама № WF0LXXGBVLXP85327. Тъй като съобщеното в хода на разговора му се сторило достоверно, св. М. се съгласил помежду им да бъде проведена среща на адрес гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „Оралица“ № 28, където се намирал товарният автомобил.

Около 17:00 часа 16.09.2018 г. на горепосочения адрес била проведена среща между св. Й. М., подсъдимите П. Г. и Н. П. и св. Н. М.. В проведен помежду им разговор, подсъдимият Г. заявил на св. Й. М., че искат да наемат буса за временно възмездно ползване за превоз на грозде от с. Виноградец, като при изготвяне на писмения договор за наем следвало да бъдат вписани данните на св. М., тъй като именно той щял да управлява превозното средство. Свидетелят М. взел личната карта на св. М., видял, че последният е с регистриран в гр. Пазарджик адрес, както и снимката отговаря на явилото се 4 пред него лице, поради което не се усъмнил в заявеното му от подсъдимия П.

Г.. Доколкото за св. М. било важно превозното му средство да не бъде ползвано за извършване на незаконни или опасни дейности, да не бъде увреждано и да не бъде управлявано в чужбина, създаденото у него заблуждение било решаващо, за да вземе решение фактически да го предостави за ползване.

Мотивиран от така създадената от подсъдимия Г. невярна представа относно целта за ползване на автомобила, на същата дата и място св. Й. М. предоставил на подсъдимите Г. и П. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ****, рама № WF0LXXGBVLXP85327. Макар в съставения договор за наем да били посочени данните на св. Н. М., пострадалият М. бил наясно, че той ще бъде само шофьор, а действителните наематели и лицата, на които 5 предоставя собствената си вещ, са именно подсъдимите П. и Г., с последния от които водил преговори и постигнал устни договорки.

След подписване на договора и предоставяне на превозното средство, св.

Н. М. се качил на шофьорското място, а подсъдимите П. и Г. - на седалките до него отпред, и тримата потеглили. Впоследствие подс. Г. инструктирал св. М. да премине границата на страната през ГКПП-Кулата и му посочил какви действия следва да предприеме на територията на Република Гърция. Още същата вечер, около 21:00 часа, последният направил опит да премине границата, докато управлявал горепосочения товарен автомобил. Тъй като по отношение на св. М. имало наложена забрана за напускане на страната, при извършена гранична проверка не било допуснато преминаването му и му бил съставен протокол за полицейско предупреждение. Свидетелят М. съобщил за този развой на събитията на подс. Г., който се обадил на свой познат - св. И.К., с молба да му извърши услуга, като премине границата на страната с товарния автомобил. Тъй като живеел в близост, св. К. се съгласил, пристигнал на пропускателния пункт, качил се в гореописания товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ****, преминал границата с него, след което го оставил на паркинг на територията на Република Гърция, който е в близост до пропускателния пункт.