Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 15.03.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 129/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
15.03.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.108 · Закон за горите
  • чл.109 · Закон за горите
  • чл.257 ал.1 т.1 · Закон за горите
  • чл.50 ал.9 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл.53 ал.2 т.5 и т.6 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл.53 ал.2 т.5 и т.6 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200129 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 544/12.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.50 ал.9 и чл.53 ал.2 т.5 и т.6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради неправилно установена от актосъставителя, респ. не отразена надлежно фактическа обстановка в АУАН – не било посочено ново изграденият път с каква дължина и ширина е.

Претендират се и разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по казуса.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 08.06.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 211/28.04.2021 г., с която е утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0615541, с очакван добив на 53.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида благун, габър, мъждрян и цер, от отдел 174 ”м”, имот кад. № *** /собственост на ФЛ/ в землището на с. С., общ. Ч., като ФЛ – собственик било предоставило на друго ФЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 11.06.2021 г. до 31.08.2021 г ., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.

На 28.07.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, Б. Б. издал Протокол № 0597608 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0615541/08.06.21 г., като в него отразил действително отсечената дървесина /24,75 пр.куб.м./, липсата на единични не отсечени маркирани дървета и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относним към спора по делото/.

На 08.07.2021 г. свидетелите Д. В. – горски инспектор при РДГБерковица и Ал. П. – ст. експерт в РДГ-Берковица, в присъствието на лицето, получило позволителното за сеч – П. Т. И., извършили проверка на място в горския имот и в ел. система на ИАГ /“Елица“/ във връзка с издаденото позволително от Б. на 08.06.2021 г. и цялостното ползване на дървесина по ГСП № 211/28.04.21 г. Така констатирали, че програмата позволявала добива на 45 куб.м. дървесина. Сечта била провеждана , но под формата на просеки, които не били отразени от една страна в Технологичния план на сечището, а и върху рязаните по продължение на просеките дърветата / в долната им, оставаща на място част/ не била положена боя от маркиращия лесовъд – Б. Б., като траен знак на терена за образувана просека. В. и П. приели, че с това поведение – липсата на траен знак върху корена на отрязаните дървета, и не 2 отразяването на нови просеки в плана на сечището, Б. е нарушил изискванията на чл.50 ал.9 и чл.53 ал.2 т.5 и 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол № 144684/ 08.07.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от Наредба-та.

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 13.07.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 544 от същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ в периода 08.06-08.07.2021 г. , в землището на с. С.

, общ. Ч., обл.В., отдел 174 „м“, имот кад. № ***, като лице, упражняващо лесовъдска практика е извършил маркиране на корен на дърва в посочения имот, но не е отразил на терена с траен знак на оставащите на корен дървета при образуваните нови просеки, като същите не са и описани в Тенхол. план“ . В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.50 ал.9 и чл.53 ал.2 т.5 и 6 от Наредба за сечите в горите. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол – Ал. П.. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал друг свидетел – посочен с три имена и длъжност – също служител на РДГ-Берковица / И. Бл.

И./.

На 12.08.2021 г. въз основа на акт № 544/13.07.2021 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 544/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по причини, различни от сочените от жалбоподателя.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0615541/08.06.21г. ,издадено от Б. Б., намиращо се в 3 землището на с. С. общ. Ч., обл.В. и собственост на ФЛ, е имало съставен Технологичен план, одобрен от Б. на 04.06.2021 г.

Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. В. и П., а също така писмените доказателства - представени с админ. наказателната и депозирани по-късно – в с.з. – Технологичен план за сечището по позволително за сеч № 0615541/08.06.21г. , издадено от Б. Б. .От тези доказателства за съда се изяснява, че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд, издавайки позволително за сеч № 0615541/08.06.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. Средогрив, обл.Видин, след това, при провеждане на сечта не е изпълнил две свои задължения, в посоченото си погоре качество, вменени му с Наредбата засечите в горите. От една страна / доказано от свидетелските показания / не е отбелязал с боя / обичаен траен знак / пъните на отрязаните при сечта дървета, рязани по необходимост за оформяне на „просеки“ за извозване на другите добити дървета, и от друга страна не е отразил така оформените нови просеки при сечта в документацията за сечището – в Технологичния план, съставен от самия него / заявено както от свидетелите, но и видно от самия план – в него липсват нанесени с посочения в легендата знак – една зигзагообразна линия, предвидени просеки, няма ги и в текстовата част - т.7 към ІІІ. Технологични указания на плана/. Правилно актосъставителят е квалифицирал незаконосъобразното поведение на Б., като нарушаване на точно посочени разпоредби от Наредбата – чл.50 ал.9 и чл.53 ал.2 т.5 и т.5 от същата.

При издаването на НП обаче, съдът констатира допуснато едно много съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ от АНО, което налага отмяната на постановлението на това само, самостоятелно, основание.

Съдът установи, че на нарушителя на практика текстово и цифром с АУАН са приписани като извършени две отделни админ. нарушения, изразени в бездействия – не поставяне на знак върху отрязани дървета на терен и не отбелязване в документ / технол. план / на настъпила промяна в плана – формиране на нови, не фигуриращи до този момент в него просеки. И правилно до този момент /издаване на АУАН/ тези деятелности /осъществявани чрез пасивно поведение/ са квалифицирани като две отделни противоправни прояви, респ. толкова отделни, самостоятелни и различни 4 нарушения. Порок обаче, е допуснат при издаването на НП – наложената санкция „глоба“ е една единствена и не е ясно за кое от двете нарушения е сторено това, респ. за кое не би могла да бъде търсена допълнително отговорност на жалбоподателя / преклудирана/ , или пък АНО е решил да не търси такава – но без да се произнася изрично. Съдът счита, че това е съществено нарушаване на процедурата по санкционирането на извършителя, тъй като не е ясно при това положение / нито за нарушителя, нито за съда/ – за кое от двете му деяния той е наказан, и как да организира провинилият се защитата си, тъй като не е може да разбере срещу какво / т.е. срещу кое от двете деяния/ обвинение следва да стори това. Съгласно принципите на админ. наказателната отговорност – ЗАНН, за всяко едно нарушение се определя и търпи отделно наказание / ако разбира се АНО прецени , че ще търси отговорност за всяко нарушение/.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова - следва да бъде отменено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 544/12.08.2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул.

„С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.50 ал.9 и 5 чл.53 ал.2 т.5 и т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6