Решение № 4339 от 15.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110213023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на *** против наказателно постановление № 17/23.09.2022 г., издадено от изп. директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ и на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г.

Постановлението е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за процесуални нарушения: непрецизно описание; непълно описание на неизпълненото задължение. Моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Изразява становище за законосъобразност и правилност на атакувания акт.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.

1

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати нарушения на материалния закон (коректно цитирано и в самата жалба), които са от категорията на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

На първо място, коректно се сочи в жалбата, че описанието на нарушението е със степен на конкретизация, непокриваща минималните процесуални стандарти за организиране на адекватна защита. Контролните органи са извършили недопустимо смесване на два вида документи: заявление за издаване на гаранция и заявление за издаване и прехвърляне на гаранция, като в текста на атакуваното наказателно постановление двата документа са посочени в условията на алтернативност, т. е. самият наказващ орган не е формулирал ясна обвинителна теза – неподаването на кой вид заявление е инкриминирал. Липсата на подобно твърдение, според настоящия съдебен състав, не позволява организиране на адекватна защита, както и провеждане на надлежен съдебен контрол.

На следващо по ред, но не и по важност място, като кумулативно нарушени се сочат разпоредбите на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ и на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г. От една страна, доколкото цифровата квалификация е формулирана не чрез привръзка между тях, а посредством кумулативност „… и …“, актуален е въпросът за приложимостта на чл. 18 ЗАНН и за налагане на една санкция за две нарушения, което нееднокатно касационната инстанция (напр. Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в) е коментирала, в контекста на съществените процесуални нарушения. Нещо повече – две цитирани норми имат своите допирни точки, но само частично: първата касае задължението за подаване на заявление за издаване на гаранции за произход, а втората регламентира срока за това.

В този смисъл, основателно би било да се постави въпросът – в какво се твърди да се състои противоправното бездействие на производителя: в неподаване на заявление изобщо или в неподаването му в срок (в зависимост от забавата, по този начин жалбоподателят би бил лишен и от възможността да направи възражение за маловажност).

По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно – постановено, при нарушение на процесуалния закон и като такова подлежи на отмяна.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото, обаче, по делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна помощ и доказателства за заплатен адвокатски хонорар, произнасяне в тази насока не се дължи.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17/23.09.2022 г., издадено от изп. директор на АУЕР, с което, на основание чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ, на *** била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ и на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-161117/14.10.2011 г.

2

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3