Определение № 90 от 15.08.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Асеновград, 15.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20255310200431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от В. Л. А. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.06.2025 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 656/2024 г. по описа на РУ– Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно липсата на съставомерно деяние. В жалбата се съдържа конкретен петитум обективиращ искане за отмяна на постановлението и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на действията по разследването със задължителни указания по прилагането на закона.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e основателна.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

В атакуваното постановление, прокурорът е приел, че не е осъществен съставът на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като не е наЛ. оспорено от другиго материално право, по което да е съществувал правен спор, който да предхожда процесните събития. Отделно от това е приел, че спорът е между лица, които имат право да ползват имота.

Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Асеновград е незаконосъобразен и неправилен, тъй като от една страна е 1 направен при непълнота на доказателствата, без да са установени всички относими към предмета на доказване факти и от друга страна при непълен анализ на събраните до момента доказателства.

С разпоредбите на чл. 323 от НК законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на Л.то, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Във всички случаи обаче, самоволно осъщественото право следва да е такова със съответно правно значение. По случая в резултат на реализираните прехвърлителни сделки се е стигнало до ситуация, при която процесният имот в гр. Бачково на ул. „Червената скала“ № 18 първоначално е станал собственост на свидетеля Л.А. и съпругата му, в последствие те са го дарили на своите деца. Още с първоначалния нотариален акт обаче прехвърлителят свидетелката В. А. си е запазила пожизнено право да ползва имота, което е вписано като изрична клауза в нотариалния акт. По този начин върху недвижимия имот е учредена тежест, която тежи върху имота и при последващите прехвърляния. При тази клауза, купувачите Л.А. и съпругата му на практика са придобили голата собственост, но без право на ползване на имота, което е ограничено при условията на горната клауза. Респективно при последващото дарение тежестта върху имота състояща се в запазено право на ползване от свидетелката В. А. е продължавала да съществува. Без значение от юридическа страна е дали те са си запазили такова право в нотариалния акт.

При тази правна ситуация съвместно ползване на имота е възможно, но само при взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие или при спор за право на ползване на имота има само титуляра на правото и съвместното упражняване на ползването е невъзможно. Ето защо е неправилна е констатацията на прокурора, че спорът е между лица, всяко от които има право на ползване върху имота. При тази постановка в юридически аспект ползувател на имота е единствено свидетелката В. А.. Респективно свидетелят Л.А. юридически не е титуляр на правото на ползване на имота и той може да го ползва едва след като правото на титуляра се погаси, за което възможната хипотеза в случая е само при смърт на титуляра.

Констатирането на тази правна ситуация обаче само по себе си не е достатъчно за преценката за наличие на съставомерно деяние, тъй като независимо от юридическото титулярство на правото е възможно да е било наЛ. фактическо, различно от юридическото установено фактическо положение по отношение на правото на ползване. В теоретичен аспект, следва да се има в предвид, че престъплението самоуправство по чл. 323 ал.1 от НК е конструирано, като един сложен фактически състав поради съдържанието на множество възможни и взаимно изключващи се хипотези по отношение на оспорваното и самоволно осъществено от дееца право и действително в практически аспект е сравнително сложно на първо място да се установи, кое е спорното право и кой е неговият титуляр, за да са възможни и следващите изводи относно наличието на останалите обективни и субективни признаци от състава на престъплението. В основата на тази аналитична и доказателствена дейност стои установяването на главния факт, а именно наЛ. ли е едностранна и самоволна промяна, не по установения от закона ред на определено 2 фактическо положение свързано със упражняването на това право от спорещите субекти и какви са били неговите конкретни характеристики.

В тази насока съдът намира, че въпреки, че са разпитани като свидетели основните спорещи страни – В. А. и двамата и синове Л.А. и Д.А., не са установени основните факти, които са необходими за преценката на съставомерно деяние, а по отношение на главния факт са наЛ. и съществени противоречия между твърденията на В. А. и Л.А. Апостолов. Това налага извършването на допълнителни следствени действия, при които следва да бъдат установени следните обстоятелства:

1. Кой фактически е ползвал имота от прехвърлянето му през 2002 г. до дата 06.06.2024 г., когато се твърди от А., че за първи път е било ограничено правото й да влезе в къщата. Живял ли е някой постоянно в имота и ползвал ли го е преимуществено до този момент и на какво основание е ставало това.

Имало ли е установено фактическо положение по отношение на ползването на имота и имало ли е съгласие на страните по отношение на ползването до този момент. Имало ли е фактическа уговорка за съвместно ползване. Имало ли е съгласие от страна на В. А., която е била със запазено право на ползване и сина и Л.А. и семейството му също да ползват имота до този момент. Кога е извършена подмяна на бравите от свидетеля Л.А. преди посочената дата и с каква цел е сторено това. Уведомил ли е за това свое действие ползувателя.

2. След 06.06.2024 г., когато е поставен СОТ в имота от В. А. и е възстановен достъпа и, свидетелят Л.А. /или друго Л. /, сменял ли е отново бравите на вратите и извършвал ли е действия, с които да ограничи достъпа и респективно ползването на имота от В. А.. Кога и с какви конкретни действия е станало това. Довели ли са действията на свидетеля Л.А. до промяна на съществуващо фактическо положение, свързано с възможността на свидетелката В. А. да ползва имота си. Уведомена ли е била В. А..

3. Ограничена ли е била окончателно възможността на В. А. да ползва имота, по какъв начин и от кой момент е станало това.

Горните факти следва да се установят чрез събирането на допълнителни гласни доказателства, като се проведе допълнителен детайлен разпит на свидетелите В. А., Л.А. и Д.А. за горните обстоятелства, като при необходимост бъдат извършени и съответните очни ставки. По възможност да се установят и разпитат и други свидетели, на които горните факти са били известни и могат да дадат относими показания, като всички тези действия касаещи тактиката на разследване относно тяхната конкретика са от компетентността на наблюдаващия прокурор и разследващите органи.

Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че постановлението за прекратяване следва да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТО-Асеновград за събиране на горните доказателства, след което да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор, която да включва и преценката за немаловажност на случая, като задължителен елемент за обективна съставомерност на деянието.

Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.06.2025 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 656/2024 г. по описа на РУ– Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, и на жалбоподателката В. Л. А. на посочения в жалбата съдебен адрес.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4