Решение № 101 от 12.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Търговско дело № 20224100900107 по описа за 2022 година

Предявени са иск с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, инцидентен иск по чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите и евентуален с иск по чл. 61, ал. 1, предложение последно, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна - излага в исковата си молба, че с договор от 12.03.2018 година ответникът му възложил да изгради на фаза груб строеж жилищна сграда в гр. Варна, съгласно приложение № 1 към договора.

Ответникът не подписал протокол за приемане на извършени строителномонтажни работи от декември, 2019 година, не заплатил стойността им. Не заплатил и извършени извън договора, но изрично възложени, строителни работи. Ищецът претендира присъждане на 16 200 лв., стойност на строитените работи по протокола, посочен по-горе, законна лихва върху вземането, сумата от 4 347 лв., мораторна лихва върху стойността на строителните работи за времето от 30.12.2019 година до предявяване на иска, сумата от 36 465 лв., стойност на допълнително възложени от ответника строителни работи, ведно със законна лихва и разноски. В отношение на евентуалност – ако допълнителни строителни работи ответникът не е възлагал, сумата от 36 465 лв. се претендира като стойност, с която ответникът се е обогатил в резултат на извършени от ищеца необходими за строежа работи.

По повод на оспорванията на ответника ищецът е предяви инцидентен иск за съществуване на правоотношението, произтичащо от договора за строителство.

Ответната страна – „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново – оспорва исковете, отричайки да е сключвал договор с ищеца. Договор за строителство сключил с дружество, 1 чието фирмено наименование е „МГА БИЛД“. В отношение на евентуалност – ако страна по договора е ищецът, позовава се на просрочие: строителните работи следвало да се извършат в тридесетдневен срок от сключване на договора и неспазването на този срок водело до прекратяването му. Отрича на ищеца да са възлагани допълнителни строителни работи. Ако има нещо допълнително направено, то било поправка на некачествено изпълнено строителство. Работата по цитирания в исковата молба протокол не била приета, щото да се дължи плащане. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

„СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново възложил на „МГА БИЛД“-ЕООД, гр.

Варна, булстат 200021612, да изгради жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр.

Варна, в рамките на тридесет дни от подписване на договора – договор от 12.03.2018 година. Ищецът е фактурирал, а ответникът – приел строителни работи на различни стойности от май, 2018 година насетне – приложените на лист 10 и следващите от преписката по делото фактури и протоколи за приемане на строително-монтажни работи за обект жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна.

През декември ищецът е фактурирал строителни работи за същия обект на стойност 16 200 лв., но протокола за приемането им ответникът не е подписал. Самата фактура е осчетоводил в търговските си книги и ползвал за упражняване право на данъчен кредит – приетата от съда и неоспорена от страните икономическа експертиза.

Фактите налагат извод за основателност на инцидентния иск, на иска за сумата от 16 200 лв.и за неоснователност на останалите претенции. Съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.

По делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за строителство, изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД с предмет изграждането на жилищна сграда в гр. Варна срещу възнаграждение.

В качеството си на изпълнител, ищецът е изградил сградата в груб строеж и е представил на ответника-поръчващ протокол от 27.12.2019 година с видове и стойности на строителните работи. Ответникът не е подписал протокола, но е осчетоводил издадената въз основа на него фактура и я използвал за данъчни цели. Това показва приемане на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, защото ползването на процесната стойност от 16 200 лв. за упражняване право на данъчен кредит е както логически, така и юридически несъвместимо с отказ да се приеме извършеното по договора за изработка. Според чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа. Щом е ползвал фактурата в отношенията си с данъчните власти, той е приел извършеното, тъй като без това приемане не би имал основание за плащане, а значи – и за приспадане на начисления по фактурата данък добавена стойност. Изложеното сочи точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД изпълнение 2 на договорните задължения на ищеца и го легитимира като изправна по спора страна.

В качеството си на поръчващ по смисъла на чл. 258 от ЗЗД ответникът е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД по причина, за която отговаря. Налице са предпоставките по чл. 79, ал. 1, предложение първо, от ЗЗД за ангажиране на отговорността му с присъждане на исковата сума.

Доводите на ответника са неоснователни.

Тезата, че договорът е сключен с трето лице, а не с ищеца, противоречи на удостоверението от партидата на ищеца в търговския регистър, недвусмисено сочещ съвпадение между вписания в договора ЕИК и този, с който ищецът е вписан в регистъра.

Ако страна по процесния договор е друго лице, не е ясно защо ответникът е приемал и подписвал без забележки протоколите за строителни работи през 2018 и 2019 година и е плащал издадените на това основание фактури.

Протоколите са подписани от двете страни и касаят обекта по договора за строителство от март, 2018 година. Правното значение на въпросните подписи се състои в приемане на извършената работа и в продължаване срока на договора, защото предвидената в чл. 26 от съглашението писмена форма за изменение на договора в частта за срока се явява спазена. Затова първоначалният тридесетдневен срок е отпаднал с подписването на първия протокол за строителни работи и има саниращо спрямо възникналото правоотношение действие.

Икономическата експертиза установява вземането за възнаграждение и за мораторна лихва в търсения размер. Ответникът е в забава в плащането на сумата по протокола от декември, 2019 година от приемането на извършените работи насетне.

Вземането по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД законът урежда като безсрочно, а значи – дължимо с възникването му – чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

Правото на обезщетение за вреди от забава следва от безспорната по делото липса на плащане на сумата от 16 200 лв. и обстоятелството, че това обезщетение се търси в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД. Текстът на закона освобождава страната да доказва вреди от забава, когато ги претендира на стойност законна лихва. Така исковете за 16 200 лв. и за 4 347 лв. са доказани и основателни в търсения размер. Следва да се уважат според заявеното.

Искът за сумата от 36 465 лв. е недоказан и следва да бъде отхвърлен както на основанието допълнително възлагане, така и на основанието водене на чужда работа без натоварване по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

Голословно е ищцовото твърдение ответникът да му е възложил допълнителни строителни работи. Доказателства в тази насока не се събраха. Това прави пресмятанията и заключенията на изслушаните по делото две технически експертизи хипотетични и негодни сами по семе си да установят възлагане и изпълнение на възлагането. Искът е недоказан и подлежи на отхвърляне на това основание.

Макар ищецът да говори за неоснователно обогатяване по евентуалния иск за 3 сумата от 36 465 лв., съдът приема, че правното му основание е в нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, защото наред с липсата на възлагане по евентуалната си претенция ищецът твърди да е извършил необходими и полезни за строежа работи, които ползват ответното дружество – работата е била предприета и е била уместно управлявана в чужд интерес по смисъла на чл.

61, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е недоказан. По делото липсват доказателства ищецът да е извършил описаните в исковата молба като допълнителни строителни работи, спорна е тяхната полезност. В експертизата на вещото лице В. С. някои от строителните работи са остойностявани без оглед на това дали са извършени, а самата експертиза не е категорична по въпроса.

Изходът на спора и правилото на чл.78 от ГПК сочат, че страните имат право на разноски, съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената, част от исковете. При разходи от 11 997,50 лв. ищецът има право на 4 323,87 лв. Ответникът е доказал разноски в размер на 5 100 лв. От тях следва да му се присъдят 3 262 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Приема за установено по реда на чл. 212 от ГПК спрямо „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 104619481, от една страна, и "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, ЕИК:

200021612, от друга, че страните са в правоотношение, произтичащо от договор с дата на сключване 12.03.2018 година, по силата на който „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, възлага, а "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, приема да изгради обект - жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, срещу възнаграждение, договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 104619481, да заплати на "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, ЕИК: 200021612, сумата от 16 200 (шестнадесет хиляди и двеста лева) лв., част от възнаграждението по договор от 12.03.2018 година, за която е издадена фактура № 826 от 27.12.2019 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху тази сума, считано от 19.08.2022 година до окончателното й заплащане, сумата от 4 347 (четири хиляди триста четиридесет и седем лева) лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на горното вземане в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 16 200 лв. за времето от 30.12.2019 година до 19.08.2022 година, на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 4 323,87 (четири хиляди триста двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

4

Отхвърля предявения от "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, ЕИК: 200021612, против „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 104619481, иск, с който на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 36 465 (тридесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и пет лева) лв., възнаграждение за допълнителни строителни работи, извършени в жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, претендирана със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 19.08.2022 година насетне, като недоказан.

Отхвърля предявения от "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, ЕИК: 200021612, против „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 104619481, иск, с който на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 61, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 36 465 (тридесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и пет лева) лв., стойност на необходими строителни работи, твърдяни да са извършени в жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, без възлагане, претендирана със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 19.08.2022 година насетне, като недоказан.

Осъжда "МГЛ БИЛД"-ЕООД, гр. Варна, ЕИК: 200021612, да заплати на „СПАСОВ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 104619481, сумата от 3 262 (три хиляди двеста шестдесет и два лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.