Решение № 226 от 22.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500321 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Ц.

И. А. II“ № 20 А, против С. Ж. Ж., ЕГН ********** от гр. В., ***, ет. 5, ап. 1.

С исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен недвижим имот.

С Решение № 94/ 05. 03.2024г. и Допълнително решение № 154/17. 04. 2024г. на районен съд Велинград , постановени по гр. д. № 910/2023г. по описа на същия съд , предявения иск е уважен частично. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби и от двете страни в първоинстанционното производство , подадени чрез пълномощниците на страните.Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваните части ,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се уважи, съответно се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от страните . В отговорите се оспорват въззивните жалби. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила, съответно да се отхвърли в обжалваните части .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното 1 решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса.

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

П о допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .

Районен съд Велинград е сезиран с осъдителен иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС , за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен имот .

Фактическият състав на правната норма е следния :

1/ Да съществува съсобственост между страните върху общата вещ;

2/Съсобствената вещ да се полза само от един от съсобствениците( лично ползване ). 3/Ползването може да бъде пряко или непряко , при хипотезите посочени в ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС , а именно :

-пряко и непосредствено служене с вещта ( ползване на вещта ) от съсобственика или от член на неговото семейство, без да се зачитат правата на другия съсобтвеник;

- съсобственика или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с вещта, но недопуска другия съсобственик да ползва вещта според правата и според предназначението на вещта;

-вещта се ползва от трето за съсобствеността лице ( самостоятелно или общо с ползващия съсобственик) по договорка между третото лице и ползващия съсобственик;

4/ Неползващият съсобственик да е отправил писмено искане до ползващия съсобственик да си служи с общата вещ( да ползва общата вещ) според правата и според предназначението на вещта ;

5/Въпреки отправеното съсобственик; искане ползването на цялата вещ да продължава от другия

6/Неползващият съсобственик да е отправил писмено искане до ползващия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на цялата вещ ;

7/ Писменото искане за заплащане на обезщетение да е достигнало до знанието на ползващия съсобственик.

8/ След получаване на писменото искане за заплащане на обезщетение съсобственика-ползвател на общата вещ изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата 5-годишна погасителна давност.

9 / Веднъж отправено писменото искане се простира неограничено във времето ,докато трае 2 съсобствеността или се прекрати ползването .

10/Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение ,при съобразяване правата на неползващия съсобственик.

11/Обезщетението се дължи само за времето ,през което съсобственика е лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно правата си ;

1 2 / Обезщетение не се дължи , когато съсобственика неоправдано отказва да приеме ползването на общата вещ , съобразно правата му или му е дадена възможността да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик. В този случай няма лишаване от ползване , а нежелание да се ползва общата вещ ;

13/ При преценка основателността на иска съдът следва да съобрази и обстоятелството дали съсобствениците не са разпределили ползването при хипотезите на чл. 32 от ЗС.

По иска за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.

Исковата претенция е частично основателна .

Фактическа страна на правния спор.

Ищецът и ответницата са съсобственици при равни дялове от по ½ ид. част на самостоятелен обект в сграда и идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД -181214/06.06.2018 г на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, брой на нива - 1, с застроена площ от 55.30 кв. м., ведно с прилежащите общи части на сградата и таванско помещение с площ от 62 кв. м, находящ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота в гр. В., ***, ет. 6, ап. 1 .Съсобствеността са придобили през 2006г. чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №187/07.08.2006 г.

През 2007г. страните заживели на семейни начала в придобития имот, който станал и семейното им жилище. От фактическото им съжителство на 03.03.2008г. е родено детето Ж. М. Б.а.

През 2022 г. отношенията между ищцата и ответника се влошили. Със Заповед за незабавна защита № 7/06.06.2022г. по гр. д. 495/2022 г. на Районен съд-В. по отношение на ответницата С.

Ж. са предоставени мерки за закрила по ЗЗДН. На основания чл.18 във вр. чл. 5 ал. 1 т. 2 ЗЗДН ищецът Д. Б. е отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. В., ***, ет. 5, ап. 11, до издаването на заповед за защита или отказа на съда.

С решение № 225/13.09.2022г. по гр. д. 495/2022г. на Районен съд-Велинград е издадена Заповед за защита № 4/14.09.2022г., с която Д. Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН е отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Велинград, за срок от една година, т. е. до 14.09.2023г.

Общото отстраняване от семейното жилище е за времето от 06. 06. 2022г. до 14. 09. 2023г.-за 1 година и 3 месеца.

По гр. д. № 1023/2022г. на РС Велинград, образувано по иск с правно основание чл. 127, ал.

2 СК от С. Ж. Ж. против Д. С. Б., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните непълнолетно дете Ж. М. Б.а, са постановени привременни мерки, с които упражняването на родителските права по отношение непълнолетното дете е предоставено на майката С. Ж.. Постановено е местоживеенето на детето да е при майката, на адреса в гр. В., ***, ет. 5, ап. 11.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели Р. Р. и К. Й., че в началото на месец юни 2022г., ищецът се е изнесъл от жилището, в което съжителствал с ответницата, тъй като в отношенията им започнали проблеми. Оттогава страните не живеят заедно. В имота останали ответницата, заедно с непълнолетната им дъщеря, която продължила да се отглежда от майката.

Понастоящем двете продължават да живеят там.

С Нотариална покана от 11.07.2022г. от Д. Б. е поканил ответницата С. Ж. да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 408 лв. за периода от 06.06.2022г. до 11.07.2022г., както и сумата в размер на 350 лв. месечно за бъдещ период. Поканата е връчена на С. Ж. на 14.07.2022г.

3

Правни изводи .

Въззивната инстанция счита ,че в настоящия казус изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 31 ал. 2 от ЗС.

Установено е по делото ,че страните са съсобственици, при равни дялове от по ½ ид. ч., на процесния имот ,който е тяхно семейно жилище. След отстраняването на ищеца имота се ползва изцяло от ответницата Ж., която е останала да живее в него заедно с непълнолетната им дъщеря.

По време на действието на Заповедта за незабавна защита и на Заповедта за защита по ЗЗДН № 4/14.09.2022г.,ищеца е бил лишен на ползването на имота .Имотът се е ползвал само от ответницата и от непълнолетната им дъщеря.