Решение № 1558 от 26.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Варна , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502617 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 2905 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 17285 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна, 51 -ти състав, с което е осъдена да заплати на М. Х. А. , сумата от 1163.82 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за периода от 14.03.2018г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на 81.86 лева и сумата от 420 лева лева, присъдена като дължими разноски в производството.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.

Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се извършва по специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.

Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ 1 е неприложим. Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.

Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, моли да бъде отхвърлен иска по претенцията за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. поради липсваща нормативна уредба за преизчисления на нощен към дневен труд.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.

Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Не е спорно и от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, чев периода от 14.03.2018 г. до 30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна. Същото се потвърждава и от приложената кадрова справка от 28.11.2019 г.. От приетото и неоспорено от страните 2 заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че положените от ищеца за периода от 14.03.2018 г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 155 часа извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя общо в размер на 1163,82, а лихвата за забава върху него за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2019 г. – в размер на 81,86 лв.

От фактическа страна, първоинстнационният съд е изложил приетите за установени факти, които въззивният съд не следва да преповтаря, след като не са спорни между страните. Съществените от тях са – твърдяното и неотричано служебно правоотношение в процесния период, положения труд на смени. Във въззивната жалба, не се оспорва броя на часовете положен труд според заключението на вещото лице, прието като доказателство в първоинстанционното производство, също и начинът на изчисления на размера на възнаграждението.

Спорът пред въззивният съд се заключава във въпроса, основанелна ли е претенцията, при липсата на изрична правна норма, която да задължава работодателя да заплати нощната част от 12 часовата смяна с различна трудова ставка, от вече заплатената.

От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на първоинстнациониня:

При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период 01.09.2016г.–31.08.2019 г. действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, 3 действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1163.82 лева, акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба и претендираното обезщетение за несвоевременно изплащане на главницата.

В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага самостоятелни мотиви.

С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, които съобразно представен списък са в размер на 380 лева.

Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2905 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 17285 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 51 -ти състав.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, да заплати на М. Х. А. , ЕГН **********, сумата от 380 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4