Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5733 от 31.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2673/2021
Вид
Решение № 5733
Подписан
31.03.2024
Състав
ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5733 гр. София, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110102673 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С искова молба от 18.01.2021 г., уточнена с молба 24.03.2021 г., ищецът Х. И. П. е предявил отрицателен установителен иск против „...“ АД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 128,97 лв. по изпълнително дело № ..., образувано по изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на СРС, 33 състав, в която сума се включват както следва: главница в размер на 3,061.05 лв., ведно със законовата лихва от 17.11.2010, която до 6.03.2020 г. е 2,904.78 лв., неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 1,035.29 лв. ; неолихвяема сума за остатък от наказателна лихва в размер на 20.02 лв.; неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение по изп. д. в размер на 300.00 лв.; неолихвяема сума за т. 1, т. 5 и т. 10 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 66.00 лв., неолихвяема сума за т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15.00 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 726.83 лв.

Твърди се, че по отношение на претендираните от ответника суми по посоченото изпълнително дело е изтекла погасителна давност към 8.02.2013 г., съгласно молбата уточнение. Също така се твърди, че по отношение на изпълнителното производство е настъпила перемпция. Сочи се, че ответникът е образувал изпълнително производство - изп. дело № ..., като е представил изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден по гр. д. № 56137/2010 г. по описа на СРС, 33-ти състав, на заявителя „...“ АД, София. Титуляр на изпълнителният лист бил банка и същият е издаден на основание чл. 417 и сл. от ГПК, тоест в право само и единствено на лице от кръга на посочените в закона - само и единствено въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно е всички негови приложения, включително приложимите общи 1 условия. Твърди, че на 8.02.2011 г. е датата на образуване на първото изпълнително производство, въз основа на Заповед за изпълнение от 3.12.2010 г. и изп. лист, издаден на 14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 56137/10 г. на СРС, 33-ти състав, по молба на взискателя ... АД. Производството било образувано при ЧСИ .... На 17.06.2011 г. била връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. На 28.09.2015 г. взискателят внесъл при ЧСИ молба за отмяна на всички извършени до този момент изпълнителни действия.

Действието било извършено след като бил изтекъл двегодишния срок от последното искане за извършване на принудителни действия по производството. На 4.12.2015 г., при наличие на на перемпция, взискателят ...

АД, цедирал вземането си спрямо длъжника Х. П. на трето лице - търговско дружество „...“. На 10.06.2016 г. без законово основание, при прекратено на законово основание изпълнително производство, ЧСИ ... вписал ... като взискател. На 30.11.2017 г. при ЧСИ ... било внесено обявление за цесия на вземането на ... към „...“ АД и е поискано вписване на последното търговско дружество като кредитор по изпълнителното производство. На 17.01.2018 г. това било сторено и е поискано изп. производство да се изпрати на ЧСИ ..., което било сторено на 16.05.2018 г. ЧСИ ... бил с район на действие Окръжен съд София област, което противоречало на закона, посочващ компетентния ЧСИ по местоживеенето на длъжника. На 13.08.2018 г. е поискано изп. производство да се изпрати на ЧСИ ... № .... Било образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ ....

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, допълнен предвид направеното от ищеца уточнение, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално – неоснователен.

Счита, че подадената искова молба е недопустима, поради наличието на забраната на чл. 299 ГПК - непререшаемост на спора. Сочи, че на 18.11.2019 г., е била входирана искова молба в СРС, въз основа на която е било образувано гр.дело 66256/2019г., по описа на 142 състав. Страни по делото били настоящият ответник и ... АД. Предметът на спора и исканията до съда били идентични с предмета на настоящия такъв, като в тази връзка прилага препис от решение № 178915 от 18.08.2020 г. по посоченото дело. Сочи, че вземането на първоначлания кредитор ... спрямо длъжника, ищец по настоящото дело било цедирано, както следва: на ... ... ЕАД с договор за цесия между ... и ... ... ЕАД от дата 04.12.2015г.; на „...“ АД, ЕИК ..., с договор за цесия сключен с ... ... ЕАД от дата 30.11.2017г. Предвид горното, към датата на завеждане на гр. дело № 66256/2019г., кредитор и взискател било дружеството ... АД. В тази връзка счита, че в случая се касае за спор, по който вече е имало заведено гражданско дело, приключило с решение със сила на пресъдено нещо и влязло в законна сила. Излага подробни съображения относно неоснователността на иска, като твърди, че давността е била многократно прекъсвана от извършвани по изпълнителните дела действия от страна на взискателите. Прави се искане да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендират се разноски.

По допустимостта на производството:

По повод повдигнатото от ответника и поддържано в хода на производството възражение за недопустимост на предявения иск, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Установява се, че от ищеца е предявен иск по чл. 439 ГПК с предмет установяване на недължимост на вземанията по изпълнителния лист от 2

14.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на СРС, 33 състав срещу „...“ АД, по който е образувано гр.д. № 66256/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав. Делото пред първоинстанционния съд е приключило с решение от 18.08.2020 г., с което предявеният иск е отхвърлен.

По въззивна жалба на ищеца Х. И. П. е образувано възз. гр. д. № 344/2021 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав. Същото е обявено за решаване, но към датата на последното проведено по настоящото дело открито съдебно заседание не е постановено решение (вж. л. 112 от делото).

Ответникът твърди, че по предмета на настоящия спор между страните ще се формира сила на пресъдено нещо с влизане в сила на крайния съдебен акт по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС.

Изложените от него съображения не могат да бъдат споделени.

Силата на пресъдено нещо по правило има действие само между страните по делото, като са налице изключения от този общ принцип – вж.

Решение № 60081 от 26.07.2021 г. по т. д. № 95 / 2020 г. на ВКС, I т.о., съгласно което разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва срещупоставените страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/.

В случая не е спорно, че ответникът не е конституиран като страна по гр.д. № 66256/2019 г. на Софийски районен съд, което обстоятелство се установява и от преписите от исковата молба, по което е образувано това дело, постановеното от СРС съдебно решение, както и от писмото, изпратено от СГС по искане на настоящия състав.

Действително по твърдения както на ищеца, така и на ответника, последният е частен правоприемник на „...“ АД – дружество, което има качеството ответник по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС. От страните по настоящото дело се твърди ответникът „...“ АД да е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист по силата на договор за цесия, сключен между него и „... ...“ ЕАД, който от своя страна е придобил вземанията по силата на договор за цесия от „...“ АД.

Следва да се наблегне на обстоятелството, че процесуалната легитимация на страните се определя именно от техните твърдения.

По твърдения на страните, а и от представените писмени доказателства, се установява, че договорът за цесия между „... ...“ ЕАД и „...“ АД е от дата 4.12.2015 г. (вж. л. 29 от делото), а договорът за цесия между „... ...“ ЕАД и „...“ АД е от 30.11.2017 г. Т.е. и двете сделки, на които страните се позовават, са сключени преди образуване на гр.д. № 66256/2019 г. на СРС, 142 състав.

Частните правоприемници на страните са обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо само в случай че придобият спорното право, предмет на делото, след предявяване на иска – т.е. при вече висящ процес (вж. чл. 226 ГПК и посоченото по-горе решение на ВКС). При положение, че в настоящия случай и двете страни, конституирани в настоящото производство като ищец и ответник, се позовават на частно правоприемство, настъпило преди завеждане на гр.д. № 66256/2019 г. на СРС, 3

142 състав, съдът намира, че предявеният от ищеца срещу настоящия ответник иск е допустим – ответникът няма да е обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС, 142 състав, доколкото нито е взел участие като страна по това дело, нито е придобил спорното право в течение на това производство, съгласно чл. 226 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК.

В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска не може да бъде свързана със законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.

По този иск в тежест на ответника в конкретния случай е в условията на пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Ищецът основава предявения иск единствено на твърдения за настъпила перемпция по изпълнителното дело № .../2018 г. и изтекла погасителна давност за вземанията.

По делото са приети преписи от изп. дело № ..../2018 г. по описа на ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ, първоначално образувано под № ... по описа на ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ, както и изп.д. № .../2020 г. по описа на ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ. Представени са и писмени доказателства от страните, които се съдържат и в кориците на посочените изпълнителни дела.

Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че срещу ответника в полза на „...“ АД е издаден изпълнителен лист от 14.12.2010 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, за следните суми: 3 061,05 лв., представляваща главница, съгласно извлечение от счетоводните книги по договор за кредит от 25.02.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2010 г. до изплащане на вземането, 1035,29 лв., представляваща договорна лихва за периода 7.01.2009 г . -16.11.2010 г., 148,88 лв., представляваща наказателна лихва за периода 7.01.2009 г. – 16.11.2010 г., както и сумата от 84,89 лв. – разноски по делото за държавна такса и 320,83 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба от 8.02.2011 г. кредиторът „...“ АД е направил искане за образуване на изпълнително дело. С молбата е направено искане за налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника, което да бъде установено от частния съдебен изпълнител след извършване на съответните 4 справки. На основание подадената молба е било образувано изп. дело № .../2011 г. по описа на ЧСИ ....