Решение № 4283 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4283 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100500298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 36354/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, поправено с решение от 29.11.2023 г., „НЕТКРЕДИТ“ ООД- гр. София /ЕИК 201253421/ е осъдено да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на Л. Б. Р. /ЕГН **********/ сумата 216.41 лева, частична претенция от 3 256 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 201903051027510070/ 05.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /29.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.

На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът „Неткредит“ ООД е осъден да заплати на адв. Вл. К. от САК сумата 400 лв.- адвокатски хонорар.

С определение от 29.11.2023 г. /обективирано в решението по чл.247 ГПК/, постановено по реда на чл.248 ГПК, ответникът „Неткредит“ ООД е осъден да заплати на ищеца Л. Б. Р. сумата 350 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „НЕТКРЕДИТ“ ООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Л. Б. Р. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвръдено.

Предявеният от Л. Р. частичен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД е основателен.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства и заключение на съдебно- счетоводна експертиза/ обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, поради настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответника, в резултат на плащането без основание от първия на сумата 216.41 лв. по сключен с „Неткредит“ ООД на 5.03.2019 г. договор за потребителски кредит.

По делото не е спорно, а се и установява въз основа на събраните писмени доказателства, че на 5.03.2019 г. между ищеца Л. Р. и ответника „Неткредит“ ООД бил сключен договор за кредит, по същество договор за паричен заем /чл.240 ЗЗД/, под № 201903051027510070/ 5.03.2019 г., регламентиран от Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./, по силата на който „Неткредит“ ООД предоставило възмездно в заем на ищеца Л. Р. сумата 2 000 лв., а последният се задължил да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва от 40.44 % годишно /при посочен ГПР от 48.84 %/, или общо 2 700 лв., в срок от 18 месеца или до 6.09.2020 г. В клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договора, кореспондиращи на клаузите на т.3.2 и т.3.3 от действащите в ответното дружество Общи условия на договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, е предвидено задължение за представянето на гаранция /банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция/ или обезпечение- чрез поръчителството на двама поръчители, от страна на кредитополучателя, при чието неизпълнение в срок е предвидено заплащането на договорна неустойка от същия в размер на 2 556 лв. /чл.6 от договора/.

Според клаузата на чл.4, ал.3 от процесния договор за заем, в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 700 лева със срок на валидност до 07.09.2020 г. Според клаузата на чл.6 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в ОУ, той дължи на 2 дружеството неустойка в размер на 2 556 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Според клаузите на т.3.2 от Общите условия на ответното дружество, в срок до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Р България; в) двама поръчители. Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът /банка или небанкова финансова институция/ ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от кредито-получателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1, б.„а” и б.

„б” и срокът на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит.

Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредито-получателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията на чл.138 и сл. ЗЗД. Посочени са и изискванията, на които следва да отговарят поръчителите, за да бъдат одобрени от кредитодателя, а именно: да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение; към датата на сключване на договора за потребителски кредит не трябва да имат кредити с повече от 30 дни просрочие. Поръчителите следва да декларират данни, касаещи кредитоспособността им, като дружеството- кредитодател преценява тяхната надеждност и платежоспособност.

Според клаузата на т.3.3 от Общите условия на ответното дружество, в случай, че кредитополучателят не представи на дружеството гаранция по кредита по реда и при условията на т.3.2 и в предвидения срок, той дължи на дружеството неустойка в размер, посочен в договора за потребителски кредит. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по т.3.2.1. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.

Не е спорно по делото, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът Р. е изплатил на ответното дружество преди посочения по- горе краен срок на договора сумата 2 216.41 лв. общо, надвишаваща с 216.41 лв. получената в заем сума от 2 000 лв.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, общата изплатена от ищеца Л. Р. по процесния договор за паричен заем от 5.03.2019 г. сума възлиза на 2 216.41 лева, с която са погасени: 2 000 лева- главница, и 216.41 левадоговорна лихва. Към датата на плащане- 3.07.2019 г. /предхождаща крайния срок на процесния договор/, дължимата съобразно счетоводните записвания на ответника неустойка е в размер на 553.80 лева. Според вещото лице, при включване на сумата за неустойка- в размер на 2 556 лева, ГПР по договора възлиза на общо 332.34 %.

При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд намира заплатената от ищеца Р. сума за възнаградителна лихва за недължима, тъй като се основава на нищожна договорна клауза, въз основа на която не е възникнало валидно 3 задължение за плащането й от същия като кредитополучател по договора. С оглед осигуряване на предвидената в законодателството потребителска защита съдът е длъжен да упражни правомощието си за преценка относно противоречие на процесните вземания със закона или добрите нрави, както и да извърши преценка дали същите се основават на неравноправни клаузи. Когато се касае за договор за потребителски кредит, включен в обхвата на ЗПК, съдът е длъжен служебно да следи за спазване императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК.

Задължението на съда да следи служебно за неравно-правни клаузи в исковото производство произтича пряко от целта и на Директива 93/1 З/ЕИО и Директива 2008/48- да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите, като този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес- съгласно изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК /нова- ДВ, бр.100/ 2019 г., обн. 20.12.2019 г./.

В случая в процесния кредитен договор е предвидено заплащането от ищецакредитополучател на възнаградителна лихва от 40.44 % годишно, както и на посочената по- горе договорна неустойка- в размер на 2 556 лв., водеща до оскъпяване на дълга по кредита и възникване на задължение за връщане на сумата 5 256 лв. общо на кредитодателя.

При констатиране свръхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е икономически обоснована, съдът служебно следва да съобрази и противоречието на тази клауза с добрите нрави, т.е. нищожността на клаузата и дали същата влече нищожност на целия договор /в този смисъл Решение № 125/ 10.10.2018г. по т.д. № 4497/ 2017 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 252/ 21.03.2018 г. по т.д.

№ 951/ 2017 г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД е налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на недопускането на неоправдано имуществено разместване.

В трайно установената практика на ВКС /Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр.д.№ 6295/ 2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 5093/ 2007 г. на ВКС, ГК, II ГО, Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО/ е възприето становището, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл.288 ТЗ/, като за спазването им съдът следи служебно /Тълк. решение № 1/ 2009 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСТК/. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Приема се, че противно на добрите нрави при необезпечени кредити е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва.