Определение № 44319 от 31.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44319 гр. София, 31.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110118477 по описа за 2024 година

Ищецът П. Р. Б. твърди, че на дата 01.02.2023 г. е сключил договор за паричен заем № 4714197 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Било договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 600,00 лева, като видът на вноската е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Сочи се, че в чл. 4, от процесния договор, било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица. Поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че поръчителите следва да отговарят на следните условия:

-да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение;

-нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева;

-да работи по безсрочен трудов договор;

-да не е поръчител;

-да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

Изтъква, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищеца и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4714197, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Сочи, че въз основа на сключения договор за поръчителство – ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 252,45 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Изтъква, че въз основа 1 на горепосочения договор, ищецът е следвало да предостави дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна съгласно договора, е упълномощена от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор, а съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането, с оглед на което, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния кредит.

Поддържа, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ищеца в качеството на заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лева. Сочи, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон, а именно – ЗПК. Твърди, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4714197, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, с оглед на което, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно и от Търговски регистър към АВ.

Изтъква, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит съпоставена с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не предоставя избор за потребителя. Твърди, че така поставените изисквания, които процесната клауза въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер, а именно сумата от 600 лева. Твърди, че е необосновано да се счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица – поръчители, които да отговарят на многобройните изисквания. Сочи, че поставяйки изисквания, които са неизпълними от страна на длъжника, то кредиторът цели да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави – 2 обезпечение от одобрено от заемодателя – „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество, което е и ответник в настоящото производство, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, с оглед на което, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора. Посочва, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Сочи, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Изтъква, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и преценява кои суми точно ще дължи, а в конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора, не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Заявява, че с оглед на предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

Също така счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4714197 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмън“" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Твърди, че в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното.

Изтъква, че съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 /2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. Сочи, че печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Твърди, че в случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Счита, че с оглед на изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на 3 поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. Посочва, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Счита, че сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на близо 42% от сумата по отпуснатия заем и безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Б случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

Смята, че съдът следва да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, алтернативно на клаузата на чл. 4 от него и да се позове на тази нищожност в мотивите на постановения съдебен акт, с оглед на което ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за претендирани при изначална липса на основание суми по договор за поръчителство.

Моли съда да признае за установено в отношенията между страните П. Р. Б. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул/Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4714197 е нищожен.

Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на П. Р. Б. сума в размер на 5 лева, /частичен иск от общо 252,45 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4714197, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното 4 изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД с който заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. Сочи, че в петитума на исковата молба се иска от съда да прогласи нищожността на договор за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, а в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за отношенията между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. Твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД няма материалноправна легитимация по тези въпроси, тъй като дружеството е страна по договор за поръчителство, а не страна по договор за паричен заем.

Моли съда на основание чл. 129, ал. 4 от ГПК да задължи ищеца да отстрани посочената нередовност на исковата молба.

Счита, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора – юридическият факт, съдържанието и субектите на правоотношението. Твърди, че съобразно съдебната практика, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение, поради което моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск.