Решение № 180 от 24.10.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Оряхово, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100244 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Балша“ № 17, ап.1, е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г., сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, евентуален иск по чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 3, ал.2 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 191.10 лв. е нищожна, и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 282.21 лв, представляваща платена без основание в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. по нищожен договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 230.00 лв., платена в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. по нищожна клауза на чл. 3 ал.2 от Договора предвиждаща заплащане на неустойка.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 12.01.2021 г., ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., с който му е предоставена сума в размер на 400.00 лв. с годишен лихвен процент от 40.15%, годишен процент на разходите в размер на 48.44% на 6 месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл.3 ал.1 от Договора за заем, заемодателят е трябвало в срок до пет дни от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечение:

1.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция в полза на Кредитора за общия размер на всички плащания по договора, със срок на валидност-30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

2.

Две физически лица-поръчители, които отговарят на следните условия:да представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение ,като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, 1 сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат-кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад, да е със статус не по-лош от 401 „редовен“, да подпишат договор за поръчителство.

В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн.чл.3 ал.2 от договора, заемополучателят държи неустойка в размер на 191.10 лв., като общо предвидената дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/, възлиза в размер на 637.21 лв.

В ИМ се твърди, че в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 682.21 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК и на връщане е подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 682.21 лв. над главницата от 400.00 лв., в размер на 282.21 лв., е платена без основание.

В случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, се иска прогласяване на клаузата на чл.3 ал.2 от същия, за нищожна и се претендира на връщане на платената по нея сума в размер на 230 лв. подлежи на връщане от ответника.

На следващо място в ИМ се сочи, че процесният договор е нищожен на осн.чл.22, вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 48.44% не отговаря на реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само договорната лихва. В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл.3 ал.2 от Договора, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора. Така неясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в чл.3 ал.1 от договора задължения, заемодателят на осн.чл.3 ал.2 от договора, предварително е предоставил на ищеца погасителен план, в който е предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитетните вноски. Предоставяйки неизпълними изисквания към заемополучателя, кредитодателят си е гарантирал допълнителна печалба, която следва да бъде включена в размера на ГПР.

Сочи се, че ако съдът счете, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото основание, то ищецът твърди, че клаузата на чл. 3 ал.2 от Договора, предвиждащите заплащането на неустойка е нищожна на осн.чл.146 ал.1 от ЗЗП. Счита, че предвидената неустойка в размер на 191.10 лв. е неравноправна на осн.чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение, което изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника. Ищеца счита, че клаузата е нищожна на осн.чл.146 ал.1, вр.чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че искова молба е нередовна, тъй като не е представен процесния договор.В отговора се признава, че между страните има погасено правоотношение.Ответникът оспорва съдържанието на твърдяното правоотношение. Претендират се и направените по делото разноски в т.ч и юр.к. възнаграждение в размер на 266.00 лв.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощникът на ищецът адв.

Р. Н. Р.-АК Пловдив,поддържа предявения иск.

За ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника юр.к.Александър Гюров, прави искане за даване ход на делото, като поддържа подадения писмен отговор.

Претендират се и направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С определението си за насрочване на делото, по искане на ищеца, съдът на осн. чл.190 ГПК, съдът е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да представи сключения между страните Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като му е указал и 2 последиците от неизпълнение на задължението да представи документа.

По делото от страна на ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД не е представил Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като с поведението си същият е създал пречки за събиране на това писмено доказателство посочено от ищеца. Поради което с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, касаещи сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. от страните и съдържанието му, относно които ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, е създал пречки за събиране им.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства – Сеф от 12.01.2021г. и 6 бр. разписки за платени суми от ищеца на ответника по Договор за потребителски кредит № 323958, съдът приема, за безспорно установено по делото, че между „Изи Финанс“ ЕООД и А. С. Л., е сключен Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г., по силата на който му е предадена главница в размер на 400.00 лв., при условия посочени в договора.

От представената по делото преддоговорна информация СЕФ от 12.01.2021 г. към Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. сключен между страните е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 6 месечни вноски, по погасителен план и при падеж на първа вноска 11.02.2021 г. и краен срок 11.07.2021 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.15 %.

Ищецът твърди, че в чл. 3 т. 8 на сключения договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48.44 %. Твърди също, че съгласно погасителния план към договора, към вноската включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, което представлява разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 446.11 лв., той дължи сумата от общо 637.21 лв.

Ищецът твърди също, че в чл.3 ал.1 от Договора за заем, е страните се договорили, че заемателят се задължава в срок до пет дни от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечение:

1.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция в полза на Кредитора за общия размер на всички плащания по договора, със срок на валидност-30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

2.

Две физически лица-поръчители, които отговарят на следните условия:да представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение ,като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат-кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад, да е със статус не по-лош от 401 „редовен“, да подпишат договор за поръчителство.В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн.чл.3 ал.2 от договора, заемополучателят държи неустойка в размер на 191.10 лв.,която се начислява към всяка вноска по кредита, като общо предвидената дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/, е в размер на 637.21 лв.

С определението си за насрочване на делото, по искане на ищеца, съдът на осн. чл.190 ГПК, съдът е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да представи сключения между страните Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като му е указал и последиците от неизпълнение на задължението да представи документа.

Въпреки указанията на съда ответниковото дружество не е изпълнило вмененото му от съда задължение, поради което с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, касаещи сключването на 3 процесния Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. от страните и съдържанието му, относно които ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, е създал пречки за събиране им.

От приетите по делото разписки за платени суми от ищеца на ответника по Договор за потребителски кредит № 323958, че ищецът е заплатил по договора сумата от общо 682.21 лв.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, като приетото заключение на вещото лице, съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ,се установява,че посоченото в ГПР в размер на 48.44% в процесния Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г. сключен между страните е изчислен при включени разходи за главница и договорна лихва. Вещото лице е установило, че ищецът в периода 19.02.2021 г. до 12.08.2021 г. е заплатил на ответника сумата от 682.21лв., с която е погасил задълженията по процесния договор за кредит, а именно главница в размер на 400 лв., договорна лихва от 46.11 лв., неустойка в размер на 191.10 лв. От заключението се установява също, че посоченият в договора ГПР в размер на 48.44% не включва разхода за дължимата по договора неустойка в размер на 191.10 лева съгласно погасителния план за целия период на договора. Вещото лице сочи, че изчислен съгласно Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит, след включване на начислената неустойка е в размер на 463.52%.