Решение № 3789 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3789 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110215110 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332019800/06.08.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на М. Х. К., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на К. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че мястото на нарушението не било ясно посочено. Навеждат се доводи за това, че автомобилът имал вградена hands-free система, както и че телефонният апарат на жалбоподателя е бил свързан с нея. Твърди се още, че фактическата обстановка е неправилно установена, защото реално не било използвано мобилното устройство. В условията на алтернативност се твърди маловажност на нарушението. Иска се отмяната на НП и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният представител на последния също не се явява в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Депозирано е писмено становище, преповтарящо съдържанието на жалбата. Иска се отмяната на издаденото НП 1 и се претендират разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, в което се пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Искат се разноски и е наведено възражение за прекомерност на претенцията за разноски на жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 24.07.2025 г., около 16:45 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“, с рег. № **********, в гр. София, по ул. „Генерал Стефан Тошев“, с посока на движение от ул. „Дойран“ към бул. „Тодор Каблешков“. В непосредствена близост до автомобила на жалбоподателя се движил полицейски автомобил, в който бил екип на ОПП СДВР – Р. Б. и М. К.. Когато преминали покрай автомобила на К. в района на кръстовището на ул. „Генерал Стефан Тошев“ и ул. „Ладога“, полицейските служители забелязали, че той държи в ръка по време на движение мобилния си телефон. Заради това, служителите на ОПП СДВР спрели за проверка водача и му съставили АУАН за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП, защото приели, че използва мобилен телефон по време на движение, без устройство, което да позволи използването му без участието на ръцете му.

По делото е установено, че към момента на спирането му жалбоподателят К. не е водил разговор през мобилното устройство, като от данните от свидетеля К. се установява, че в момента, в който е спрян жалбоподателят, те са си говорили, заедно с детето на К., което било на задната седалка, заедно с К..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332019800/06.08.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на М. Х. К., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на К. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро).

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията 2 на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. Б. и С. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелите са преки очевидци на събитията и техните показания не си противоречат взаимно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“

Съдът намира, че в случая е налице доказаност на деянието, защото от показанията на полицейския служител се установява, че водачът е държал устройството си в ръка докато шофира. Това обстоятелство не се отрича дори в жалбата, нито в самия АУАН, където водачът е посочил, че го е държал в ръка, защото е искал да го включи към зарядно устройство. Няма никакви доказателства, че това устройство е било поставено на ухото на водача, като дори самият полицейски служител изрично посочи, че е видял водача да го държи в ръка, а не на ухото си. Освен това, съдът намира, че са налице доказателства за това, че автомобилът разполага с блутуут система, през която да се провежда комуникацията на мобилното устройство, без водачът да се налага да използва за това ръцете си.

Следва да се отбележи, че понятието „използва“ в нормата чл. 104а от ЗДвП означава всякакъв вид използване, а не непременно провеждане на разговор през устройството. Поради това всякакви действия, включително държането на устройството в ръка представляват нарушение на посочената 3 разпоредба. Въпросът е дали всяко докосване или държане на мобилно устройство има необходимата обществена опасност, за да може деянието да представлява административно нарушение, а не маловажен случай на такова.

Съдебният състав намира, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение, защото обществената опасност на нарушението е много по-ниска от тази на типичните нарушения от този вид. И това е така, защото е доказано, че водачът не е провеждал разговори, които да отнемат продължително вниманието му, а само е искал да свърже устройството към зарядно устройство. Съдът намира, че в случая се касае за формално осъществяване на състава на чл. 104а от ЗДвП, защото вниманието на водача е било насочено към устройството за изключително кратко време и от действията му не са настъпили вреди, както и други общественоопасни последици. В заключение съдът намира, че налагането на наказание, дори в минималния му размер, е несъответно на обществената опасност на нарушението, а нарушителят може да бъде дисциплиниран чрез отправянето на предупреждение, че при повторно маловажно нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При обективирането на последния извод съдебният състав взе предвид и обстоятелството, че от седем години няма данни в картона на водача същият да е извършвал нарушение на ЗДвП.

С оглед отмяната на НП, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съдът намира, че тук следва да бъде уважено възражението на въззиваемата страна за техния прекомерен размер, защото правната сложност на делото е много ниска. Независимо от проведените 6 съдебни заседания, съдът намира, че процесуалният представител не се е явил във всички тях. Поради това, претендираният размер от 500 евро за адвокатско възнаграждение се явява несъответен нито на обема от правни действия, осъществени от защитника, нито на правната сложност на делото, нито на размера на наложеното административно наказание (около 25 евро). Съдът намира, че този размер следва да се редуцира наполовина и да присъди 250 евро на жалбоподателя, представляващи разноски за един адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

(НП) №

25-4332-

019800/06.08.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на М. Х. К., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на К. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Х. К., с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. Х. К., с ЕГН **********, сумата от 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5