Определение № 1004 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 26.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500807 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на „Гранд Къмпани“ ЕООД срещу определение № 43/06.01.2026г. на СГС, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д. № 1064/25г., с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба по чл.64 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.

Сочи, че ищецът е освободен от държавна такса на основание факти и обстоятелства, некореспондиращи с обективната истина. За това е уведомил съда след като на 15.08.2025г. е получил копие от исковата молба.

Дружеството е подало молба, с която е изразило становище за неоснователност на допуснатото освобождаване. С това е целял да се изясни редовността на исковата молба. Поддържа, че между него и ищеца има множество дела, по които той е ангажирал адвокатска защита, а след това държавната такса не е внасяна. На 15.09.2025г. е изтекъл срокът за подаване на отговор. Към този момент няма произнасяне на съда за потвърждаване или отмяна на освобождаването от заплащане на държавна такса от страна на ищеца. Дружеството е подало молба по чл.63 от ГПК, за което има уважителна причина. На 23.09.2025г. съдът е постановил разпореждане, с което молбата му е оставена без уважение.

Затова моли съда да отмени атакуваното определение.

1

В депозиран писмен отговор Л. Р. изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради липса на предпоставките на чл.64, ал.2 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалвания акт СГС е приел, че молителя не е предприел действия за продължаване на срока, което е пречка за поиска възстановяването му, както и че не са налице непредвидими или непреодолими обстоятелства.

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК предвижда възможност за страната по делото, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, да поиска той да бъде възстановен, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно ал.3 на същата норма възстановяване не е допустимо, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

Не се спорно, а и от приложеното съобщение, с което е връчена на „Гранд Къмпани“ ЕООД препис от исковата молба е, че то е получено от неговия законен представител на 15.08.2025г. Както е указано в съобщението и съгласно чл. 367, ал.1 от ГПК, срокът за отговор на исковата молба е двуседмичен. Следователно той е изтекъл на 29.08.2025г., а не на 15.09.2025г.

До първата дата дружеството е следвало да поиска продължаване на срока за депозиране на отговор на исковата молба. При прилагане на чл.83, ал.2 от ГПК не е предвидена процесуална възможност ответникът да оспорва съдебният акт, с който е допуснато освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в полза на ищеца. Той няма право да възразява срещу него и съдът не дължи произнасяне, ако е депозирано писмено възражение в тази насока, доколкото определението по чл.83, ал.2 от ГПК по своя характер не е оттегляем от постановилия го съд/ чл.253 от ГПК/, а подлежи на инстанционен 2 контрол и то само от ищеца. По този ред той може да бъде отменен.

Подадената молба по чл.63 от ГПК на 15.09.2025г. е извън срока по чл.63, ал.1 от ГПК, а именно след 29.08.2025г. Тя е следвало да бъде подадена на тази дата или преди нея. Поради което е налице хипотезата на чл.64, ал.3 от ГПК, според която не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно неговото продължаване. От друга страна молителят не е твърдял и не е доказал, че пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба се дължи на особено непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Посочените в молбата му чл.64 от ГПК не са такива и не може да бъде допуснато възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба.

Частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43/06.01.2026г. на СГС, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д. № 1064/25г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3