Решение № 518 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330105756 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. Н. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.

22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор № ***/*** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата чл. 5 от договор № ***/*** г., сключен между страните, е неравноправна и противоречи на закона.

В исковата молба се твърди, че на *** г. страните по делото са сключили договор за кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 7000 лева при ГПР в размер на 49,66 % и ГЛП от 23,00%. Била постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“. С оглед изложеното на посочената дата бил сключен и договор за гаранция, по силата на който ищецът на посоченото дружество сумата в размер на 7420 лева като възнаграждение. От правна страна се посочва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в противоречие с 1 нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не съдържа яснота как е формиран ГПР. В същия като разход не било включено и възнаграждението за поръчителството, а следвало доколкото бил разход по кредита. С включване на възнаграждението към ГПР, се надхвърляло законоустановения лимит за размер на ГПР, регламентиран в нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посоченото, според ищеца, обуславя недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, че. 11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. При условията на евентуалност, се възразява, че клаузата на чл. 5 от договора се явява нищожна на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП и чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че договорът за гаранция касае отделно правоотношение от това по договора за потребителски кредит със самостоятелно юридическо лице. С оглед изложеното и възнаграждението по същия не следвало да бъде включено в ГПР. Ищецът сам избрал дружеството поръчител при попълване на документите за получаване на сумата по кредита.

Към исковата молба липсвали и убедителни писмени доказателства. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 211 ГПК е предявен и насрещен иск от „Фератум България” ЕООД срещу Д. С. Н. за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 4188,34 лева, представляваща главница по договор № ***/*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 08.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се посочва, че по процесния договор на ищеца е предоставена сумата в размер на 7000 лева, като същият е заплатил сумата в размер на 2811,66 лева. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В указания срок от ищеца е постъпил отговор по насрещната искова молба от Д. С. Н., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения. Повторно се излагат съображенията, залегнали в исковата молба за недействителност на сключения договор за кредит. Претендира се заплатените суми от ищцата да се прихванат от 2 претендираната главница. Поради изложеното от съда се иска да се отхвърли насрещната искова претенция и в полза на ищеца да се присъдят разноски и по нея.

С Определение № 10872/21.08.2025 г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният насрещен иск от „Фератум България” ЕООД срещу Д. С. Н. за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 4188,34 лева, представляваща главница по договор № ***/*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 08.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 7000 лева, която следвало да бъде върната на 18 вноски. С договора бил уговорен лихвен процент в размер на 23,33 % и ГПР в размер на 49,66 %.

Съобразно чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лице, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на кредита.

Въз основа на така уговорената клауза на чл. 5 от договора, между „Multitude Bank и ищеца бил сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който се обезпечава Договор за предоставяне на потребителски кредит от *** г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

3

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 5 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, 4 но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/*** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, 5 че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

По насрещния иск:

С оглед правните изводи по отношение на главния иск, то несъмнено се установи, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК на ищеца по насрещния иск се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Както бе посочено, от приобщения договор за потребителски кредит се изяснява, че на ищеца е предоставена сумата в размер на 5000,00 лева. В насрещната искова молба ответникът признава, че по договора му е заплатена сумата в размер на 2811,66 лева, респ. дължимата чиста стойност по кредита възлиза на 2188,34 лева (равняваща се на 1118,88 евро). До посочения размер предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата над пълния претендиран, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.