Решение № 22 от 07.01.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4667/2023
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 07.01.2024
- Състав
- Десислава Николаева Великова
Цитирани разпоредби
- чл.329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Русе, 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Теодора Ив. П.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520104667 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно оС.ание чл. 49, ал. 3 от СК
По делото е безспорно, че страните са сключили граждански брак на 17.07.2018 г., от който имат родено едно малолетно дете Д. С. П..
Ищцата Е. М. А. твърди, че се запознали с ответника С. Л. П. през 2011 г.
През 2015 г. ответникът завършил висшето си образование. Не си намерил работа, тъй като нито една не му се сторила достойна, а тормозел ищцата, че нейната работа не става и нямала време за тях. Той не искал да се вижда с нейните познати, защото казвал, че били виновни за техните спорове. През 2016 г. ответникът решил да заминат заедно в Германия, но ищцата не била съгласна. След дълго убеждаване ищцата прекъснала образованието си и също заминала при него в Германия. Съвместното им съжителство в Германия отново било подчинено на неговите желания и прищевки. През пролетта на 2018 г. забременяла. Сключили граждански брак 17.07.2018 г.
Като забременяла, ответникът постоянно й натяквал, че не иска дете и си намирал поводи да се карат. Не намирала разбиране от негова страна. Ищцата получила отлепване на плацентата и по препоръка на лекарите трябвало да не се натоварва, а да си почива. Ответникът като се върнел от работа все недоволствал и я упреквал, че лежи и нищо не прави. Чувствала се сама в 1
Германия и започнала да се среща с други майки, но ответникът бил против.
Твърди, че след раждането на детето, ответникът изцяло се променил.
Започнал да спи в другата стая и да страни от нея и детето. Станал избухлив и не й помагал в грижите за детето. Майката на ищцата дошла да й помага в отглеждането на детето, но ответникът се държал грубо и с нея. Семейството на ответника също се държало лошо с нея. Настройвали ответника против нея и се месели в отношенията им. През зимата на 2022 г. той категорично забранил на майката на ищцата да ходи при тях в Германия, защото на гости била неговата баба. Забранил на нея и детето да ходят на обществени места и да пазаруват, защото било опасно. Чувствала се сама и без подкрепа и искала да се върне в България, но ответникът не й позволявал.
През 2021 г. ответникът се оперирал и след операцията от хидроцеле се променил и се депресирал. Изгонили го от работа. След това отношенията им се изострили. Ответникът спрял да й помага в дома и твърдял, че тя като жена трябва да върши цялата работа. Постоянно й правел забележки, унижавал я, имал претенции за всичко, не се грижел за дома и семейството. Не я зачитал като съпруга, а виждал в нея една слугиня. Не искал да започне работа, а разчитал на социалните помощи. Казвал й, че заради нея и детето се разболял и щял да бъде по-добре без тях. Ищцата искала да започне работа и да запише детето на детска ясла, но ответникът забранил това.
През м. май 2023 г. решили да се върнат в България и отначало заживели при бабата на ответника. Всяка сутрин ищцата посещавала курс от 9 ч. до 13 ч. Унижението и упреците продължили от страна на ответника и баба му.
Ограничавал й посещенията при нейните родители. Ищцата помолила ответника да се изнесат от апартамента на баба му, но не намерила разбиране.
Той започнал да й вика и да я обижда, но след това се съгласил и се преместили в апартамента на неговите родители, където живеели сами. Той отново не им обръщал внимание. Не искал да излиза с тях, ако все пак се съгласял викал и изнервял детето. Детето нямало никакви социални контакти.
Тя се грижела когато детето излезе да може да общува с други деца.
Твърди, че в резултат на избухванията и скандалите на ответника, детето е станало агресивно и изнервено, изоставало и в говора.
По време на съвместния им живот често била обект на агресия от 2 страна на ответника - психическа, физическа и емоционална. Той нямал скрупули да я души и удря, което се случвало в присъствието и на детето, гонел я от жилището, при което я е оставял без ключ, телефон, пари, лична карта и й чупел телефоните. Насила настоявал да правят секс и тя отказала, поради което той я изнасилил. Измъчвал я психически и физически, започнал да я удря и да я заплашва.
Била разстроена и обидена и му заявила, че няма да се върне с него в Германия. Той й заявил, че ще направи фалшиви документи на детето и ще го изведе в Германия. Започнал да я бие, взел й ключовете, личната карта и парите и й казал, че никъде няма да излиза. Започнал да я удря и пред детето, то много се изплашило. Ищцата заявила на ответника, че желае развод. Той й казал, че ако не му даде детето, ще я убие. Заявил й, че ако тя започне работа, ще ходи на работното й място и ще я тормози, не разрешавал детето да ходи на детска градина. Казал й, че ще развали брака и на нейните родители, а баща й бил претърпял инфаркт и имал 5 стенда. Заплашил я, че ще набие баща й и след това започнал да ги манипулира, като ги обвинявал, че те искат да им развалят брака.
На 01.09.2023 г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с детето и отишла при своите родители. Ответникът продължил да я тормози по телефона, заплашвал я, че ако не тръгне с него в Германия, ще й съсипе живота. Подала молба до РРС и завела дело за домашно насилие.
През цялото време ищцата се е грижела за детето. Твърди, че бащата няма необходимия капацитет и възможност да осигурява нужните грижи отношение на сина им, който е на такава крехка възраст. по
Счита, че бракът им не изпълнява социалните си функции, лишен е от смисъл и съдържание и съществува само формално. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен като вина за това има единствено и само ответника, който с поведението и характера си е довел отношенията им до сегашното състояние на непоправимост.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й със С.
Л. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника. Моли съда да постанови родителските права да бъдат 3 предоставени на нея, както и местоживеенето на детето да бъде при нея.
Моли да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: - Всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа в присъствието на майката, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Моли да се определи месечна издръжка за детето в размер на 350,00 лв., считано от 05.09.2023 г. Не претендира ползването на семейното жилище. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А.. Претендира разноски.
Ответникът С. Л. П. в отговора на иС.ата молба не иска прекратяване на брака, в съдебно заседание заявява, че искът относно упражняване на родителските права е недопустим, евентуално при прекратяване на брака той иска да упражнява родителските права над детето.
Съдът намира настоящият иск за допустим.
Това е така, тъй като страните по делото са български граждани, сключили граждански брак в гр. Русе, съгласно чл.3, б.б от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на СЕ. С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /Е0/ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3 пар. 1 б. "Б" Регламент /Е0/ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени уС.ията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 Регламент /Е0/ 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /Е0.4.2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. В настоящето производство по този въпрос, не може да бъде дадено тълкуване, различно от това на Съда на Европейския съюз (чл. 267 пар. 1 б. "Б" ДФЕС).
Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. По настоящето производството е установено, че сезираният съд е компетентен да се произнесе по иска за развод съгласно чл. 3 пар. 1 б. "Б" Регламент /Е0/ 4
2201/2003 г., като същият е и компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност, тъй като детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в България от началото на м. май 2023 г. до края м.ноември 2023 г. и съгласно чл. 8 Регламент /Е0/ 2201/2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на съда в тази държава. Налице са и обстоятелства, които да обуславят и запазена компетентност на българския съд поради местене на детето (чл. 9) и поради отвличането му (чл. 10).
Съдът, като взе предвид приложимия закон, след преценка на събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните са сключили граждански брак на 17.07.2018 г. в гр. Русе, от който имат родено едно малолетно дете Д. С. П. на 16.01.2019 г.
Разпитания по делото свидетел П. В. А., майка на ищцата, изнася данни, че страните по делото се запознали през 2011 г. Били студенти в Русенския университет. Дъщеря и прекъснала първата си специалност. На следващата година тя записала друга специалност и започнала да работи.
Сключили граждански брак през 2018 г. гр. Русе, тъй като дъщеря и била бременна. За Германия първо заминал С. да търси работа и квартира и след това заминала и дъщеря и. След като сключили граждански брак и заминали за Германия, ищцата няколко дни по-късно и се обадила, че иска да прекъсне беременността си, тъй като С. не желаел детето. Но въпреки всичко го задържала. От тогава до м. май 2023 г. живеели в Германия. През летните месеци стояли тук по 2-3 седмици в България. Била ходила в Германия преди и след като да се родило детето за да й помага. Докато тя била там дневните грижи за детето ги полагала майката. С. бил в отпуск, но не й помагал.
Дъщеря и готвела, грижела се за домакинството, чистела. Тя отделно готвела за ответника, защото той ядял определен вид храна. Той работел като шофьор. С. претърпял рутинна операция за хидроцеле, след която бил много изплашен. Започнал да чете в интернет и започнал да се самолекува.
Върнали се в България в началото на м. май 2023 г. с цел да останат тук, детето да посещава детска градина, дъщеря и да завърши образованието си, а С. да се върне в Германия и да работи. Дъщеря и не можала да свикне да живее в Германия. Отначало като се върнали заживели в дома на бабата на С.
5
- А.. Имало обиди и ограничения от страна на С. и на бабата, че дъщеря и не се грижела за всички и за детето, ограничаване да излиза и да се среща с тях.
Целта на идването им в България било детето да се социализира. Те живеели в Германия в едно село, в което нямало магазин, а само една детска площадка.
Детето се разхождано от бебе до м. май 2023 г. по едни поляни и нямало никакви социални контакти. Детето било на почти на 5 г., но не можело да говори хубаво. Дъщеря и искала детето да ходи на психолог и логопед, но С. не разрешавал. Свидетелката настоявала детето да посещава психолог и логопед, като предложила тя да заплати разходите. Детето изоставало и не можело да говори, но С. не бил съгласен. След две седмици се преместили в апартамента на баща му. Отношенията им се влошили. Пребиваването в дома на баба му било за да не плащат сметки. В Германия живеели на социални помощи. Последната година С. бил на социални помощи в Германия, тъй като не работел. Тази година през м. септември трябвало отново да подаде документи за помощи. Когато се преместили отношенията им се влошили повече. Детето присъствало на тормоза от страна на С.. На 24.08.2023 г. С. пожелал да прави секс с дъщеря и, но тя отказала. Той и казал, че ще стане това, което той каже и което той иска и това щяло да продължава и следващите вечери, докато не им се подобрели семейните отношения. Той я изнасилил и я заплашил, че ако не го слушала щял й вземе детето, както навремето баща му бил направил. Той бил дете на разведени родители.