Решение № 266993 от 16.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 16.12.20121г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13395 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 76508/24.04.2020г. по гр.д. № 10900 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 59-ти състав е признато за установено на основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.Е.П.,

ЕГН ********** с адрес: *** и Ю.Е.П., ЕГН

********** с адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД,

ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите както следва всеки от тях: сумата от 473,75лв ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 80,96лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 473,75лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж; сумата от 3,44лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от

17,50лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 14633/2018г. на Софийски районен съд, Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** всеки от тях сумите от по 677,80лв., представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени като неоснователни иска за главница за по 140,34лв. от всеки ответник за топлинна енергия за периода май 2014г.-януари 2015г. и за лихва върху тази сума от 06.03.2018г. като погасени по давност.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5075452/17.06.2020г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете – Е.Е.П., ЕГН ********** и Ю.Е.П., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че не било доказано, че Е.П. е потребител на топлинна енергия в имота, тя не била сключила договор с „Т.С.”ЕАД за доставка на топлинна енергия, не била направила такова волеизявление. Между страните по делото не било възникнало валидно облигационно правоотношение и въз основа на нормативен акт. Общите условия на ищеца не било установено да са одобрени от КЕВР и да са публикувани в ежедневник-централен и местен в градовете, в които има битово топлоснабдяване. Заключенията по съдебните експертизи се основавали на съставени от ищеца документи и не следвало да се кредитират. Не било установено да са потребили енергия на стойност, за която са уважени исковете.

Въззивникът Ю.П. е посочил, че е платил задълженията през април и май 2021г.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище по жалбата.

Третото лице помагач на страната на ищеца –Б.Б.”ООД,

ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2004924/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П., ЕГН

**********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че всеки ответник му дължи заплащане на сумата от по 613,79лв ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 80,96лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 613,79лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж; сумата от 3,44лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 17,50лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 14633/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са собственици на имота и са потребител на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали възнаграждение за дялово й разпределение, както и обезщетение за забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия. Заповедта за изпълнение била издадена и срещу М.П., но за него не му било указано да предяви иск.

Ответниците Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П.,

ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не са сключвали договор с ищеца, нямало облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота. Такова правоотношение не било възникнало и по силата на нормативен акт.

Общите условия на ищеца следвало да са одобрени от КЕВР и да са публикувани в ежедневник-централен и местен в градовете, в които има битово топлоснабдяване.

Не били приели писмено общите условия, имотът не бил присъединен към топлопреносната мрежа, средствата за измерване на потреблението не били преминали през периодична метрологична проверка. Не били нито собственици, нито ползватели на имота. Не била доставена енергия в имота, за която били предявени исковете, нямало валиден договор за топлинно счетоводство. Задълженията били погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.Б.”ООД, ЕИК *******не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело №14633/2018г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3021613/06.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П., ЕГН ********** иМ.Е.П., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД разделно при квота от по 1/3 за всеки от тях от суми в общ размер, както следва: 1841,35лв., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 242,87лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1841,35лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г.; сумата в размер на 52,50лв., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж; сумата от 10,31лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 52,50лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г., както и съдебни разноски от 92,41лв. Зая така издадена заповед длъжникътМ.П. е уведомен на 22.05.2018г., не е подал възражение и по разпореждане от 05.01.2019г. срещу него е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта. За така издадената заповед Е.П. и Ю.П. е прието от СРС, че са уведомени чрез залепване на уведомление, на 22.01.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 22.02.2019г.

По делото е приет неоспорен от страните договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавни имоти от 13.02.1991г., съгласно който Т.Г.П. е закупила на 13.02.1991г. държавен имот представляващ апартамент № 18 , ж.к.. *********вх.Ж, гр. София.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено на

05.11.2019г. от СО, район Връбница съгласно което Т.Г.П. е починала на 14.08.2002г. и е оставила за наследници по закон децата си Е.Е.П., ЕГН ********** , Ю.Е.П., ЕГН ********** иМ.Е.П., ЕГН **********.

По делото са приети договор от 13.09.2002г., протокол от 25.06.2002г. на ОС на ЕС, съгласно които ОС на ЕС на сграда в ж.к.. *********вх.Ж, гр. София е избрало и възложило на Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата. В списъка на собственици за ап. 18 е посочена Т.Г.П., за която е положен подпис срещу желание за затапване на 4 бр. отоплителни тела.

Приети са протоколи за отчет носещи подпис за представител на етажната собственост, съгласно които обявени дати за отчет на уреди в имота са били 06.04.2017г. и 12.04.2017г; 06.04.2016г. и 16.04.2016г.; 06.04.2015г. и 18.04.2015г. и на тези дати да процесния апартамент № 18 не е бил осигурен достъп.

По делото са приети изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота , съставени от Б.Б.”ООД, съгласно които за имота е начислена енергия за битово горещо водоснабдяване, абонатен № за процесния имот е 155304.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи, че за имота се дължат сумите, за които са предявени исковете, абонатен № на този имот е 155304.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото ипроверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че общият топломер е преминавал през периодични метрологични проверки и е бил годен, показания са отчитани ежемесечно и са отчислявани технологични загуби.

Посочило е, че за процесните периоди не бил осигурен достъп за отчитане на уреди в имота, начислена била енергия за горещо битово водоснабдяване за 3 лица. Дяловото разпределение било направено съобразно разпоредбите на наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. била 1817,85лв.

/1562,24лв. по фактури + 255,61лв. суми за доплащане по изравнителни сметки/.

По фактури за февруари, март , април 2015г. била начислена общо 145,39лв. .

Абонатен номер на имота по записвания на ищеца и на топлинен счетоводител бил 155304.

По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца дължима сума за имота е 1562,24лв. по фактури и за доплащане 279,21лв., лихва за забава за порцесния период е 253,18лв. Абонатен номер на имота по фактури бил посочен като 155304.

Приет е неоспорено от страните фискален бон от 11.05.2021г., съгласно който за имот с абонатен № ********** в ж.к.*********са платени суми за които има съдебно дело, както следва: 2393,40лв. главница; 294,73лв. мораторна лихва; 55,18лв. законова лихва, отделно и съдебни разноски, общо платена сума е 2847,07лв.

Прието е неоспорено от страните платежно нареждане от 08.04.2021г. съгласно което Ю.П. е наредил по сметка на Топлофикация сумата от 1254лв. за погасяване на задължения по гражданско дело.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, възнаграждение за дялово разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.